Пролог
Аз съм млада, глупава българка. От тия, дето инатливо вярват в любовта и не вярват, че меркантилността е полезна; готови са на всякакви малоумия заради мъжете и откачат, ако в отношенията им с тях няма филмови моменти. Дотолкова откачат, че започват сами да си ги режисират… Преди 3 години бях още по-млада и наивна. Той започна с “Господи, колко си хубава!”, много цветя и много червено вино. Много се влюбих тогава и се заблудих, че розовинката наоколо няма да избледнее никога. Отрано си замечтах за дечурлига с неговите светли очи и моята тъмна коса. Естествено, покрай цветята (и повече покрай виното) не схващах, че за него всичко е само взаимен оргазъм, без идея за взаимно съществувание. Пък аз бързах да му покажа колко е важен за мен.
Част I
Un’ amore grande
Не умея да ползвам заготовките в любовните обяснения, признаването на чувства словом и досега ми се струва евтиния. Исках нещо нестандартно, нелепо, нещо, с което да втрещя него, околните, себе си дори. И с абсолютно трезво съзнание подложих гърба си на татуиране: баркод, под него името на този мъж, че и цифрите от ЕГН-то му – за достоверност. “Ей това е някой да ти влезе под кожата”, мрънкаше съучастникът в това начинание, докато ме пробождаше с една страховита бръмчаща машинка, a aз не осъзнавах, че много боли…
Дочувам възмутените ви вопли, да.
Нататък е ясно: подобните на мен девойки се втренчиха бездиханно в гърба ми с идеята, че има луда любов; повечето отчетоха, че e само лудост; доста мъже зачеркнаха телефонния ми номер демонстративно; други дълго ме засипваха със злостно-иронични коментари; сестра ми жално проплака; татко укорително помълча; от мама едва не отнесох звучен шамар; Той пък подскочи от уплах, когато навръх рождения му ден се разсъблякох, вдигнах косица загадъчно и му казах да мине зад мен, за да си види подаръка. Сипете тайно сол в нечие кафе, за да си представите изражението на този наистина втрещен мъж, когато пак мина пред мен.
Оказа се значи, че никак не си е мечтал за подобна изненада. Подейства му като белезници, с които изведнъж го приклещвах към себе си. Не вярваше в безумната любов, не искаше никой никого да обича – прекалено сериозно му звучало това, разчитал на свобода в отношенията. Последва дълга беседа, завършила с временна раздяла заради непреклонния му реализъм и моя детски инат. “Още утре ще я покрием с друга”, настояваше поучително. “Не, ще си я нося винаги”, плачех на рамото му. “Кой знае дали винаги ще сме заедно?” “И въпреки това…”, тръгнах си като в блудкава сапунка аз.
Примири се с татуировката от гузна съвест.
Примирих се с досадата, която усещах, че му навява тя. В началото тайничко се гордеех с нея, показвах я на хора, толериращи лудостта, и превъзбудено преразказвах цялата драматургия. В началото редовното питане “Ами като се разделите?” никак не ме плашеше, а досадното “Какво отчита лазерният четец в супермаркета?” ме разсмиваше. В началото артистично обръщах гръб на симпатични младежи, заинтересовани дали съм заета вечерта…
Бях затънала в емоциите си към него още повече. И не можех да изплувам от болка, обида, самосъжаление; от сляпа амбиция да видя, че ще го стопли някой ден знакът под кожата ми. Не предполагах, че точно тогава в мен ще е доста студено. Самият той като че ли мина с белина през цялата палитра от чувства, които не можеха да ме откъснат от него. Тръгнах си лесно. Само за онова мастилено петно между плешките ми нямаше препарат…
Част II
Дамата с еднорога
Един ден с почуда установих, че съм го отдалечила от центъра на живота си. И че ме изморява внезапното му желание да се върне пак там. Той поиска ежедневното ми присъствие до себе си, аз – свобода. Не повярва. Повярва чак след трансформацията, която претърпя илюстрацията на гърба ми.
Появи се и нов мъж (а може би се появих аз, след дълго отсъствие), притеснително му подействаха тези данни отзад. Обърках се, когато разбрах, че отново съм влюбена, че ще продължа да се влюбвам и в други. “Просто удължи списъка с ЕГН-тата!”, подсмихваха се запознатите с преподробната сага. Разбрах, че не тяхната ирония ме потиска. Потискаше ме иронията, с която аз гледах на това, което бях озаглавила “Голяма любов”, лъжата, с която бях обезобразила кожата си. Реших, че дори не мога да нося тази татуировка с осанката на жена, която все пак е обичала. Реших се на втора мазохистична постъпка.
Пих два коктейла един следобед, някакъв еднорог* нахлу в главата ми. И смело се вмъкнах в сграда, нашарена с примамливото ТATOS. Посрещна ме шашкащо колоритен младеж с вид на подвижна татуировка – нямаше безцветно място по тялото си, а симпатичното му лице бе прободено с поне 20 обеци. Подобно описание може би не ви вдъхва респект, мен обаче ме омагьоса. Споделих му за еднорога, той пусна Вагнер и включи онази ужасна машинка. Стисках зъби 4 часа. От болката изтрезнях.
Тук ми се иска да прекратя този разказ. Защото ще звучи все по-нерадостно. Спомням си реакцията на една от колежките, които първи се запознаха с новината около гърба ми: “Ужас”, буквално избяга тя. Бих се посмяла, ако и на мен не ми се искаше да избягам от себе си. Не че имам нещо против този иначе красив еднорог. Но той е грешка точно защото се опитва да заличи предишната. Всъщност никога не съм била фен на татуировките. Първата направих, защото не знаех какво е любов (още не знам) и защото, като всяко дете, имах претенция за уникалност. Втората – защото забравих, че вече не съм дете.
Епилог
Показах му я, когато зарасна. Дълго стоя зад гърба ми, търсеше с пръст релефа на името си. Нищо не каза. След няколко дни получих финалното и нелепо: Vinagi 6te ostana mejdu ple6kite ti.
Но не и в сърцето ми. Като ще е сълзливо, поне изтънчено да звучи…
* Възхитително загадъчно същество, което от векове съществува на границата на въображението и реалността. Според някои символизира копнеж към съзерцание, хармония и свобода, според други – невинност, честност, чистота, изцеление. Свързват го още с жизненост, власт и вярност към принципите и дълга. В легендите е описван като силно, бързо и могъщо същество, което било улавяно много трудно. Освен че бил най-силното му оръжие, с рога той можел да пречиства отровни кладенци. Бил недоверчив към мъжете и обичал за него да се грижат само жени.
0 Коментара