Освен удоволствие сексът си е изморителна работа. И сигурно сте забелязали, че напоследък мъжете хич не се натискат за изморителните „контролиращи пози”, в които те са отгоре. По-скоро ги маркират, колкото да се знае кой е мъжът, но после бързичко сдават властта в полза на удоволствието да си лежат, а ти да развиваш тазобедрени мускули.
Или както наскоро ми каза една приятелка: „За две години имаме страхотен напредък. Вместо да си държи ръцете кръстосани под главата, от време на време ме хваща за дупето.” Напредък си е, не мога да отрека. Не че някога съм се примирявала с подобен напредък, но не коментирам такива признания. Те като са си щастливи хората заедно, напредъкът в сексуалните им техники не е моя работа. Още повече тази приятелка не се оплакваше, а ми се хвалеше. И аз съответно казах „О, браво!” в смисъл на „честита баня”.
Сигурно сте останали с впечатление, че всичките ми приятелки не спират да бърборят за секс. Всъщност вълненията им са концентрирани върху срещите с мъжете и очакванията, върху напрегнатото мислене какъв sms да напишат, за това какво казал той, какво отговорила тя, пък накрая нещо не се разбрали, за разочарованията – за всичко това не спират да говорят. Но обмен на сексуален опит се случва твърде рядко и при това пределно свенливо.
И се получават някои недоразумения – например, тя развълнувано споделя, че са го направили в кучешка поза, а аз й отвръщам: „Чудесно, но нали си сигурна, че е бил с презерватив и сте ползвали правилния овлажнител?” На което тя се вцепенява и пита за какво говоря, а аз схващам, че май съм взела две стъпала наведнъж и откъде накъде си мисля, че би позволила някой да се докосне до дупето й. Така и двете се чувстваме леко сконфузени – аз, защото съм й отровила радостта от откривателството, тя – защото откритието й е обезценено. Друга пък ми сподели, че за рождения си ден получила вибратор от мъжа си. „Супер”, казах аз, без да питам за вида, за да избегна поредния конфуз. Но тя ме надцака: „При това двоен и вече се чукаме където и когато си поискаме, дори когато е много изморен. Влюбени сме един в друг като в първите ни дни.“
Отдъхнах си, друго си е да говориш с някого на един и същ език.
Така и така бях решила да напиша някоя добра дума за сексиграчките, реших да опипам почвата сред другите си приятелки и казах:„Искам да ми подарите вибратор за рождения ден.” Нито една не ме попита: „Ама ти нямаш ли?”.
Лошо начало. Това означаваше в прав текст, че никоя от тях няма. Но по-изумителното е, че свързаха желанието ми за вибратор с факта, че не живея с мъж. Съжалиха ме един вид, че си лягам сама. На никоя не премина и сянка от мисъл, че може да искам обогатяване на колекцията. Поискаха единствено да им дам лентичка, маркираща изискванията ми към фи-то (обиколката). После ме видяха с някакво гадже и попитаха: „Това отменя ли подаръка?” „Не – казах, – макар че би могло да промени фи-то.” Дадох нова лентичка, с драматично по-малко фи от първото. Само една се досети за какво ми е притрябвал тънък вибратор. После ми донесоха каталози, за да свържат променливите фи в реален образ, и аз послушно посочих онова, което исках. В крайна сметка ми подариха нещо на светлинни години далеч от идеята за сексиграчка. Явно решиха, че ги гъбаркам. Първоначалната им еуфория от това, че
ще помогнат на приятелка в базовата й потребност да не стои незадоволена,
премина в мълчалив бойкот по отношение на поредната ми глезотия. Която на всичкото отгоре не приличаше на нещо, което човек би ползвал без другарче. Само една каза: „Не искахме да рискуваме, защото нали ги знаеш мъжете – кой би се съгласил да му подкопаеш мъжествеността с играчки. Ти и бездруго достатъчно ги плашиш.” И това беше истински лошият финал на историята с неполучения подарък за рождения ми ден. Аз, разбира се, си го получих. От мъж, на когото не му и хрумна, че ще му се подкопае мъжествеността. Това пък беше добрият финал. И далеч по-забавният.
На моите любими приятелки въобще не се сърдя. Знам си, че нямат по три вагона с древни и съвременни книги за секса, с които да се консултират, за да не сбъркат нещо, когато пишат текстове (защото не пишат текстове). Знам, че не следят ежемесечно минимум по пет елитни западни издания, в чиито сексстраници се говори за неща, които надскачат със светлинни години разговорите ни за емоционалния ефект на проникването. Знам, че
асоциират сексиграчките предимно с порнофилмите,
и някак не им се ще да припознаят атрибутите и аксесоарите на порноактрисите като свои. Една от тях ми каза дори, че никога не би се обезкосмила отдолу, защото не иска мъжете да я приемат като порноактриса. И впрочем това не е някакво българско предубеждение.
