Понякога и най-важните пътувания започват тривиално. Без очакване. Без обещания. Без намерения.
Може да е като среща във фитнес зала между жена на 32 години с кариера, самочувствие и успехи и мъж на 24 години, който тъкмо завършва магистратурата си.
Може да започнат като летен морски флирт и секс за една нощ. Между хора с 10 години възрастова разлика. В полза на жената.
Може да започнат и като покана за танц в дискотека. Той е на 19, тя – на 31.
В повечето случаи подобни отношения не продължават много дълго. По ред причини. Например, ако 75-годишен мъж съжителства с 30-годишна жена, това не прави впечатление никому. Но виж, ако
40-годишна жена живее с 20-годишен мъж, това вече е табу.
Честно казано, мен това винаги ме е дразнило. И отказвам да приема, че има неща, които са обществено „разрешени“ на мъжете, но не и на жените. Това е принципна позиция. Разбира се, и при двете хипотези е важно да уточня, че говоря само за отношения между пълнолетни хора.
Тогава дори не съм предполагала, че ще дойде ден, когато аз самата ще съм една от тези жени, които са с по-млад мъж. А това, както и да го погледнеш, си е приключение. Почти съм сигурна, че жените, които виждат млад мъж и съзнателно си казват: „Ей сега ще си реша всички житейски проблеми, ще се себедокажа и ще стана много велика, като го омотая“, са единици. Възможно е да става дума само за забавление. Възможно е да е експеримент. Възможно е да е „опит за летене”. Много неща са възможни. Включително и просто тези двама души да се харесват и да искат да бъдат заедно. Последната възможност сякаш е най-рядко допускана.
Всъщност, ако искате да градите връзка с по-млад мъж, редно е да сте наясно, че има поне
четири битки, през които ще трябва да минете,
преди изобщо тази връзка да се състои. Първата и най-важна е тази, която ще проведете със себе си. Отне ми време и съзнателни усилия да проумея, че не злоупотребявам с него и че това е просто една връзка, която и двамата желаем и на която трябва да дам шанс. Едва когато го срещнах, си дадох сметка колко много предразсъдъци живеят в мен. Наложи ми се дълго и упорито да обяснявам сама на себе си, че няма нищо нередно в това да бъдем двойка и че разликата във възрастта има съвсем незначително отношение към това какво правим и как сме свързани.
Втората битка е тази със семействата. И твоето, и неговото. И на двете фамилии ще им бъде трудно да преглътнат подобна връзка. По различни причини. Първоначално ще водите трудни разговори. После, евентуално, ще приемат, че нещата са каквито са. След това, ако сте късметлии, както стана в нашия случай – ще започнат да харесват партньора ви. Разбира се, напълно е възможно и двете семейства от време на време да продължават да си задават въпроса „Нямаше ли да е по-добре за сина ми/дъщеря ми, ако…?“ Но вие нищо повече не можете да направите по този въпрос, извън разговорите. Ако нещата не се развият добре със семействата, имате две възможни решения.
Да се еманципирате и да живеете дълго и щастливо заедно
(или поне да не се провалите заради семейни войни), или да се съобразите и отношенията ви бавно да ерозират.
Третата битка е тази с приятелския кръг. О, да, независимо колко се обичате с приятелите си, ще има колизия. В началото те ще го приемат като майтап, увлечение, временно явление. Но когато видят, че връзката ви продължава, ще има загрижени или снизходителни въпроси като „Добре де, не те ли притеснява, че не е достатъчно зрял?“, „Е, не е ли уморително да носиш цялата отговорност за връзката ви?“ (към нея) или „Ама не ти ли е странно, като е по-възрастна?“ или „Ти кво сега, падаш си по каки, а?“ Но ако демонстрирате достатъчно твърдост и покажете, че държите на своя човек, приятелите ще го приемат. Повечето поне.
Последната фронтова линия е с т.нар. обществено мнение. Ние се справихме с това, като категорично показахме на общественото мнение, че изобщо не ни интересува мнението му. Това е най-ефективният начин да приключите тази битка. Просто кажете на общественото мнение да си гледа работата. Така или иначе ще злословят за вас и ще ви сочат с пръст. В най-добрия случай ще се
отнасят с разбиране и ще допускат, че става дума за секс.
