Драматично…53…
Вървя в дъжда и тропам с токчетата по паважа – бавно, за никъде не бързам, защото имам още толкова неща да си разкажа. И никой никъде не ме очаква. А трябва да си ги разкажа, защото може и да избледнеят, и някой ден да не мога да си ги припомня. Пък споменът си трябва! Ами да, пак съм пред свършека на света, за кой ли път!
И докато се влача с угаснал поглед и мазохистично късам незарасналата рана – поредната, усещам нечии очи, забити в мен. Разсеяно повдигам клепки и отегчено констатирам, че някакъв рошав хлапак с шал на врата се е вторачил в мен. И ме приближава. И скъсява опасно дистанцията! Сигурно е от училището на дъщеря ми, от горните класове, мисля си. Вече почти залепен до мен, плъзва ръка по ханша ми и тихичко изръмжава: „Ще те чукам, ще те лижа цялата, ще те направя луда!” А аз, хлътнала в свършека на света, един Печорин в рокля, изсъсквам: „Изчезни на секундата! Тичай при майка си да ти избърше устата!”…
И пак се заравям в струпеите си – нали трябва да се ожаля приживе.
Имам невероятната способност да попадам на най-неподходящите мъже,
които задължително ще ме направят най-нещастния човек на планетата. И все е за последен път. И после все не мога да си представя, че бих имала някой друг. Невъзможно, олеле! Кожата Му, ароматът на дискретно пръснат парфюм, Неговото гушкане, Неговата страст, ръцете Му по цялото ми тяло, дъхът Му, сексът с Него на събуждане, премалата и сладкото изтощение…всичкото Му, проклет да бъде!
Така точно преди две години си скубех косите и целият свят ми беше крив за поредната ми неудачна връзка. Сякаш небесата се бяха сгромолясали върху мен. И сега, на всичкото отгоре – този малкият с шалчето на врата. Ами да, какво да очаквам след 53…
Леговището на свалячите
Не, не съм попаднала в някакво мистериозно свърталище на похотливци, не! Те изведнъж се взеха от нищото и се започна една безкрайна обсада…в интернет. Обстрелът беше по всяко време на денонощието, което в по-голямата му част за мен в онзи период минаваше пред компютъра. Началото беше в skype. Хлапета по на 17-19 години ме атакуваха с конкретни оферти. „Търся си любовница на години, кефиш ме на аватара, ставаш”. Или „Искаш ли секс с млад, давай да видим къде ще се срещнем, аз съм от Русе, обаче…”. Горе-долу в този оскъден речников формат вървяха предложенията за среща в град по средата на разстоянието, или за гостуване в МОЯ дом, щото километрите не били проблем, колата му била мощна и бързоходна. В един отрязък от време сякаш градовете край Дунава и морето се бяха наговорили целокупно да ме „ухажват” така радикално, при това откъм младежкото си население. Възникнаха и ухажори от моя град. „Къде пиеш кафе, да дойда. (В смисъл – къде киснеш по цял ден, че и аз да висна). Ако не ти е удобно и се съобразяваш с някого, можем да отидем и някъде НА ХОТЕЛ извън града, не е проблем”, все още упорства Кико. Той е на 26… „Искам да дойда у вас, ще ти бъде много хубаво. Няма не искам, няма недей”, уговаря ме стократно съгражданинът Лигльо-Сали. „Разгледа ли ми снимките, хубав съм, нали, красив съм!”, категоричен е Лигльото… На 24 е.
После „популярността” ми разшири географските си размери
и обхвана Балканите, по-късно Европа и о! – Мароко, Тунис, Египет, Ирак… Вече шетах из Фейсбук, бях постнала купища снимки от пътешествията си. Силно запленени „приятели” настояваха за връзка в skype, а там работата се оказваше добре подготвена – подходящо облекло, камерата нагласена с ракурс към под корема, където мърдаше пръсти потна ръка… „Любов моя” на английски и турски (това последното заради името ми), „Злато мое, платинче, йас те чекам”, пръхтяха жребците и се ядосваха, че не ща и не ща да включа моята камера! „Пет минути, молим те, сърце мое!”, хленчеха напористите онанисти.
В леговището на свалячите доминираха македонци и сърби, босненци, малко гърци, доста турци от Турция, в това число и нашенски изселници. А хърватският свещеник просто преля чашата. Последният поне беше прескочил Христовата възраст, та ми спести самобичуването.
Уиски с много лед и сълзи
Преди дни просто кипнах, като прочетох коментара на някой си Радослав под моя снимка във Фейса: „Не сте ли твърде стара за този млад сайт?”. Избесняла и оплетена в лабиринта на Мрежата, с набъбнала буца в гърлото и просълзена от чисто женска обида, се напих. Просто няколко пъти си пълних чашата, пресушавах я, тихичко проклинах и анатемосвах наред и си съсках самичка пред компютъра. На следващия ден главата ми беше като изтръпнал крак. Не бях наясно на кое се гневя повече – на сбърканите „малки принцове”, недолюбените деца на безкрайния преход, на собствената си наивност, когато се „сприятелявам”, или на кармата си на неудачница. В един момент си дадох сметка, че някои от търсачите на лелки-любовчийки са ми „гостували” първо в Нетлог и като не съм им обърнала внимание там, са ме погнали с търсачката в скайп, а после и в най-популярната социална мрежа.
