Така знаех и аз – че нещо винаги трябва да кькри в гърнето, това е наследената от баба ми представа, която не се и опитвам да подлагам на съмнение. Празно гърне, то е като да не си добра домакиня. Събрах солидна колекция готварски книги. Обичах от време на време да ги разлиствам. И се отказах от бабиното гърне, четейки именно как да приготвя яденето по-вкусно!
Наречете го парадокс – или пукнатина в семейната традиция. Но сандвичите на крак, които са честите обеди и вечери в студентските години, пък и днес понякога, са първата пукнатина в гърнето. Първото противоречие:
бързият, но топъл и хубав сандвич срещу манджата,
още по-вкусна, но изискваща време (пазаруване – на едно място месото, на друго зеленчука, после чистене, миене, рязане, кькрене, а нерядко и няколко излишни килограма за сваляне следствие на пикантни сосове).
Но не сандвича искам да защитавам сега. И не спестеното време. Искам да ви разкажа как моята кухня, тръгнала от представата за кькрещото гърне, полека се промени, сама не забелязах веднага този завой, а сега виждам, че е бил доста остър.
Струва ми се, че всичко започна от малката покрита скаричка за печене, която си купихме преди време. Тя обърна представите ми за вкусното всекидневно ядене, тъй като за празничното схващанията ми останаха непроменени. Скаричката ми освободи „гигантско“ време от един час около обяд н един час вечер. Оказа се, че тя може много работи: пече месо, колбаси, наденици, сиренета, кашкавали, риби, теста, теста с всякакви плънки – зеленчукови, месни, млечни, прави какви ли не комбинации от месо, зеленчук и фино сирене. Това по моя вкус и по вкуса на моите гости е една пълноценна кухня.
Постепенно пропорциите между домашните ми грижи се промениха – всъщност това е най-сериозната ми придобивка. Грижата по храненето започна да заема все по-малко място в главата ми. Работата е там, че обичам професията си, обичам и добрата кухня и струва ми се правилно съм се досетила, че съм в състояние да разреша застрашаващия ме конфликт само ако си преосмисля времето.
Ще кажете, спорно е да се твърди, че електрическата скара може да промени, макар и донякъде, начина на живот, схващанията, бюджета на времето. За мен тя беше поводът. Повод да се замисля над
неадекватния днес бабин модел на домакинство
и да открия други, по-богати и неподозирани вкусове за своята кухня.
През лятото излязохме на разходка с приятелско семейство на Витоша. На обяд ние извадихме сандвичи със сирене, масло и печена чушка, имахме и бутилка айран. Нашите приятели разстлаха разкошна трапеза с пушени меса, скъпи сирена, кюфтета, салами и кейкове. Тази екскурзия им струваше – всички заедно го изчислихме – 25 лева плюс неудоволствието от пълните стомаси, с които трябва да изкатериш Копитото. На нас – не повече от 1 лев.
Моята приятелка, впрочем много прогресивна и влюбена във всичко ново жена, беше поразена. Тя много хареса скромните ни печени чушки с краве масло и това ме окуражава да кажа, че простата кухня често ви позволява да усетите истинските вкусове на продуктите, които се оказват по-чисти и по-фини от най-сложно приготвените ястия. Дали не е време да преосмислям готвенето, попита тогава моята приятелка и аз пиша всичко това изцяло под влиянието на този й въпрос.
Всъщност аз обичам да готвя.
Да изравям какви ли не рецепти от цялата си колекция готварски книги – от старинни български до странни скандинавски примерно ястия. Но правя това на седмицата веднъж, за мен то е едно особено настроение, приятно занимание, част от свободного време, ритуал, посветен на приятели или на някакъв празничен повод. То ми възстановява хармонията на бабините къкрещи гърнета, които са моята памет, моят корен, към който съм здраво привързана.
Ще кажете, не придавам ли повече значение, отколкото е необходимо, на най-банални, рутинни, всекидневни грижи, каквито са грижите за храната. Не, тъкмо защото те всеки ден са в главата ни. И защото съм убедена, че добрата съвременна кухня не е начин на хранене, а начин на мислене.
0 Коментара