Лошите новини по отношение на мъжко-женското неравенство у нас обикновено идват от Брюксел. Защото в България някак ни е удобно да мислим, че сексистки проблеми едва ли не вече не съществуват. Съществуват обаче – и още как. Ето най-пресния пример.
Вие сте жена с висока квалификация, богат професионален опит, мобилна и адаптивна, говореща чужди езици и компетентна в новите технологии. Мислите си, че ако кандидатствате на нова работа, ще са важни именно тези ваши умения и ще ви предпочетат тъкмо заради тях. Само защото сте жена обаче, вашият потенциален работодател ще го интересува на първо място (внимание!) как изглеждате, имате ли деца, гъвкава ли сте по отношение на работното си време и на колко сте години… Виж ако сте мъж – разговорът изведнъж става друг: опитът, нивото на квалификация и мобилността се оказват първостепенни, външността престава да е ключов критерий, още по-малко – фактът дали имате деца.
Шокиращите (за мен) данни за двойния стандарт
на работодателите при подбора на кадри измежду жените и мъжете са от последното изследване на Евробарометър, направено от TNS Opinion по поръчка на Европейския парламент в 27-те държави -членки на ЕС, през февруари. В него българките заемат незавидното 4-то място (сред всичките 27 страни) по отношение на изискванията на работодателите към тяхната външност – цели 36%.
Нас ни избират за “рекламни лица”, скъпи дами,
едва после някой се интересува дали и как можем да свършим нещо. Шампиони в нерадостната класация, според която физическата ни привлекателност е определяща, за да ни вземат на работа, са съседите румънци. Втори – кипърците, трети – унгарците.
Като цяло за Европейския съюз картината е малко по-различна, но не и по-обнадеждаваща. В традиционните западни демокрации двойният аршин засяга най-вече работещите майки, възприемани от работодателите като потенциален извор на нестихващи неприятности по линия на семейството и децата им. Най-често споменаваният критерий при подбор на кадри и назначаване на работа е дали жената има деца (49 %), готова ли е да работи с плаващо работно време (35%) и (да, да, да!) как изглежда (33%). Под най-голямо “подозрение” попадат работещите майки в Чехия (62%), Унгария (61%), Австрия (58%), Германия (57%) и Франция (56%). Впрочем на французойките дважди не им е лесно – в добавка цели 36% от тях (също като нас) признават, че външният им вид е определящ, за да получат желаната работа. Това е: на нас не ни плащат, за да сме красиви, обаче трябва.
И конкуренцията още повече се усложнява заради кризата.
Да, вездесъщата криза във всичките й аспекти – финансов, икономически, социален – е главният герой в джендър-дискусиите напоследък. Европейският парламент посвети тази година 8 март, Международния ден на жената,
на женския отговор на кризата.
Последното изследване на Евробарометър също третира въпроса за женските аспекти на кризата. Всеки трети европеец например е убеден, че тя още повече е влошила най-големия и без това съвременен проблем, свързан с половото неравенство – т.нар. pay gap, или голямата разлика в заплащането на мъжете и жените за една и съща работа (като цяло за ЕС тя е 16,2%, в България – 13%, но в страни като Чехия и Естония – над 20%).
Друга сериозна последица, изострена от кризата: все по-трудно става на жените да балансират между работата и своя частен живот (представям си ги като жонгльори с хиляди портокали-задължения във въздуха). Трето,
обедняването води до още по-голямо насилие срещу жените,
установяват социолозите. Нараснала е драстично и женската безработица – заради държавните политики за орязване на разходите в публичния сектор, в сферите на здравеопазването, социалните грижи и образованието. Много повече жени днес се трудят на непълен работен ден и на временни договори, което означава не само по-малки заплати, но по-ниски пенсии, тоест още по-несигурно бъдеще и все по-сигурна материална зависимост. Това е: сметката за кризата, направена с любезното съдействие на мъжете, сега я плащаме – по-болезнено – ние, жените.
