Любовница или приятелка?

Защо мъжете непрекъснато се влюбват в едни жени, а в другите виждат само приятел? Отговорът е, че просто жените са два типа – приятелки и любовници.

По какво се различават?

Типът любовница вижда във всеки срещнат мъж потенциален партньор. Това не означава, че тутакси скроява план, който финишира с марша на Менделсон. Всичко протича на подсъзнателно ниво. Ако мъжът й харесва, тя прави невероятни усилия, за да го зашемети. Кокетството и флиртът са коронните й оръжия. Често тя ги прилага в тяхната интелектуална, а не банална форма. Мъжът, когото не харесва, престава да съществува за нея.

Приятелката възприема всеки нов мъж като абстрактен човек, с когото могат да се поддържат добри отношения. Ако той не й харесва, тя няма да го покаже и ще бъде дружелюбна.

Любовницата е убедена, че всеки мъж трябва тутакси да падне в краката й. С тези, които не го правят, тя контактува трудно. Приятелката знае, че не можеш да се харесваш на всички. Тя не се шокира, когато някой не припадне при вида й.

Любовницата иска да вкара всички мъже в графата „поклонници“. Тя се опитва да очарова всички – възрастния си колега, автомонтьора, телевизионния техник. Обикновено даже не знае защо го прави. Прицелва се дори в приятеля на своята приятелка. Невинаги го прави с цел да ги раздели. Приятелката рядко взема инициативата в свои ръце. Тя следва развоя на събитията. Любовницата обикновено вижда само това, което иска, и тълкува всичко в своя полза. Ако някой я загледа по-дълго, ако се усмихва, тя веднага решава, че е луд по нея. Приятелката трябва да чуе с ушите си признание в любов. Даже тогава си казва, че той е бил пиян, възбуден.

Любовницата не пропуска нито един поглед, нито едно запознанство. Всички приятни емоции тя събира в ковчеже и после залива с тях приятелките си. Невинните мъжки екземпляри се превръщат в опожарени от страст сексуални маниаци или пъшкащи безутешно под балкона й принцове. Приятелката смята, че втренчените погледи на улицата или в трамвая, подмятанията „Хайде да се запознаем!“ са й семпли и не си заслужава да се говори, за тях. Ако все пак реши да разкаже нещо, то ще е за човека, а не за това какво потресаващо впечатление му е направила самата тя.

Любовницата може да има приятели. Но според нея повечето са бивши любовници, останалите поне веднъж са опитали да скочат в сърцето или леглото й. Тя завижда на другата за истинското й приятелство с мъжете. Чисто лицемерие. На приятелката не й се налага непрекъснато да дърпа юздите на мъжете, за да не й се мятат на врата. Понякога тя все пак се пита: „Щом толкова им харесва да прекарват времето си с мен, защо никога не се влюбват в мен?

Защо сме такива, каквито сме?

Стигаме до главния въпрос: защо едни жени карат мъжете да се влюбват в тях, а други предизвикват само приятелски чувства? От­говорът е прост – защото едните са от ти­па любовници, а другите от типа приятелки. Ако си представим мъжа и жената като два полюса, някъде по средата е абстрактният чо­век. Любовницата стои на края на тази реди­ца, а приятелката е по-близо до центъра й. Тя разбира мъжа, по-откровена и доброжелател­на е. Затова между нея и мъжа се ражда сим­патия, характерна за хората от един пол – приятелство. Любовницата възприема мъже­те като пълна своя противоположност и ви­наги подчертава колко е различна от тях. По женски капризничи, флиртува, играе си с мъже­те. Създава интриги, поставя ги в безизходи­ца, ту заповядва, ту им се подчинява, извисявайки се над тях. Приятелството става не­възможно. Просто мъжете й се покланят ка­то пред нещо далечно и непонятно. Любовни­цата уж се оплаква, че мъжете непрекъсна­то й налитат. Всъщност тя всячески се опитва да ги провокира.

Психолозите смятат, че типовете жени се определят под влияние на об­ществото, макар че има и известно генетично предразположение. Още от самото си раждане момичето изпит­ва по-голям натиск от обкръжаващи­те, отколкото момчета.

Тя трябва да помага вкъщи, да се учи доб­ре, да слуша големите, да се готви за ролята на майка. Ако е прекалено артистична, общи­телна, проявява някаква сексуалност, веднага я слагат на място. Тя расте, задръстена от комплекси, свято вярвайки в думите на майка си: „Мъжете само се развличат с такива артистични, освободени, агресивни жени, но се женят за тихи, скромни и домакини.“

Всички ние сме пълни с комплекси, които в пубертета се обострят. Ако в този период близките непрекъснато й напомнят всичките й недостатъци, момиченцето постепенно се приближава към типа приятелка. Добродушна, винаги готова да решава чуждите проблеми. Ако непрекъснато я хвалят, обясняват и, че няма по-прекрасна от нея – тя си става истинска жена-любовница. Свиква да я обожават. Ако от две приятелки едната е типът любовница, а другата все още не се е определила, но започва да и подражава, съперничеството няма да се размине. Става наложително едната да премине към типа приятелка. Мъжете имат стадно чувство към жените. Ако чувстват една жена приятел, те си споделят с нея, говорят в нейно присъствие за качествата на другите жени. Ако обаче тя се омъжи за човек от същата компания, нещата се променят рязко. Държат й палтото, хвърлят й белтъци, даже се възбуждат. За мъжа е важно да знае, че жената си има някого.

Можете ли да измените своя тип?

И двата типа жени страдат по своему. Приятелката често мокри възглавницата със сълзи. Приятели много, но никой всъщност не се интересува от нея. Влюбват се в други и изчезват от хорцзонта. Тя е била една прелюдия към романтичната любов. Любовницата пък страда, че мъжете не ценят богатия и вътрешен свят, а само се опитват да я замъкнат в леглото.

Идеалният вариант, който може да успокои и едните, и другите, е появата на любим човек. Приятелката може да си другарува с много мъже, да им бърше сълзите и носовете, ако знае, че все пак един е влюбен и вижда в нея жената. Ако любовницата свърже живота си с един мъж, може да не и остава енергия за останалата част от силната половина на човечеството. За съжаление този изход се среща твърде рядко.

Готови рецепти няма. Все пак вие вече направихте първата крачка, осъзнавайки се като типа приятелка или любовница. Решихте, че това положение не може да продължава вечно. Едва ли ще можете да промените своя тип. Не е и нужно. Важното е да познавате източника на своите беди и да се научите да го използвате. Всеки от двата типа има своите плюсове. В края на краищата можете да срещнете щастието именно защото сте самата себе си.