Ледените момичета

Фригидността е женски сексуален проблем, аналогичен на първичната импотентност при мъжа. Състои се в оскъден или липсващ отговор при сексуална стимулация. Липсва и усещането за удоволствие, както и физиологичните признаци на възбудата. Образно , това означава, че в момента, в който целувате нежното създание под вас, то се прозява или си пили ноктите.

За всичко това има логично обяснение.

Етимологията на думата подсказва, че става дума за студена жена. Тя обаче е студена не само в секса, а най-често и във всички останали сфери на живота си. Трудно изразява чувствата си и излъчва негативна енергия. Причините могат да бъдат и медицински, но в случая говорим за чисто психологическите аспекти на фригидността. Обикновено корените на проблема се крият в детството. Според аналитичната психотерапия една жена може да стане фригидна, ако майката е била много “дървена”, т. е. моралистка, изпълнена със сексуални задръжки и предразсъдъци. С поведението си такава майка показва, че не приема тялото на дъщеря си. В повечето случаи обръща внимание само на интелекта.

Децата растат, подражавайки на родителите си

и търсейки тяхното одобрение за всяка своя постъпка. В случаите, когато майките са “дървени”, дъщерите изключват сексуалността от представите си за женственост.

Трябва да се прави разлика обаче между фригидност и аноргазмия (липсата на оргазъм). Жените, които не могат да достигнат оргазъм, не са фригидни, защото те изпитват желание и сексуално се възбуждат. Възпрепятстван е само финалът на половия акт – оргазмът. Аноргазмията бива първична и вторична. При първичната жената никога не е достигала до оргазъм. При вторичната имаме налице поне един оргазъм в миналото, независимо как е постигнат. Жената, която не може да достига оргазъм, реагира на сексуалните стимули и на физическо ниво демонстрира физиологични промени (зърната на гърдите се втвърдяват, дишането става по-учестено и пр.). Този проблем (когато са изключени всички медицински причини и евентуални заболявания) е резултат на

възпитание, възприемащо оргазма като дявола,

който трябва да бъде убит. Не става дума непременно за религиозно възпитание. Често в спомените на тази жена присъства нейният баща, който е бил благоразположен по отношение на топлия и нежен телесен контакт (гушкал я е, галил я е и това е предизвикало нейното удоволствие), но е отблъсквал дъщеря си, ако зад всичко това му се е привиждала сексуална възбуда. Когато порасне, такова момиче често смята, че ако изпитва удоволствие, отново ще бъде отхвърлено. Често този механизъм е напълно неосъзнат и жената не си дава сметка защо й е невъзможно да достигне оргазъм.

Вторичната аноргазмия представлява едно

“не” на отдаването (отпускането).

Това е типично по принцип за недоверчивия характер, който изпитва трудности, когато трябва да се отпусне, за да изживее удоволствието докрай, и то не само сексуалното, а удоволствията въобще. Често зад подобно поведение се крие предразсъдъкът: “Не се оставяй, за да не те изоставят” или “Удоволствието е нещо нередно, срамно или наказуемо”.

Всички психични задръжки, които водят до сексуални проблеми, са напълно преодолими с помощта на психотерапията, стига първо да се справите с едно: да говорите за тях. Погрешното убеждение, че да се говори за секса е срамно, води до премълчаване и усложняване на последствията от тези проблеми.