Мъжът екс е мит, защото е призван да служи за такъв. Моят бог на търпението. Моето алиби за грешки, които ще бъдат опростени, защото по презумпция съм грешна и той знае това. Моят резервен план.
Мъжът екс е мит, защото е конструиран като такъв. Схематичен, стилизиран образ. Представите на другите (мъже и жени) за него не ме интересуват. Той съществува по моите закони и в моя угода. Най-изчистена форма на егоизъм. Митологема от XXI век.
Станах зависима от мъжа екс, защото преминахме заедно през много изпитания.
Той оцеля на много планети. Преди да стане екс, търпеше бунтовете ми на Планетата на навика. Издържа и Големия алергичен взрив към него, и търсенето на нови богове. Стои до леглото ми в реанимацията при всеки неуспешен опит да го подменя с другиго. И някак между другото придоби страховита симетричност.
Знам, че е дразнещо да се говори на теория, но ми е по-лесно. Поражение номер едно по линия на смелостта. Мъжът екс е един. Бившите са много, но, нали знаете, митотворчеството е консумиращо ресурси начинание. Ако и митовете ми са много, значи нещо куца по линия на божествения характер, вменен на героите.
Както се подразбира, мъжът екс е и битово удобен. Безплатен Vs Teleshop. Мисълта за недепилиран крак не го шокира. Обичайните ми женски капризи – също. Гигантски плюс – познава всеки микрон от границите на личната ми свобода. Да не говорим за секса и аналогиите между него и домашното кафе. Може да те дразни рутината на приготвянето му, но си струва.
Мъжът екс ме плаши, защото е ужасно дълга инвестиция,
винаги на ръба да прескочи от минало в сегашно. Боя се от него, защото ме обича. И с удоволствие се бунтувам срещу този страх. С апломб вадя доказателства, феминистични доводи. Това е моят кръстоносен поход – откраднати образи и
фрази, за които той не подозира. Моите женски победи,
осъзнатата ми самозаблуда (защото често само аз си спомням кражбата).
Малко лирично отклонение-обяснение. Случвало ли ви се е това опиянение от нахлуващи и логично „отхлуващи“ от живота ви мъже, казали или направили нещо, за което въобще не си спомнят? Нещо, което ви включва/изключва дни наред? Това е митът, с който ексът трябва да се пребори. Поне при мен.
Това логично е и най-егоистичната ми контраатака – да поддържам постоянно очакването, че всеки момент мога отново да се разбунтувам. Да си отида. Да оставя мита без
поклонник. Да се освободя от зависимостта си към него. Реален пример:
постоянно го предупреждавам, че си търся друг
Но вече признах – това усещане за свобода е измамно. Врата, която всъщност не ползваш, защото си спокоен, че стои отворена. Разрешена свобода, която не мами. Контраатака срещу мита, а в негова полза.
Често съм се чудила дали победата на мъжа екс ще бъде поражение за митотвореца в мое лице. Отказ или сбъдване на мечти? Примирение или признание? И кое точно ще бъде поразено? Изконният стремеж към това да получиш повече от живота или псевдоинтелектуалните ми, романтико-консуматорски женски претенции? Претенциите за Антонио Бандерас с научна степен, с чувство за хумор (но без ухажорки) и с точно толкова пари?
Няма как да го прескоча – обичам ли мъжа екс? Тук надълго и нашироко мога да обяснявам за невъзможната любов към тоя мит, с който си оцелявал години наред. Само че и това е
бягство от отговор. Когато сложа и тази точка на дело, ще ви напиша друго есе. Но не очаквайте революции – все пак остарявам. И нарочно никъде не употребих думата щастие.
Съвсем сложно става.
Разказвам всичко това, защото е сериозна част от живота ми. Не само моя. В нашите женски вуду сбирки темата непрекъснато присъства. Но тия дни за пръв път ме потресе монологът на нечий друг екс – един титан, сринал се от усилия да отговаря на митологични очаквания. Мъж, който трябва да е привлекателен – но само за Нея, не за останалите.
Мъж, който трябва да търпи Нейната свобода, додето той самият е окован. Освен това да е богат и да инвестира в Нея, без да иска отплата. И т.н. Монологът на разбунтувалия
се екс – и вие сте го чували, преполагам.
P.S. Странно, как ли ще се почувства той, като (ако) прочете това. Нова точка в полза на егоизма. Но май в случая не ме е страх. Още един плюс – възможността да си искрен.
0 Коментара