Когато Мария била на 14 години, станала свидетел на бедата, сполетяла една приятелка на майка й: мъжът й си намерил любовница. Неволно Мария станала слушател на кухненските и телефонните преговори как приятелката да си върне мъжа, как да накаже „онази жена“ и как да свърши невъзможното – отново да получи душевен покой. Веднъж малката не издържала и заявила: тя трябва да го напусне!
Майка й снизходително се усмихнала: не става така. Не може просто да напуснеш мъжа, когото обичаш, с когото си живял дълги години и си създал деца… За любовта трябва да се бориш.
Минали десет години. За това време Мария неведнъж успяла да се убеди, че така наистина не става. Нейните приятелки, приятелките им, многочислените героини на романите реагирали различно на измяната: трошили чинии, напук на мъжа правели стремглава кариера, изпадали в депресия, завъждали любовници…
Но не се разделяли с любимия веднъж завинаги
Раздели все пак имало, но след месеци или години. След дни или седмици – никога.
Мария се дразнела от това поведение. До момента, когато се влюбила за пръв път на 24 години в Г. и си казала: никога няма да се разделим, каквото и да става. След още три години тя си тръгнала от него заедно със сина.
Баналните начини да узнаем за любовницата: снимки, вещи, неволно намерени, разкаяни признания. Има и други начини – като при Мария. На едно приятелско събиране полупиян колега на мъжа й неволно изтърсил намек, че Г. си има любовница. Последвал удар в носа и разяреният колега се развикал на всеослушание: името й, историята, почнала с командировка. Мария първа се опомнила и плиснала чаша вино в лицето на „клеветника“. И до днес е доволна от жеста си, макар че тогава за последен път изпитала чувството, че са заедно каквото и да става. След това започнало ходенето по всички кръгове на ада.
1-и кръг
Съмненията
„Върнахме се с такси, а Г. все мълчеше. Мислех си: може би нищо няма. Спомнях си изплашените лица на колегите му, които не оставяха съмнение в изневярата му. А може би е само флирт?“ Много жени така се справят – докрай не вярват на изневярата. Мъжът прекрасно усеща дали жена му иска да знае истината или не. Ако не – продължава смело да лъже. Мария разбира онези, които прощават изневярата, но не и жените, които се правят на щрауси с глава в пясъка.
„Исках от Г. истината. Той си призна, но каза, че обича семейството си, а по Марина само леко се е увлякъл и че вече три седмици не са се виждали. Какво мъжко мислене: смята, че въздържанието от срещи смекчава вината му!“
2-и кръг
Сравнението със съперницата
Добре е, когато не познаваш съперницата си. Още по-добре, когато можеш искрено да възкликнеш: какво пък е намерил в тази глупачка (простачка, грозница, селянка). Мария познавала Марина и знаела какво е намерил мъжът й: ярка външност, оригинален вкус, аристократизъм в съчетание със забавно хулиганство и… тридесет и шести размер дрехи в сравнение с нейния 40-и номер.
„Повечето измамени зациклят на качеството на съперницата, което най-рязко я отличава.
Преди не съм имала комплекси заради теглото си, но сега… Моя приятелка, чийто дългогодишен съпруг – преподавател, изневерил с тъмнокожа студентка, ми каза: „Провървяло ти е. А аз вече се чувствам като бледолика отровна гъба, с неизразително лице и нездрав тен.“
3-и кръг
Чувството за вина
Измамената жена се обвинява – не само за външността си, но и за качествата, които са отблъснали неверника. Мария например обвинява себе си, че е дала сина си на детска градина само на две години, за да преследва кариера. „Възможно е Г. да се е почувствал сам и изоставен, все не ми стигаше времето за семейството. Аз се самоизяждах до момента, в който разбрах: това е военна хитрост. Нещастницата подготвя със самообвинения пътя си за отстъпление, като постепенно прехвърля вината на мъжа си върху себе си. Реших, че това е унизително и че другата крайност е за предпочитане. Да призная мъжа си за завършен негодник и да сложа кръст на всичко. Дори само временно, за целите на терапията, е добре да заобичаш отново себе си.“
4- кръг
Изпускане на пара
„Минаха няколко дни от шока, но ние още не се бяхме обяснили. Г. демонстрираше дълбоко разкаяние. Аз добавях все нови щрихи към ролята си в този интересен спектакъл: не приготвях вечеря, надълго оставах с телефона в кухнята, едва го поздравявах, даже не обръщах внимание на сина ни, когато почваше да капризничи, предоставях всичко на мъжа ми. Бях сурова и непристъпна и всичко това му омръзна. Веднъж рязко превключих телевизора, когато гледаше мач. Той избухна.“
По-добре е да изпускате парата наведнъж, а не често и по малко. Плахото и скрито негодувание ще предизвика у мъжа точно такова разкаяние. Плахо и скрито. Нима искаш твоето наказание да се сведе до няколко неподгрети вечери?
