Няма как да знаем колко жени по света са се разпознали в наплашената, вечно бягаща героиня на Джулия Робъртс от филма „Врагът в моето легло“ (1991). Но едва ли някой ще отрече, че трилърът се оказа не само печеливш, а и изключително подходящ за илюстриране на проблема с домашното насилие.
Холивуд не се отказа от интерпретациите по темата – десетки подобни сюжети се изгубиха в морето от нискобюджетни филмови реплики. И ето че още една суперзвезда – Дженифър Лопес, се появи в ролята на преследвана от маниакален съпруг жена, за да свие юмруци в друг вид отговор срещу насилието в „Достатъчно“ (2002).
„Бий се или бягай“ –
наистина ли с това се изчерпват реакциите в остра стресова ситуация, както ни учат киното и популярната психология? И винаги ли са приложими в деликатна сфера като брачните/партньорските отношения – още повече, че често там натискът е завоалиран, а методите за налагане на контрол са рафинирани? Всъщност по-важният въпрос е как изобщо да не стигаме до връзки, които в някакъв момент ще почувстваме като примки.
Дори в реалността трилърът често започва като приказка: мъжът е красив, богат, мил, внимателен. Отрупва избраницата си с подаръци, води я по скъпи ресторанти, ласкае я, заслепява я с лъскавата страна от живота. Е, може би хвърля твърде често погледи в огледалото и държи да решава вместо нея къде да отидат, какво да поръчат, колко да останат…
Но влюбената жена рядко забелязва предупредителните сигнали,
че си има работа с манипулативен тип „Нарцис“. А че той не е „цвете за мирисане“ и просто иска да я контролира, разбира на етап, когато вече е трудно да излезе от токсичните отношения.
Уви, този перфиден тип е по-труден за разпознаване (и отбягване), отколкото е откровеният насилник/бияч. И това е една от причините да му отделя цяла глава в новата ми книга „Изборът ЛЮБОВ“. Иска ми се да не му е толкова лесно да преминава защитите (преди всичко личните граници), които би трябвало да поддържа всяка от нас.
Да започнем оттам, че нарцистичните хора по правило
избират уязвими, чувствителни, емпатични личности.
Вероятно някои ще възкликнат – ама нали е хубаво да сме откликващи и съчувстващи, помагащи? Само че не дотам, че да си вредим, като пренебрегваме своите нужди за сметка на чуждите.
„Не бъди егоист!“ – колко често подобни фрази, употребявани от родителите, пускат дълбоки корени в съзнанието на тяхното дете… И пак в детството най-често се трупат причините за ниското самочувствие, защото малкото момиче няма собствена оценъчна система на толкова ранен етап. Когато майка му казва, че постъпва глупаво, че е невзрачно или твърде дебело, то приема всичко за истина. Нали няма как да прецени, че може би тя още не се е научила да бъде родител, че може би е постоянно гневна, защото не е успяла да подреди живота си. Или че просто повтаря стари родови модели на поведение.
Но ако момиченцето порасне с насадени комплекси, то лесно се поддава на чара на предизвикващ възхищението му човек.
Всеки Нарцис знае как да ласкае,
възползвайки се от слабостите на привлечените от него, за да създаде основата на силна привързаност. Нарцисистът може да се любува истински само на себе си и не прави комплименти, за да накара жената да се почувства красива/желана, а за да спечели нейното доверие; той просто иска да я предразположи, та впоследствие да може да я манипулира според своите нужди.
Ето защо самооценката е толкова важна – когато тя е висока, когато жената е изградила навреме и опазва успешно личните си граници, то все едно е в хармонична връзка със самата себе си. А тъкмо това е основата за хармоничната връзка с другите хора и на първо място – с нейния партньор.
Затова винаги обръщайте внимание на това как се отнасяте към себе си: както се държите вие, така ще се държат и околните с вас. Ако обичате, цените и уважавате себе си, покажете си, че е така, и ще предизвикате същото отношение у другите. Ако неглижирате своите достойнства, то отвън също ще ви пренебрегват.
Никога не се примирявайте с пренебрежението –
било то скрито или явно. Никога не приемайте за нормален какъвто и да е вид агресия, особено ако идва от човек, когото наричате „любим“! И винаги давайте интелигентен отпор, въздържайте се от първоначалния импулс (да заплачете, да счупите чиния, да наведете виновно глава, да влезете в словесни престрелки). Когато нарцисистът разбере, че не ви е страх, той ще спре да се чувства сигурен – щом вие успявате да запазите спокойствието на страничен наблюдател, значи не сте толкова емоционално привързани и той няма власт над вас. Затова, каквото и да става, останете емоционално стабилни! Поддържайте контрола над мислите си и не се оставяйте да ви манипулират.
Подробности за методите, чрез които всяка жена може да постигне това, ще намерите в книгата „Изборът ЛЮБОВ“ и тук.
0 Коментара