Поетесата Миряна Башева разговаря с ученици от НГДЕК за любовта, отношенията, брака, еманципацията.
Катя: Ние сме във възраст, в която се формираме като личности. В каква степен ни пречи и помага любовта?
Миряна Башева: Любовта винаги еднакво ще ви пречи и ще ви помага, независимо от възрастта. Сега ви се струва, или вероятно ви внушават по някакъв начин, че любовта ще ви пречи. Предполагам, че оттам идва въпросът ви, а не че на вас действително ви пречи. Най-много да сте по-разсеяни. Любовта е чувство, на което, щем не щем, се отдаваме изцяло и в това няма нищо лошо, стига човек да не си загуби ума окончателно. Но че му отдавате повече душевни сили, отколкото на учебния процес, така е. И трудно можем да се борим срещу това. Първата любов е първото изпитание на чувствата. И би било хубаво родителите и учителите да ви бъдат в помощ в такива моменти. Но младият човек е винаги малко опак и дори когато види протегната ръка за помощ, смята, че тя е протегната, за да го удари.
Хубаво е да се проявява характер в любовта — не само когато я споделяш с партньора си, а и когато я браниш и защитаваш пред другите. Любовта заслужава това!
Мария: Като че ли се получава една аномалия — когато човек се влюби, се нарушава равновесието между него и обкръжаващите го. Те започват да му влияят. Дори да си много самостоятелен, дори да си с много силен характер, пак ми се струва, че в даден момент може да се поддадеш на това влияние — било от страна на родители, било от страна на съученици, приятели. Като че ли е неизбежен този момент, когато двамата влюбени ще се окажат безсилни срещу вълната от загрижени родители и учители. В някои случаи те може и да са прави. Но как да прецениш, как да намериш мярката?
Николай: Смятате ли, че в любовта трябва да има мярка и каква да бъде тя?
Миряна Башева: Мярката на отношенията винаги е у самия човек, а в случая и у двамата влюбени. Учудена съм от въпроса на Мария. Навярно има предвид определен случай. Ако се получи наистина такъв натиск от околните, възможно е и най-самостоятелно мислещият и волеви човек да загуби опора. По-важното е, ако се чувства прав, да не губи вяра в тая любов, да не смята, че щом всички са против, в нея непременно има нещо лошо. Но може да се случи да обикнем и лош човек. Тогава пък би трябвало да намерим тая мярка на поведение, която да ни отдалечи, защото подобна любов в повечето случаи е безсмислена. Но пак съм на мнение, че не са околните тези, които трябва да ви отворят очите, независимо oт това, че „любовта е сляпа“. Очите ви рано или късно сами ще се отворят, не можете да ходите цял живот със затворени очи и затова по-добре е човек сам да стигне до някакви решения, да намери собствената си мярка.
Миряна Башева: Не умея да се отказвам от себе си
Нона: Не мислите ли, че е по-добре да познаваме този, когото обичаме? Така ще знаем какво да ценим у него, а не да се увличаме по някаква идея фикс.
Миряна Башева: Когато преминете романтичните етапи на любовта и един ден създадете семейство, след една-две години брачен живот така добре ще опознаете съпруга си, че той трудно би ви изненадал — това ви го гарантирам. Но точно заради това е желателно мъжът да има такива качества, че познавайки го, да имате някакво основание да се възхищавате от него.
Нона: Струва ми се, че има два вида любов — едната, когато човек се възхищава от някого, но не желае близостта му, напротив, желае отдалечаването на тази личност, може би за да я идеализира. В другия случай човек приема близостта на другия, като е готов да го обича такъв, какъвто е. В същност тази обич е много по-трайна, защото е пълно познание между двама души и не би се появило нещо ново. Което да ги изненада и да ги раздели. Как възниква любовта и какво се нарича любов в същност?
Миряна Башева: Като малка бях влюбена в княз Андрей от „Война и мир“. Това е един тип идеална любов. Но това не е нормалната човешка любов или поне не е тази, за която сега разговаряме.
Нона: Смятате ли, че съществуват по-малко чувствителни или изобщо нечувствителни хора?
Ваня: А не мислите ли, че по-слабата чувствителност много често е една защитна „ризница“ пред грубостта и крие под себе си нежна чувствителност?
Нона: И трябва ли да съществува въобще такава „охрана“?
Миряна Башева: Желателно е, защото болезненият тип чувствителност е безплодна. Тя, до известна степен, може да е красива и нежна, но не е издръжлива, не може да се адаптира към обстоятелствата, т. е. човек губи възможност за творческа енергия, в широкия смисъл, ако щете дори и за познавателна енергия.
Нона: А има ли хора, пред които можеш да свалиш „ризницата“?
Миряна Башева: Да, можете да срещнете такива хора, и то не един или двама, пред които можете да се разкриете, т. е. да махнете бронята. Но тя ви трябва за друго, за всекидневието, не за личните, интимни отношения с приятел в най-общия смисъл или приятел в любовта. Пред него можете да я свалите, стига да сте преценили, че човекът насреща няма да ви подведе. И ще ви е добре тогава, но то ще е до време. Не може човек да ходи гол като охлюв. Алегориите са груби, отговарят на истината. Това, което е крехко, меко, ранимо трябва да има черупка…
Боряна: В същност кой кого владее — мъжът жената или жената — мъжа?