5-и кръг
Мечти за мъст
Мария уверява, че може да напише книга „101 на-чина за отмъщение“. Идеята да се разведе и да се ожени за симпатичен милионер й се струва неоригинална. Когато цял ден мислиш за отмъщение, стигаш до нещо оригинално. Ето какво: след петдесет години съм вече известна. Канят ме в телевизионно предаване.
Аз, сияеща, обяснявам, че изневярата на мъжа ми всъщност е най-големият късмет в живота ми.
След нея срещнах най- добрия човек на света, забогатях, родих три деца и обиколих света. Марина и моят гледат предаването, тя изглежда ужасно, а животът им не върви.“
Подобни глупости те крепят в началото, но ако след половин година не ти дават покой, по-добре да търсиш симпатичен милионер или да станеш известна.
6-и кръг
Беседи с доброжелатели
„В една от своите фантазии си представях как гордо му показвам вратата, а след два месеца той на колене ме моли да го приема обратно. Получи се съвсем друго: аз го помолих временно да иде при родителите си и със сълзи твърдях, че не е завинаги, че ми е скъп. Той ме погали снизходително по главата. А аз се хвърлих към свободните колеги, приятели и родственици. И до днес не мога да разбера защо с такава стръв им разказвах тъжната история.“
Преживявайки изневярата, жената се бои от разговорите зад гърба й. Тя предпочита пред нея да обсъждат нещастието й и падението на долния тип – мъжа й, дори става инициатор на разговорите. Унизително съчувствие, безполезни съвети и баналности са резултатът от тази „активност“. Мария е сигурна, че ако й се случи втори път, ще обсъди проблема с един-двама души. От останалите ще очаква да я поканят на кино, на тенис или просто на кафе.
7-и кръг
Варианти за спасение
„Нашата раздяла продължи месец – разказва Мария, – а аз пробвах само един метод за спасение: усилено се занимавах с възпитанието на сина ни. Но мислех и за други варианти – дали да не почна роман с колегата, с когото флиртувах? Да сменя работата, да започна второ висше. Да си измисля хоби? После разбрах, че всичко това ми е чуждо, измислено. Образователните игри със сина ми ту ме изкарваха от нерви, ту ме приспиваха. Същото щеше да бъде и с другите варианти.“
Преживявайки изневярата, трудно можеш да останеш искрен. Дори със себе си. Трудно е да си признаеш: искаш просто нищо да не правиш, да се търкаляш на дивана, да прелистваш стари списания и да пиеш сама кафе в кухнята. Не знаеш кое ще се окаже за теб спасителният пояс — дали нова професия, нова любов, или старата, на която ще простиш. Друг живот не бива да си измисляш, но вярвай, че ще дойде.
8-и кръг
Страх от бъдещето
„Колкото по-дълго го нямаше Г., толкова повече ме мъчеше страх пред бъдещето. Различни житейски ситуации го провокираха. Един ден синът ми се върна от среща с татко си отрупан с подаръци. Дали няма да го привлече на своя страна? Колко ли пъти още ще ходя на купони сама? Един развален кран и отсъствието на водопроводчик ме накараха да избухна в ридания.
Плашеха ме още: тъжните вечери, нежеланието да готвя, битовите неуредици, отсъствието на стимул да съм нагласена, пълното равнодушие на мъжете към мен, слуховете за повишаване на данъците и т. н.“
Мария е уверена: със сила на волята няма да се справите с тези страхове, по-добре не се обвинявайте в малодушие и страхливост. Така по-спокойно ще стигнете до последния кръг.
9-и кръг
Присъдата
„Дълго ще се колебаете между разрив и продължение на отношенията. Но когато единият приеме окончателното решение, другият разбира, че това е присъдата. Така беше и при нас – продължава Мария. – Много пъти съм му казвала, че не мога да живея повече с него. Той ме успокояваше, аз се колебаех, мъчех и него. Един ден той се върна и каза, че е приключил с Марина и че иска да се върне към стария живот. След три дни поисках развод. Аз го бях решила в сърцето си.
След това ми стана по-леко. Избавих се от неизвестността. Трябваше да действам, да се справям с проблеми – особено битови. Това ми помогна да се справя с вътрешните. Защо не му простих? Разбрах, че ако го сторя, отново ще завиждам на съперницата си, отново ще мокря рамото на приятели, ще се комплексирам, ще мечтая за отмъщение, ще се боя от бъдещето си. Тоест отново и отново да мина всичките кръгове на ада. Не пожелах и не съжалявам.“
0 Коментара