„Защо се разведе бе, будала? Той не пие, не хойка и те гледа с обожание“, тюхкаха се всички около една колежка, която тихо и незабележимо бе прекарала 18 г. с вече бившия си съпруг. Тя го напусна внезапно, без предупреждение и многословни обяснения. Просто предпочете да заживее сама.
„Защото скърцаше във фотьойла“,
невъзмутимо отговаряше жертвата на всеобщото любопитство. Така казала и на съдията.
Повечето се подхилкваха на отговора, обявиха, че е влязла в критическата и е станала непредсказуема. Но много жени се замислиха и откриха, че тяхната побеляла, извехтяла любов е станала стържеща като стиропор върху стъкло, като
скърцащ изтърбушен фотьойл.
Имам приятелка, която още е съвсем прясно влюбена. Обектът е свестен инак тип с отвратителния навик да си чисти зъбите. Излизахме заедно няколко пъти. Ядем, пием, разхождаме се, той си чисти зъбите. Понякога с конец, друг път с клечки, а в случаите, когато не разполага с ни едно от горните сечива, просто изсмуква със звучното „пльок“ остатъците, загнезди ли се до мъдреците. Бузите му се свиват, устните мърдат, чува се слюноотделяне, а щом работите се закучат, прикрива уста с ръка, а с другата бърка за помощ. Човекът обикновено се извинява и вметва нещо за некачествените зъболекари. После отделя към 15 минути за упражнението си. Абе, какво да ви описвам, картинката е отвратителна.
Всички сме потресени. Само моята приятелка, онази, дето е съвсем отскоро влюбена в Зъбаря, го гледа с такава възхита в
погледа, сякаш сама ще изсмуче всички вредители от божественото му тяло. Ей това вече е любов. Няма какво друго да е. Само любовта е в състояние така рязко да вдигне прага на дразнимост. Само че Зъбаря се държи почтително с родителите на приятелката ми, кара колата й на автомонтьор и
сегиз тогиз купува билети за театър.
Друг пример. Съвсем от кухнята, така да се каже. Майка ми миналата седмица се изтърси изневиделица вкъщи и обяви, че
търси политическо убежище за неопределено време. Дразнел я баща ми. Изброи следните факти: ставал в 5 сутринта
и миел чинии, натрупал 2 възглавници на дивана, за да му е по-удобно, докато гледа телевизия, и накрая, представете си,
почнал да си записва важните задачи в специално тефтерче.
На мен това ми звучеше по домашному уютно, дори носталгично, понеже вече не живея с баща ми. Той е човек на реда и спокойствието. Според майка ми горните признаци били ужасяващи – татко вършел всички тия неща, само за да я дразни.
Изобщо не бил човекът, за когото някога се омъжила.
Питах баща ми какви ги върши и той си призна направо.
Забравил да й купи цветя за годишнината от сватбата. Щом
разбрал, че изневерилата му памет е виновна за буреносния облак, който фучал из къщата, решил да вземе мерки. Почнал да си записва важните неща в тефтерче. И като компенсация на следващия ден измил чиниите. А онова с възглавниците си било абсолютно вманиачване, „какво иска тази жена, бе, една възглавница да не мога да подложа!“.
Майка ми не издържа дълго като бежанец. Някакви си 3 часа постоя и се прибра да врътне един гювеч. За непросветените вмятам, че гювечът е гастрономическото чудо на мама, което се прави за специални хора в специални моменти. За
около месец напред баща ми може да нареди цял небостъргач от възглавници, да издаде поредица с тефтерите си и да мие
чинии от сутрин до здрач, тя ще е щастлива с него.
Разказвам всички тия неща, защото, като наблюдавам хората около мен, разбирам, че малките камъчета обръщат само каруцата, която вече е препълнена с товар и затова не може да избяга от грапавините. Препълнена е с промърморени реплики, със сдържани забележки, с неизпълнени обещания и забравени годишнини.
Тогава всяка крачка в общия живот на двойка ти се вижда като преодоляване на хималайски осемхилядник. И изведнъж се сещаш, че никой, по дяволите, не те кара да вършиш чудеса от храброст. Че раницата може да я оставиш и да отдъхнеш.
Медалът има и друга страна
Ако любовта ти се струва като натискане на ръждива спирачка с изхабени накладки, може би точно ти трябва да налееш малко масло между джаджите. Истеричната поза насреща не е отказала никой Зъбар да изсмуква със звучно
„пльок“ остатъците от ченето си. Виж, малко нежност никому не е навредила. Обикновено действа като масло върху
ръжда.
Такива ми ти работи. Не че горните дълбокомислия ще спрат собствения ми мъж да разказва на всичките ни общи приятели любимия си виц, един и същ от 10 г. Засега се е научил да го прави, чак когато аз изчезна в кухнята да стискам зъби безпомощно. Още десетина години и съвсем ще го отуча. Търпение му е майката. Никой не е умрял от малко стиропор върху стъкло.
0 Коментара