Имах една приятелка. Все се шегуваше, че има Алцхаймер. Ние си мислехме, че приятната ú разсеяност е в резултат от творческия ú артистичен подход към живота и света. Стресът също ú беше в повече. Постоянно приемаше предизвикателства и провокации. Ако започнеше да се забелязва липса на адреналин, ако нещата потръгнеха било в личния и живот, било в работата – пощръкляваше тази жена!
Все търсеше под вола теле.
Все трябвало да ú е интересно. Докато тези дни, след Нова година, взе да ú прилошава, да ú се вие свят, да залита. Поднасяхме я, че откак занемарихме срещите на чаша червено, пък и на две, защото ние, старите приятелки, все си намирахме повод да се съберем и да се наприказваме, нещата са се влошили. Който пренебрегва добрите стари традиции, започва да бере ядове с хардуера. Така каза едната от другарките.
Първата диагноза, като на шега поставена от един прехвален невролог, беше дълбока и тежка депресия, занемарена и нелекувана своевременно. Предписа ú някакви антидепресанти, от които по нейните думи се чувствала като клан-недоклан. Разправяше по телефона, защото ú беше невъзможно да излезе от пижамата и халата, че ходи или по-точно подпира се на стените, за да се домъкне от точка А до точка В като недоубит носорог.
Като пробва
десет дни с терапията на професора невролог,
взе, че отиде на ядреномагнитен резонанс и тогава започна всичко. Или по-точно – всичко свърши. Или се обърна страницата. Тук сръчните и талантливите белетристи използват различни фрази.
Като я вкарали в търбуха на бялата капсула, наречена ядреномагнитен резонанс, в ушите ú заудряли стотици барабани като тържествен туш, преди да се произнесе присъдата. Каза ми, че ú се сторил някак особено кратък и акустичен каналът към „горе”. Има моменти, в които си убеден, че молбата ти може да бъде чута.
Бог е в твоята честота и е решил да почерпи.
Великодушен и всеопрощаващ, гледа те от един благоприятен ъгъл и му се струваш не чак толкова грешен и незначителен. Даже се сеща, че има планове за теб. Мисия, за която ти трябва още малко време. Само е нужно да се смириш и да се помолиш за отсрочка. Моята приятелка не можеше да се моли. Не и за себе си. Единственото ú кредо беше „Каквото е писано” или нещо като „Да бъде волята ти”. В противен случай циникът непременно изисквал нещо в замяна. Нещо трябвало да обещаеш или да жертваш. Ако забравиш, разсееш се или решиш, че си го изиграл, ставало много лошо. Нека той решава, предлага и разполага. Нямало да е неговото! Виж, ако беше за някой клетник несретен, за някое деграде, маргинал, улично псе, света щеше да обърне да помогне. Такава беше.
Изглеждаше оправна и силна жена.
Отвътре обаче никой от нас не подозираше колко е била крехка. Резултатите от изследването на първо четене, според рентгенолога, бяха трагични. На снимките се виждаше едно красиво съзвездие над дясната ú мозъчна половина. Красота! Мозък на точки. Не се изненадах. Тази жена винаги е имала нещо, което ú е придавало особена аура. Всичко, което правеше, начинът, по който го правеше! Беше специална.
Това не се култивира. Стилът ú беше уникален.
Имаше една неподражаема лудост, нещо, което често се питах с какво сме заслужили. Сега срокът изтичаше. Като погледнеш логично, така е май с всички благословени с дързостта да живеят като фойерверк. Просто горивото им свършва, блясъкът им заслепява като късо съединение, спира дъхът и после всичко продължава по старому за всички.
Тя ни смущаваше. Не бяхме съгласни с покоряващите, ярки следи, които оставяше след себе си. Животът ú наистина не се измерваше с тихото равномерно вдишване и спокоен пулс. Тя секваше диханието, опулваше ни, правеше така,че да се чувстваме неспокойни в кожите си и да се съмняваме в логичния ред на собствените си планове и правилността на решенията си. Когато не беше наблизо, се самоуспокоявахме, че ни е подминала тази необикновеност, този бяс,
това проклятие да бележиш всичко и всички около себе си.
Сега угасваше. Или щеше да угасне. Нямаше начин да запази темпото и взривоопасното си съществуване. Трябваше да спре. И сега, внимание! След като двама невролози потвърдиха диагнозата, тя се стресна! В първия момент. Нямаше да успее да завърши всичко, което беше започнала, а някои от нещата, които беше отлагала безкрайно, изобщо нямаше смисъл да започва. Това я убиваше. С часове. Докато не превъртя и не се разработи като луда.
Пишеше денонощно,
написа синопсис на телевизионно предаване, регистрира го, намери му телевизия и финансиране. Снима няколко пилотни броя. Подготви за печат книгата, която отлежаваше от години в бюрото и … още, но да спра дотук. Беше невероятно. За десетина дни осъществи проекти за години, идеи, които покрай целия вихър от дейности чакаха от години, когато се разбра, че
диагнозата всъщност е сгрешена.
Т.е. с такава симптоматика и картина имало и други далеч по-безобидни от ужасяващото първо предположение на докторите. Просто мозъкът на приятелката ми си бил на точки от дясната страна и това, представете си, вследствие на прием на хапчета за отслабване.
Жената си беше здрава и права и просто временно неразположена. В този момент именно настъпи драматичната развръзка.
Нейният нов свят рухна.
Мъжът ú се успокои и започна да пътува в командировки. Работата в офиса му нарасна още повече и се прибираше все по-късно и все по-уморен. Децата спряха да говорят тихо и да си учат уроците, без някой да им стои на главата. Дори кучето, което през този период беше усвоило навика да излиза навън, за да се облекчава, започна пак да клепа плочките. Изобщо,
животът стана безкраен, неизбежен и задължителен.
Приятелката ми посивя. Блясъкът и се изгуби, а желанието да действа умря. Прилошаването и гаденето се върнаха. Загубата на равновесие и световъртежът започваха още докато спи. Депресия. Категорично отсече специалистът. Отново.
Дълбока, тежка, коварна депресия.
Цяло чудо било, че все още не била посегнала на себе си. Нямах понятие, че депресията може да доведе до подобни състояния. Не и нея.
Докато един ден не се събуди. Беше взела свръхдоза от онези хапчета. Децата бяха отишли на училище, както бяха свикнали. Без да я будят. Съпругът ú бил на тийм билдинг. Беше си свършила работата, а и нямаше да е длъжна на онзи, който ни забърква в подобни сюжети, а после се смее, докато ние планираме безсрочно с хладнокръвието на старозаветни дълголетници.
Дали мозъкът на точки беше причината за куража да поеме такава отговорност и да нормира срока, преди годността да е изтекла. Подозирам, че е така.
0 Коментара