Миряна Башева: Кой кого владее — това само двамата помежду си го знаят, не винаги личи отвън. Обикновено жената, бидейки от библейски времена уж по-хитра, успява да овладее положението, но толкова повече й е необходимо пък да създава у мъжа илюзия, че той го владее. Разбира се, всичко е много индивидуално.
Мариела: Смятате ли, че нарушаването на традиционната постановка — момчето винаги първо да разкрива чувствата си, би отнело нещо от чара на момичето?
Миряна Башева: Не, не намирам. В това няма нищо лошо, но винаги трябва да помните, че има една мярка, зад която няма вече женственост, т.е. не можете да му кажете: „Абе, аз те обичам…“ Тази женственост е задължителна и вие ще видите колко по-нужна ще ви става тепърва. А кой пръв ще направи признанието — няма закон!
Ваня: Идва един момент, в който решаваш, че си намерил човека, достоен за любовта ти. Но тогава възникват някакви пречки, например родителите казват: „Как можеш да обичаш този човек, които са неговите родителите, виж какво си ти…“ Не мислите ли, че това е все пак едно ограбване на любовта. А имам и чувството, че нашето поколение е опорочило любовта, тя е станала някак си по-практична. Много млади хора като че ли не могат да се освободят от мнението на родителите си.
Миряна Башева: То си остава за тяхна сметка.
Ваня: Но за да се подведеш, да приемеш чуждото мнение, макар и това на родителите си, значи любовта ти не е била истинска, силна.
Миряна Башева: Известно е, че родителят иска детето му да има сполучлив брак, сполучлив от негова гледна точка, не на детето. Първоначално то посреща това със силна възбуда и се бунтува. После мирясва. Но същото това дете не се е бунтувало, когато, да кажем, родителят му е използвал някакви свои познанства и връзки, за да го вкара примерно в специална гимназия или техникум.
Социалните компромиси почват от рано и след като веднъж им се подчините, те ще се намесят и в интимния ви живот.
Ваня: Обикват се двама, любовта им е искрена и силна, но неусетно може би и за самите тях настъпва сблъсък между характерите им. За съжаление тези сблъсъци се наблюдават доста често. През последните години много станаха и разводите. Говорим за искреност на чувствата, за откровение, но виждаме, че откровението не винаги помага.
Миряна Башева: Имайте пред вид, че бракът се гради не само на любов, но и на много сурова битова реалност. Много бракове са се разпаднали заради най-елементарен жилищен проблем, който няма нищо общо с романтиката, и може да разбие и най-голямата любов. Друга причина е — липсата на психическа издръжливост и на емоционално възпитание. Младежите не се учат никъде на финес на чувствата, на това, как да ги покажат, как да направят нещо, което е красиво и достойно за възхищение не само от тях самите, а и от околните. Нито нас, нито вас някой ви учи на такова нещо и човек трябва някак сам да се оправя. А може би и така е по-правилно. И все пак, мисля, че има елементарни неща, които биха могли да се учат в училище.
Николай: Бих искал да се върнем на онази чувствителност в любовта, за която стана дума, и за черупката на човека. Не е ли това начин за предпазване и срещу смешната страна на чувствата. В същност съществува ли тази смешна страна?
Миряна Башева: Съществува, смешното обикновено избива през всякаква броня и единственото. което мога да ви препоръчам в такива случаи, е да възпитавате в себе си, освен всичко останало, и чувство за хумор да можете и над себе си да се надсмеете, да можете да преживеете и смеха на другите. Няма да са малко случаите, когато ще ви отблъскват, и то с присмех, по една или друга причина. Понякога някой ще се надсмее на най-добрите ви чувства, хора всякакви — и проклети, и глупави. В такъв момент трябва да извикате самоиронията на помощ. Обикновено младият човек е доверчив и чак когато се сблъска с някои неща, започва да разбира, че има нужда в тоя живот oт много силно чувство за хумор.
Мария: Кога е по-устойчив един брак — когато е изграден на любов или на уважение?
Миряна Башева: Твърди се, че уважението е по-важно, но аз пък не мога да си представя как само на приятелски чувства и уважение може да разчита един брак. И все пак настъпва един момент, когато взаимното уважение е по-важното.
Светозар: Откакто жената обу панталон, като че ли загуби от своята женственост, от своята привлекателност и огрубя в поведението си. Човек просто го е страх да се влюби!…
Ваня: Това, че жената може да каже, което мисли, че е разкрепостена и свободна, е хубаво и в този смисъл еманципацията е полезна. А това, че мъжете се феминизират, вече си е техен проблем. Лично аз съм за еманципацията.
Николай: Може ли и трябва ли да има еманципация на чувствата в такъв случай?
Миряна Башева: Еманципация може да съществува в начина на изразяване на чувствата, не в самите чувства. Това, което чувствате, зависи от личния ви темперамент, от генетичния ви опит, ако щете, и то ще остане непроменено. Ако жените имат вина за прекаления мерак, непременно във всичко да се изравнят с мъжа, той пък има тая вина, че със страхотно бърза готовност прие тази амбиция. Като че ли тя облекчи мъжа в много неща, та той се съгласи толкова бързо, толкова леко и едва не каза „мерси“. Но общо взето и мъжът, и жената носят еднаква отговорност за всичко, което става между тях.
Тук училищният звънец сложи край на разговора на Миряна Башева с учениците. Приближи ли ги той, макар и малко, до истината, която търсят? Даде ли им — откровено и честно — отговор макар и на малка част от техните въпроси? Трудно е да се каже. Сигурно обаче е едно: на въпросителните на любовта човек търси отговор през целия си живот.
0 Коментара