Помните ли онези умилителни клишета, че жените са слабите същества, които са във вечна нужда от твърдо мъжко присъствие до себе си, иначе няма как да се справят с жестокия свят около себе си? Помните ги. А сега ги забравете. Това са коварни лъжи, със сигурност измислени от някой мъж или от заговора на всички мъже, които панически се страхуват да не станат безполезни. Каквито всъщност са. Измислени са, за да ни държат във вечно напрежение и непрестанна благодарност, че те съществуват. Ама, моля ви, това е смешно!
Уравнението е вярно, но с обратен знак: мъжете имат почти болезнена нужда от нас, а ние им осигуряваме вниманието си, защото сме милостиви по натура. Всъщност този алтруизъм толкова ни е хванал в капана си, че напоследък имам чувството, че зависимостта ни е взаимна. Но това усещане ми минава с първите ноти на похъркващото същество, придърпало в своята половина всички одеяла и чаршафи на семейното ложе.
Ето кратка ретроспекция на фактите.
Ако някога, много отдавна мъжете са били нужни, за да пазят жените и деиата от: завоеватели, зверове и природни стихии, то, мисля, на всички е безпределно ясно, че това време е отминало като модата на тигровите кожи, проснати насред пещерата. Наистина векове наред религията (всяка, а не само християнството) е отреждала незаслуженото второ място на жената в мъжкия свят. Разбира се, това е станало само от страх. Разни папи, лами и имами стават досадно ненужни, ако не съсредоточат силите си да обясняват коварната сатанинска природа на жените. Науката обаче работи за тържеството на истината, Оказа се, че именно без жените светът е невъзможен. Мъжете са едно понякога приятно, понякога главоболно допълнение към нашия живот. От тях друго не се изисква освен малко сперматозоиди, но и на тях ще им намерим цаката.
Край на робията!
Повече няма да сме в незавидно положение да не ни искат на работа, ако има мъж-кандидат за същото място. Или да ни плащат унизително по-малко. Или да ни гонят, щом заподозрат, че сме бременни. Или пък да не ни гонят само защото носим сутиен.
Ако горното ви звучи твърде остро, някак пресилено феминистки, като афиш на нова секта, възпяваща матриархата, не четете по- нататък. Но ако продължите, ще разберете, че ние, жените, освен ценни чисто биологически сме и прекалено великодушни. Оставяме място до себе си за мъже.
Шегата настрана.
Хайде да помислим какви са преимуществата ни. Забравете за момент пристъпа на тиха истерия, който ви обзема, когато си представите, че сте сама, без мъж до себе си. На практика това не е толкова страшно. След като преодолеете първоначалното безпокойство, разбирате, че сте в доста изгодна позиция. Не е нужно да давате обяснение къде ходите, какво ви се прави и защо. Никой не изисква от вас вярност. Не сте длъжна да се съобразявате с някое капризно и своенравно същество, което си въобразява, че сте създадена за негово удоволствие, което не вярва в силата на женската интуиция и в способностите на жените, а най-безразсъдно разчита само на собствените си ограничени възможности. Разполагате напълно с времето си, за да удовлетворявате само своите прищевки.
Свободна! Как ви звучи? Примамливо? Определено.
Има обаче една дребна подробност, която леко помрачава пълното щастие на описаната картина. Губят се малките удоволствия, които получаваме, щом сме с мъж до себе си. Мъжете освен досадния си навик да ни се бъркат в живота притежават и необяснимото умение да правят земното ни битие приятно. Например с разглезване. Кафенце в леглото, изненадващ подарък – парфюм (колко труд трябва, за да се научат на подобни жестове!), носене на тежки чанти вместо нас, сменяне на крушки, разправия с автомонтьори, печелене на пари. Такива работи – крайно отегчителни за дамите.
Но как да се постигне подобно райско съществуване:
хем с мъж, хем без мъжките недостатъци.
С опитомяване. Простете неучтивия израз, но зная един по-циничен и не го употребявам, нали? Ако пък толкова държите на елегантния изказ, наречете го „стилизиране“. Все едно. Важното е да се знае, че мъжете могат всичко. Само се преструват. Могат да гладят, готвят и да сменят пелени. Могат да четат Шарлот Бронте, стига да не им се натяква, че е блудкава. Могат и стихове да пишат, ако никой приятел от бара под блока не научи за това. В края на краищата могат да разберат и смисъла на кафепиенето 6 женска компания, преминаващо във фалцетен обмен на най-новите клюки. Само в една ситуация са безпомощни – когато нас ни няма наоколо. Това им идва като удар под кръста. Все едно сте им взели дясната патерица.
Все едно сте ги откъснали от огледалото,
подхранващо суетата им. Тогава перченето, самочувствието, мъжкото достойнство отиват на кино. И става безпощадно ясно, че най-нужното за всеки мъж е женското внимание към него. Не слънцето, въздухът, нито българо-съветската дружба. Е, разбира се, и сексът, не го забравяме, но сексът в крайна сметка е внимание към сексапила. Мъж, който чувства, че една жена се опитва да го впечатли с кръстоската на краката, вече е толкова поласкан и уверен в незаменимостта си, че е податлив на всяка форма на „стилизиране“.
Значи разбрахме се, нали?
Ще даваме любов с мярка, на час по лъжичка,
ще ръсим сексапил, колкото да приспим бдителността им, а с другата ръка (образно казано) ще стилизираме и извайваме нашата представа за безупречния мъж. Ако е виснал на шията ви, накарайте го поне да виси в синхрон с уверената ви от 8 см ток крачка. Нека си виси и междувременно да върши нещо полезно – например да хвали новата ви прическа или да ви купува билет за круиз до екзотичен остров. Така висенето става поносимо. Иначе, ако сами не се наемем, кой ще направи от света уютно местенце за нас, бедните, слаби, беззащитни дами?
0 Коментара