Някъде до края на двайсетте години на ХХ в. вибраторите и играчките на удоволствието са били рекламирани съвсем свободно в женските списания като (цитирам дословно):
„домакински уреди за релаксация и подобряване на здравето”
Така че не е изключено бабите ни да са били по-прогресивни в сексуално отношение. После психоаналитиците започват да ги употребяват, вдъхновени от една масово използвана акушеро-гинекологична практика от ХVII в., т.нар. истеричен пароксизъм, когато пациентката започвала да „бере душа”. Ето как точно е бил спасяван животът на дамите тогава: „Лечението се състояло в мушване на един или два пръста във влагалището и триене на половите органи с другата ръка. Целта е била да се предизвика ускорено дишане и пулс, зачервяване на кожата, вагинално овлажняване и контракции в корема…” – какъв по-сигурен знак, че животът се е върнал в тялото?
Но и един бегъл поглед в древното гръцко, римско и египетско изкуство е достатъчен, за да се установи свободна употреба на изкуствени пениси от времето на Хипократ до това на Фройд.
Изглежда, първите психоаналитици малко са преиграли с употребата на вибраторите, защото тогава се е случил и първият отказ на жените да си ги ползват като домакински уреди. Сексуалните помощници обаче изпадат окончателно в немилост сред нормалните жени, когато започват да ги показват в порнографските филми.
Разбира се, подозрителното отношение към сексиграчките в България има малко по-различна история, защото
социализмът ни опази и от психоанализата, и от порнофилмите.
Но не и от вицовете за краставици и монахини. Така от виц на виц беше насадено трайното убеждение, че само жена, която няма мъж, има нужда от колело без седалка. Да имаш нужда от вибратор, все още е равносилно на това да обявиш, че не можеш един мъж да си намериш, или още по-лошо – че не правиш секс с единствения, който си намерила. А коя жена иска да падне толкова ниско в очите на познатите си? Това предубеждение по отношение на симпатичните играчки си дели първото място и със заблудата, че мъжете ще се потиснат, ако си го премерят с ееей такъв пластмасов конкурент.
Как всъщност изглеждат нещата, когато кажеш майната им на предубежденията?
1. Ееей толкова големият пластмасов конкурент всъщност въобще не влиза целият. Така че притеснението на мъжа от застрашително огромния му вид почти мигновено се разбива на пух и прах от облекчението, че собствената му мощ е напълно достатъчна за жената.
2. Новото приятелче на мъжа, макар да не пие бира, е винаги готово да свърши досадната работа с предиграта. Докато тя упражнява уменията си във фелацио, той просто може да си лежи и все едно държи дистанционното на телевизора, без грам напрежение в бицепса да натиска копчетата на нейното удоволствие.
3. Вибриращият приятел може да бъде полезен и когато той вече е свършил, а тя има да си свършва още няколко пъти, защото то си е въпрос на физиология. Дори ако чак толкова не му се занимава да държи вибратора в ръка, никога няма да откаже воайорството да я погледа. А тя после се сгушва в мъжа, все едно той има някаква директна заслуга.
4. Тънките вибратори, тапите за дупе, аналните мъниста и овлажнителите на водна основа с балансирано pH бързо скъсяват отсечката до нейното съгласие да се навие на мечтания от почти всеки мъж анален секс. И той да се замисли дали пък да не вземе да ги пробва тия мъниста, като гледа к`ви чудеса правят с жена му, дето доскоро се държеше в леглото като детска учителка. (И никакво проникване там без презерватив, ей! Там си живеят едни е-коки, които, като попаднат във вагината, разгонват фамилията на бъбреците. Другото мегаважно нещо е аналните играчки да се мият с дезинфекционни и антибактериални разтвори и да се държат отделно от вагиналните вибратори. И третото, което си е направо първо – независимо дали е играчка или жив пенис, трябва да бъде обилно намазан с овлажнител, не слюнка, за бога! – аналната област не отделя смазващи вещества. Във всеки сексшоп чудесно ще те консултират какъв по-точно. И четвърто – препоръчително е винаги да поставяте презерватив на вибратора, за да се предпазите от невидими бактерии. Историята познава доста случаи на гъбички от недобре хигиенизирани вибратори. А да гъбясаш от вибратор, вече наистина си е виц, но сърби по същия начин като да ги прихванеш от мъж.)
5. Приемането на този помощник отприщва фантазията и на двама ви и много бързо ще намерите куп неща у дома си, които ще получат статута на играчка – шалове, перлени огърлици, малка пластика…
6. Най-сладката част – с любимия ви мъж си имате тайни, които много трудно ще пласира пред някакви чужди жени. Откриването на нови играчки и влизането в дълбокото на сексуалното удоволствие вече ще е станало въпрос на доверие между вас двамата.
Я, какво вибрира под елхата? Един цял нов свят, какво друго.
P.S. И когато прекрачите в сексшоп, не се дръжте като нервни наблюдатели, които трябва нещо да подарят за майтап на едни приятели. Продавачите знаят, че става дума за вас, и никак не се смущават от стоката, която продават. И със сигурност са по-компетентни от всеки приятел, с когото бихте се посъветвали.
0 Коментара