Клюката – солта на живота

Вечно подозрителното обществено мнение твърди: ако двама мъже разговарят, те най-вероятно обсъждат бизнес-дела. Ако две жени обаче седят заедно, те не биха могли да правят нищо друго, освен да клюкарстват по адрес на трета. Абсолютно вярно.

Въпреки всичко погрешно е да се мисли, че когато сплетничим, ние просто се надпреварваме да изговорим повече безсмислени думи от другата срещу нас за минута време. Важно е да се помни, че ние преди всичко

ОБМЕНЯМЕ ИНФОРМАЦИЯ

Правим го непрекъснато и навсякъде. Често с напълно непознати хора. Женската беседа (звучи по-малко хищно от клюкарстването) завързва скоростни запознанства, здрави като троен морски възел. Класиката повелява, че всеки разговор започва с „Чу ли за…?“ или „Знаеш ли какво е станало с…?“, или „Имам приятелка, която има братовчедка, та една нейна колежка…“. Клюките разпространяват информацията по-бързо от която и да е агенция, при това прибавяйки и най-пикантните детайли. Това е начинът, по който ние научаваме за повишените цени на билетите, любовните похождения на шефа и модната дължина на полата. Ние живеем от съобщенията на всенародната

АГЕНЦИЯ ЕПК – ЕДНА ПОЗНАТА КАЗА

Във всяка женска глава има специално място, където се навързват запомнени събития и коментари, феноменален процес на набиране на файлове без почивка.Нищо подобно не се случва с мъжката памет. Там срещу името на Драган Стоянов се крие само информация за службата, връзките и броя на колите му. Но ако попитате която и да е съседка на същия Стоянов за телефонния му номер, тя освен цифрите ще ви изреди кратка клюкарска справка, натъпкана с информация за всичките му сексуални опити, пиянски вечери и тайно обожавани фолкзвезди.

Сплетните, разбира се, биват най-различни – гнусни, глупави, забавни, конкретни и абстрактни.

Самостоятелен раздел заемат изключително сериозните

„ДЕВИЧИ РАЗГОВОРИ ЗА ЖИВОТА“

Те традиционно започват с битови подробности: парите свършиха, няма какво да облека, на козметик за последно бях преди сто години. И в плавното течение на многочасовата беседа постепенно опираме до философски категории, нравствени дилеми и обяснения. Един така важен разговор по правило изобилства от внушителниколичества риторични въпроси, въздишки, възклицания, многозначителни повдигания на вежди и заключения. Нещо от рода на „Животът е пред нас“, „Всички мъже са говеда“ и други сентенции, граничещи по дълбочина с факта, че Дунав се влива в Черно море.

След като основната мисъл е оформена и чертата теглена, диалогът бързо прави пирует. Женското въображение е ненадминато в способностите си да прави абстрактни асоциации. Например:

– Пепа от третия етаж, нали я знаеш, някой й купил кожено палто.

– Като каза за Пепа, та се сетих – чу ли, че полицията разбила нов публичен дом…

Друга популярна тема е

ИНТИМНИЯТ ЖИВОТ

– свой и чужд. Разговорите, които в своята откровеност достигат до абсурда, могат да засрамят даже студент по медицина в периода, когато изучава гинекология.

Ключовата фраза „Нали не те шокирам?“ се произнася от участничките на всеки две изречения. Обсъждания и пояснения за това кой какво може и иска, колко пъти и как точно могат да продължат до второ пришествие. А ако, не дай Боже, някой нещо не може, душеизлиянията текат и до сутринта.

Има още един неизчерпаем източник за дамските беседи –

ТОЙ – ТЕКУЩО УВЛЕЧЕНИЕ,

таен или явен любовник, мечта на цял един живот и въобще всичко, което ходи по земята и е от мъжки пол. Тук намират място подробни отчети за това какво и как той е казал и направил, какво е било изражението на лицето му, за какво би могъл да мисли през това време (възможни са 467 варианта), как е държал цигарата си и как въпреки всичко това е голям сладур. Например от констатацията, че при прегръдката ръката му е била изпотена, връзката на едната обувка развързана и вместо обичайното „Здравей, слънчице“ е казал „Как си, любов моя“, две жени могат да стигнат до глобални изводи за повишение в службата, нова авантюра или дори намерение да се върне при жена си.

Понататък следват взаимни съвети, разработват се тактики за щастливо съвместно бъдеще.

В списъка на пристрастията при беседите следват, разбира се,

ДРУГИТЕ ЖЕНИ

Коя с колко е наддала, коя от какво боледува и на коя за какво в този живот може да се разчита. Биографии, репутации, пикантни подробности… Този вид разговори имат и здравна цел. Когато разбера, че бившата ми съученичка има семейни проблеми и е качила 10 кила, главоболието ми минава веднага.

Съществуват още и

РАЗДУМКИ ЗА ТЕЖКАТА ЖЕНСКА ОРИС

в стил „многострадал- на Геновева“. Те се въртят около цената на бебешките пелени, купчините мръсни чинии и черната мъжка неблагодарност. Не че имат някакъв ефект, но като поплачем на чуждото рамо, и ни минава. Обикновено дразнителите, които подтикват към такива беседи, са неуспешен флирт, неуспешна прическа или неуспешна диета.

И накрая идва

НАЙ-ЛЮБИМАТА И НЕИЗЧЕРПАЕМА ТЕМА – КОЛЕГИТЕ

Даже и най- нежната дружба със седящия зад съседния компютър архивар (инженер, медицинска сестра) едва ли може да те накара да дадеш обет за мълчание и да не оглозгаш всичките му (още по-добре нейните) кокали в невинен разговор с приятелка. Когато няма служебен роман, го измисляме, когато дойде хубава и млада колежка, я нарочваме за жена с леко поведение, а когато вдигнат заплатата на Владо от съседния отдел, заключаваме, че е спал с шефката.

Един от най-наболелите и насъщни за човечеството въпроси, редом с ядрените изпитания и неизлечимите болести, е как да се покриеш и да не станеш централна тема на женските сплетни. На мен ми е известен един-единствен работещ метод: да се слееш с асфалта, да станеш по-незабеле жим и безшумен от тревата. Тъй като нито една уважаваща себе си жена няма да си губи времето в обсъждане на някой сивичък, неотличаващ се от масата човечец…

Но от друга страна, виж го онзи свитич кия, с очилата и протритото палто, който подтичва на другия тротоар. Чух, че дребните мъже са най-страстни. Хайде да пресечем…