В студения зимен следобед плача над брой на „Жената днес” отпреди няколко месеца. По-точно над пасаж от проекта „Възможните майки”. Текстът е за актрисата Димитрина Савова, която вече не е сред нас, за загубата на нейната майка: „Когато трябваше да се простя с нея, аз не плачех, а само повтарях шепнешком „Мамо, ти си божествена, ти си божествена…” – не мога да си простя защо не съм й го казала, когато можеше да ме чуе!”
В миг осъзнах колко много неизказано имам към моята майка. В сълзите си изпитах и ужас, че я приемам за вечна, за даденост и реших, че това е послание към мен – да не губя повече години, дни, секунди… И ето.
Мамо, ти си божествена! Не защото си ме родила. Повечето жени го могат. А заради всичко, за което не съм ти благодарила!
За това, че толкова си ме чакала, така си се мъчила и болезнено си ме обичала. За онези най-щастливи мои години. Не съм го казвала това „Благодаря” – голямо, обговорено – за всички важни и решаващи неща в живота ми и за усещането да си ми майка. За майката в сърцето ти – силна и могъща – която пулсира и в мен. Не съм ти благодарила, че ме има каквато съм.
Благодарността ми даже не е благодарност, а светлина, която ме изпълва. Заради най-щастливите ми Коледи в топлия ни дом, за изненадите, вкусните ти гозби и мисълта за нас – дъщерите ти. За слънчевите месеци в палатката край морето. За песните в колата на път. За първия учебен ден. За английската гимназия.
За това, че беше майка на високи токчета, с грим и прическа, вечно усмихната. За зимата на 95-а – че не усетих колко тежка е била. За това, че ме прегърна, когато на 20, смъртно ранена в наивността си, застанах на прага на родния ми дом. А ти не каза „Видя ли?! Казах ли ти?!”.
Затова, че страдаше от раните ми повече от мен и че отгледа детето ми като свое. Че благодарение на теб тя е прекрасното 16-годишно момиче, което имам… имаме.
Не съм ти благодарила, че ме насърчаваше да отстоявам, вместо да отстъпвам; че ме научи да постъпвам не както се очаква, а както чувствам. За да съм аз.
Благодаря ти, че поиска и ми даде най-доброто, че ме изтърпя, когато бях нетърпима, че ме съветваше, че ми даде себе си. И нежността си. Тази омайна твоя синеока нежност, която ме събуждаше сутрин с целувка. Как ми липсва тази сутрешна майчина целувка… още в просъница. И погалването по косата.
Благодаря, че ми показа как се почитат и обичат тези преди теб и мен, за грижите и годините, които посвещаваш на баба – твоята майка, която е и моя майка. Благодаря на майките в моето семейство, защото те са единствени по рода си. Сигурно има и други така всеотдайни, но моите преливат света ми с любов и благодарност.
Искам да съм такава майка – уязвима в безусловната си обич, но и смела заради нея. Майка, обичаща и прощаваща. За да простя и на себе си, че не казвам и не показвам достатъчно колко много те обичам. Виновна съм, че все отлагам и посягам към телефона, когато няма кой да гледа детето. Че ти купувам подарък само за празник и пием кафе само с повод. Че ти липсвам.
Но такива са майките. Дават и се раздават, без да чакат благодарност.
Благодаря ти. Ти си божествена.
0 Коментара