Впрочем, това бе признато официално и в Брюксел. Испанският евродепутат Raul Romeva i Rueda (от Групата на зелените) храбро заяви пред журналисти от цяла Европа на семинар за влиянието на кризата върху жените, че именно
мъжете носят вина за финансово-икономическото торнадо,
помело първо САЩ, а после и Европа. “Мъжете взеха решенията, които доведоха до кризата. Мъжете преобладават в бордовете на световните финансови институции, банки и корпорации. Техните погрешни решения доведоха до това, че жените днес страдат повече – заплащането им, техните кариерни възможности, балансът между личния им живот и работата за пореден път бяха ощетени. Тъй че сега мъжете трябва да дадат своя принос за възстановяването на щетите”, заяви Raul Romeva i Rueda и така спечели симпатиите на присъстващите (основно) журналистки. А евродепутатката от Германия Silvana Koch-Mehrin от Групата на либерал-демократите, го попита закачливо: “Дали пък ако Lemon Brothers (банкрутиралата американска банка, която натиска спусъка на кризата през 2008 г. – бел. авт.) не бяха Lemon Sisters, последствията нямаше да са други”. Един от начините за възстановяване на справедливостта Европарламентът вижда във
включването на повече жени в управителните органи на
компаниите, листвани на борсите, и изобщо в процеса на взимане на решения в частния финансов и икономически сектор. Евродепутатите, ангажирани с новите политики на ЕС по отношение на мъжко-женското равенство и преодоляването на половите стереотипи, са скептични, че това може да стане от само себе си и доброволно. Пожелателните постановки и надеждите за саморегулация останаха в миналото. Реалностите показват, че единствено със задължително въвеждане на квоти може да се изравни представителството на двата пола в директорските бордове. В момента едва 13,7% от висшите корпоративни постове в най-големите компании се заемат от жени. Това е знаменателно нисък процент на фона на големия напредък, направен под натиска на ЕС в публичния сектор през последните години (в най-висшите нива на националните държавни администрации вече присъстват 30% жени). След две официални Препоръки (от 1984 и 1996 г.) за увеличаване на дамското представителство във всички нива на корпоративното управление (с мижава успеваемост от 0,6% на година), Европарламентът се готви за нова, този път кардинална стъпка – Директива, която се цели в достигането на
30% женско присъствие в бордовете до 2015 г.
и 40% – до 2020 г.Държавните компании ще имат две години по-малко на разположение – до 2018 г.
Фокусът е най-вече върху листваните публично компании заради тяхното икономическо значение и висока видимост – тъкмо те залагат стандартите в частния сектор като цяло. Очаква се директивата да обхване 5000 големи европейски компании. Тя не се отнася до средните и малки предприятия с по-малко от 250 служители и под 50 млн. евро годишен оборот.
“Преди 14 години не бях убедена в нуждата от задължителни квоти, днес вече смятам, че те са необходимо зло и без тях няма да имаме бърз напредък в изравняването на двата пола във всички нива на взимане на решения”, обяви дясната френска евродепутатка Elisabeth Morin-Chartier. Тя е автор на доклада за
влиянието на кризата върху половото равенство
и женските права, както и на извода, че жените в ЕС страдат днес от т.нар. тиха криза, която отслабва и влошава двойно техните позиции. Въз основа на нейния доклад Европарламентът гласува преди дни специална Резолюция относно
феминизацията на бедността
и препоръча тя да бъде компенсирана чрез инвестиции в обучение на работното място през целия живот, в преквалификация и в насърчаване на предприемачеството за жени, както и в развитие на заведенията, подпомагащи отглеждането на деца.
Добрите практики по отношение на задължителните квоти за жени в управителните органи на корпорациите в Норвегия от 2003 г., а от 2011 г. и във Франция показват, че само със законови мерки може да се счупи “стъкления таван” спрямо жените и да се преобърнат традициите в доминираната от мъже бизнес култура. Привържениците на тази законодателна мярка имат и друг мотив – те смятат, че така не само ще се възстанови справедливостта, но и ще се подобри управлението на частния, а това значи и на обществения сектор. Повече жени на мениджърски или съвещателни позиции в икономиката и финансите означава по-малко хазартност при решенията и, със сигурност, по-малко корупция, по-малко “мрежови” решения при подбора на кадри в полза на старите приятели от казармата или на съотборниците от неделното ритане на топка, повече разнообразие при селекцията, гледните точки, идеите и ценностите.
Как една българка, пробила “стъкления таван”,
вижда женския отговор на кризата чуха евродепутатите по време на заседанието на Междупарламентарната комисия по женските права и равенството между половете на 7 март. Саша Безуханова, директор-направление “Публична администрация” в “Хюлет Пакард” за Развиващи се пазари и председател на Българския център на жените в технологиите, бе сред гостите и ораторите на срещата в Брюксел, за да сподели опита си от България. Тя призова за мобилизиране на повече жени в професионални и управленски роли – чрез модерно образование, достъп до технологии и създаване на възможности на предприемачество и креативност – за да се решат ефективно и трайно проблемите с неравнопоставеността на жените в Европа. Според нея за целта е необходимо формулиране и следване на единна Европейска програма за икономически растеж, базиран на Икономика на знанието. Такъв подход, смята тя, би осигурил растеж и просперитет за всички и ще освободи и насочи ресурс към социалните проблеми с неравенството, усложнено допълнително от кризата.
0 Коментара