О, да. Точно това си мислят повечето хора. Като че ли е възможно да градиш 10-годишна връзка само на базата на секса…Обаче изкушението да съдиш другите и да етикираш е огромно. Направо е непреодолимо в объркано и консервативно общество като нашето, в което един от най-лесните начини да си придаваш сам стойност, е като критикуваш другите и така се чувстваш велик. В един момент по-близките ви хора и по-умните сред останалите ще схванат, че нещата са сериозни. И или ще ви отпишат, или ще се примирят, или ще спрат да ви обръщат внимание. Но така или иначе – номерът е да не ви пука. Не показно, а истински да не ви пука. Иначе връзката ви няма да оцелее под натиска. Който може да има много от груби, през гадни, до рафинирани вариации.
В масовото съзнание за отношенията по-възрастна жена – по-млад мъж има стереотипи. Според тях няма какво друго да е, освен жената да е в някакъв режим, свързан с набор от „начини на употреба” на младия мъж. Те варират, така че този списък няма как да е изчерпателен, но е вероятно да покрива основни стереотипи. И така –
младият мъж – начини на употреба според стереотипите:
- като източник на удоволствие;
- като брошка на ревера, на която другите да се възхищават;
- като пластелин за моделиране;
- като повод за високо самочувствие;
- като разнообразие;
- като антистрес терапия;
- като антиейдж и антицелулитен крем едновременно, с колаген, Q10, липиди, пептиди, антиоксиданти, органични масла и каквото още слагат в кремовете;
- като проект;
- като спаринг партньор;
- като компания;
- като тайна;
- като уверение за значимост и възможности;
- като някой, над когото да доминираш;
- като парти другарче;
- като субект за наблюдение и изучаване;
- като ефективна физическа машина (разбирай за носене на тежки неща, поправки в домашния бит, шофьор, куриер, момче за всичко);
- като повод да натриеш носа на някого (да демонстрираш нещо), да впечатлиш.
И след всичко това, ако си по-възрастна жена във връзка с млад мъж, пред теб стоят поне два възможни избора. Или да имаш към него инструментално отношение (което включва комбинации от изброеното по-горе), или да градиш чисто човешки такива. В тях първоначално може да има някои от горните елементи. Но после… После нещата се развиват.
Забравяш възрастта и виждаш персоналността.
И тръгваш по път, който не си очаквала. Дори не си знаела, че го има в безкрайния свят на възможности. Защото не е бил възможност за теб. Обаче понякога и най-важните пътувания започват тривиално. Въпросът е как ще продължат и как ще завършат. А за да разбереш – трябва да позволиш на пътуването да се случи.
Ако на мен някой ми беше казал, че най-значимата връзка с мъж в живота ми ще е с човек с 8 години по-млад от мен, най-много да ме беше разсмял. Но когато се случи и минах през своите съмнения и битки, получих пълноценна, удовлетворителна, истинска връзка. А има ли значение възрастта? Дори не мисля за това. Може би по-младият мъж носи известна свежест и непосредственост, която с възрастта губим. А може би е въпрос на човек. Ако ме попитате защо всъщност съм с този мъж, изобщо няма да ми хрумне възрастта като аргумент. Но бих ви казала, че съм с него, защото е умен, свестен, готин и отговорен, защото ме приема каквато съм, защото ме уважава, допълва и цени, защото се балансираме взаимно, защото го обичам, защото ми дава усещането за ние, защото начинът, по който ме гледа, няма нужда от обяснения…
Е, има си и някои екстри. Особено, ако си човек като мен. Разполагаш с нещо, с което винаги можеш да дразниш пуританите. Много обичам да тествам околните, като им съобщавам, че той е с 8 години по-млад от мен. Реакциите им са поучителни. И забавни. Като лакмус за това с какъв човек си имаш работа. А след това се прибирам у дома, където ме чакат моето момче и котката. И светът става съвършен.
0 Коментара