Каня ви на вашия път!

Чувствата – да, има ги. Да – създадени сме с тях, нооо от тук насетне нещо сериозно се е объркало, толкова хора бягат от тях с ужас. Защото те, чувствата, ако се разкрият, всъщност ни оголват по най-чистия и човешки начин. И ако отсреща има грубост, студенина, игнориране… следва болка.

И така, едно дете не може да се справи с това, не е посилно за крехката му психика, затваря се, затваря се, опитва се заобиколно, деструктивно, през болест, през постижения, угаждания и много други да спечели внимание, обич, одобрение. Така хубаво се научава, че докато стане възрастен съвсем е забравил как човек може да се разкрие, как да изрази себе си, не може нито думи да намери, нито чувство да назове. Питаш го

„Как се чувстваш?“

Отговаря „Добре“, или „Не знам“, ама „добре“ не е чувство, а и в повечето случаи положението не е добре, но „нали така е прието да се казва“, а и с това спираш неудобните въпроси към себе си.

Имала съм много клиенти, които са ме питали дали са „нормални“, защото това, което чувстват им е непознато, не го допускат до съзнанието си, защото не знаят изобщо кои са..

И ако, човек не тръгне на път към своето опознаване и завръщане в света на чувстването, този, човешкият, тогава… болести, трагедии, страдания. Търси оправдания в съдбата, в религии, суеверия, езотерика. Да отбележа, че има разлика човек да има интерес към религии, езотерика и други, и съвсем друго е

да търси оправдание за страданията си.

Разликата е в това, че с едното е отговорен за живота си и случващото му се, а с другото бяга от отговорност.

Смелите, онези, които въпреки затварянето с години, жадуват за живот, които усещат, че може да е по-добре, че има начин да бъдат истински щастливи, поемат по трънливия, но вълнуващ път към себе си. Знаете ли каква емоция е, какво преживяване е да си връщаш своите части, да вдъхваш свобода, любов – хем плачеш, хем летиш от щастие и умиление, чувстваш се свързан с всичко, нищо не те заплашва – блажено,

пълно с вдъхновение спокойствие.

Аз извървях много от този път, знам, че още ме чака, знам как да вървя по него, имам доверие в случващото се. Каня всеки, достигнал нивото на смелост да върви по своя път, да го упътя в посоката, да го подкрепям, докато стъпи на крака и когато е готов, да продължи сам. А моят смисъл е, че този човек ще намери своя начин и той да дава обич, грижа, просветление, свобода… и нека те растат в живота, какво по-хубаво от това?!

Още статии от авторката – в личния й блог