30 години по-рано
Тя обичаше игрите, топките, улиците. Усмихваше се, когато тичаше по ливадите, по асфалта, по плажа. С кокошки, кучета или комари. Ловеше вятъра с пазарска мрежа. Колекционираше слънчеви зайци.
Обожаваше морето. Всяка капка в него.
И неустоимо искаше да си построи замък от балони. Но, ах, как мразеше, когато тази цветна топка въздух изчезваше за секунда.
Почти не знаеше какво е телевизор. И съвсем не знаеше какво е компютър.
Играеше билярд с мандарини и портокали. Играеше и на карти. Опитваше да прави магии. Искаше да има зелени очи и сини коси.
Разказваше чудати истории. Измисляше си думи. Сънуваше паралелни сладоледи в паралелни светове.
Искаше да лети. И сутрин, и в понеделник, и през пролетта, и с компания.
А по същото време куклите наоколо скучаеха – всяка в своя ъгъл.
Днес
Тя е почти на 40. Обича забавленията, мъжете, колите. Пак тича по ливадите, по асфалта, по плажа. Но обикновено чрез Google Earth.
Гони вятъра, но този, който прави течение в главата й. Слънчевите зайци са се превърнали в слънчеви коктейли.
Обожава морето. Всяка капка в него. Но все по-често скача във водата от палубата на яхтата.
Вече не обича балоните, а живее в тях.
Постоянно попада в информационни и финансови балони. Които се пукат “с трясък”. Ах, как мрази това.
Почти не си спомня за какво служи телевизора. А често съвсем забравя, че не трябва да спи с компютъра.
Докато яде мандарини и портокали, зяпа снукър. Играе си с кредитни карти. Опитва да прави магии. Сега има зелени очи и сини коси. Но мечтае за ходещи зелени къщи и сини градини.
Около нея всички разказват измислени истории с измислени думи. Тя ги нарича лъжи. Сънува паралелни войни в паралелни светове.
Пак иска да лети – и на обед, и в сряда, и през лятото, и с любимия.
А по същото време хората наоколо вилнеят – всеки за сметка на другия.
30 години по-късно
Тя ще обича книгите, леглата, земята. Отново ще иска да тича. Но няма да помни как. Ще се събира с приятели, за да обсъждат „Нови 138 начина да върнем Google Earth в нашето домакинство”.
Толкова ще е лека, че вятърът ще си играе с нея и ще я вдига във въздуха. Слънчевите коктейли ще се превърнат в слънчева болест.
Ще обожава морето. Всяка капка в него. Но то ще я иска по-силно, отколкото тя него.
Ще живее в технологичен балон. Ах, как ще мрази това.
Ще може да види телевизор и компютър само на снимка. Какво беше снимка?
Докато обяснява на децата как се играе снукър, те ще я зяпат с очи като портокали и мандарини. Ще гледа на карти. Ще опитва да прави магии. Ще има зелени очи, сини коси, ходеща зелена къща в синя градина. Ще мечтае обаче за черно наметало и остра Коса.
Ще сънува паралелна тишина в паралелни светове.
И тогава ще полети – през нощта, в неделя, през есента, сама.
А по същото време птиците наоколо ще я подминават – всяка тръгнала по своите вечни южни въпроси.
0 Коментара