Междувременно аз продължавах да ръчкам раната от провалената си връзка и се опитвах поне да се забавлявам в чата с „малките принцове”. А един ден само за две минути ги блокирах всичките тези невръстни досадници. Разприятелих ги! Оставих само един – Дики, който, първо, не беше досаден и, второ, все пак имаше своите 28 години. И, трето, съвсем не е за отхвърляне, той ми стана приятелче. Покрай него за пръв път отворих очи и се изясних със себе си. Дики успя да ме убеди, че възрастта не може да бъде бариера пред една хубава жена, каквато според него съм. Известно време той едва овладяваше кипналите си страсти. Аз му помагах да се уталожи не с онова, за което всички си мислите, не, а с моите „прекрасни зелени змийски очи”, цитирам го. „Как го можеш това – да говориш без думи, само с очите? Погледнеш ли ме точно така, замръзвам и се чувствам престъпник”, казваше той. Явно с погледа на пепелянката съм му обяснила, че с мен няма да се получи. Че няма да си легна с него. Че няма да си позволя да се разсъблека (о, трябваше да ме срещне преди …йсет години!) и после да се развилнея в леглото (ех, биваше да ме срещне преди …йсет години!). Че ако той ме принуди насила, тесен ще му се види градът… Има такива ужасни женища, да знаете!
А той ме търсеше и търсеше, звънеше по телефоните, настояваше да ИЗЛЕЗЕМ, да отидем в заведение, подчертаваше, че не му пука да се покаже с мен, и без това не ми личали годините, пък му било страхотно в компанията ми. А аз се дърпах, търсех причини, аргументи и така нито веднъж не седнахме в ресторант на вечеря със свещи, както той ужасно искаше. Признавам обаче – неведнъж съм бушувала вътрешно и страстта ми е предвещавала ураган.
Задръжки! Или задръстена?
Тогава започвах едни безкрайни разсъждения на глас, с които убеждавах и двама ни, че той трябва да се огледа за своя връстница, че не е честно спрямо самия него да се пилее във връзка без перспектива (а това е горчивата истина). „Аз не съм сваляч, аз те харесвам и не се срамувам от това”, отсичаше той. Е да, ама… Аритметиката на годините ми действаше като намордник за хищен пес. Кажи ми защо все повече млади мъже си търсят остарели момичета за любов и всъщност любов ли е това, попитах го веднъж. „А знаеш ли какво търсят момичетата сега? Първо ти оглеждат дрешките и ако не са марка, ти се присмиват. Ако колата ти не е сребриста лимузина, просто си никой. А ако нямаш пачка, си тръгват. Същите тези кифли имат по 16 думи в речника и не знаят кой е, например, Ал Пачино или Коелю”, контрира ме в отривиста скороговорка Дики тогава. А аз се натъжих. И се сетих за сина на приятелка, който с нищожната си заплата от 300 лева беше изтеглил кредит тайно от родителите си.
Той купи на гаджето си, още ученичка, лаптоп, джиесем
последен писък на моделите, ботуши от естествена кожа и марков парфюм. (Ако моята дъщеря ми пристигне така оборудвана, със сигурност ще последват оперативно-издирвателни мероприятия, разпити и шамари при нужда!). После скъсаха и скоро той видя първата си любов да вее косите си в БМВ с мъж, видимо по-възрастен и с конкретна визия, от онези с вратовете, развитите от главата надолу… Неотдавна и него попитах за същото. Отговорът му беше сякаш под индиго. Съни е на 29 години и сякаш с устата на Дики ми отговори. И повече даже. „Аз бих се огледал за по-голяма от мен категорично, а и нашите са съгласни. Поне ще има ум в главата и няма да ме претегля през евтиното ми яке и „Рено”-то, което мама купи с припечеленото от гурбета. Зрялата жена ще бъде и свястна майка, така мисля. Иначе просто нямам шанс да направя семейство”, каза Съни.
С широко затворени очи
Не зная защо преди да започна да пиша този текст, сложих до себе си малката Библия – „Малкият принц”. Чела съм я стотици пъти сигурно, зная я наизуст. Може би във всички невръстни мачовци съм търсила него, Малкия принц, истинския, на Екзюпери… И може би подсъзнателно съм искала в тях да открия поне частица от любовта и широко отворените му за света очи. Не намерих нищо. А много исках. Не заради себе си, а заради тях самите. Сигурно съм ги гледала с широко затворени очи – в Мрежата. Няма как иначе да ги „гледам”. И пак се натъжих… За моите вече 54 години, профучали бясно, сякаш аз не съм участвала в тях. За обърнатите и донякъде извратени понятия и ценности. И пак се наврях в раната от изгубената връзка. Думите ми се свършиха. Пак ме връхлетя тъгата, пак се сгромолясах в ямата на самотата.
0 Коментара