Трудно е да се говори за времето като нещо относително. Не е лесно да ви разкажа как коучингът се вплете и в личния ми живот. Нали знаете максимата „Живей както проповядваш!“. Е, аз това и правех. Затова сега ще ви споделя една любовна история. В началото тя започна като тривиално запознанство, съпроводено от грешка, но след години се превърна в нещо по-голямо и значимо за мен. Изпълнено с уроци за женственост и коучинг.
Беше 1990 година. Излизах подскачайки на 11-сантиметровите си токчета през големите тежки врати на ВИТИЗ след кандидатстудентския ми изпит. След успешното ми представяне бях изпълнена с еуфорията на предусещания си успех. За огромно съжаление това се оказа временна заблуда, но в момента усещането за победа ме владееше. Точно в този миг пред мен изникна висок тъмнокож мъж и ме попита: „Вие ли се казвате Велимира?… Аз всъщност търся друга Велимира!“
Стресната от думите на непознатия се подхлъзнах и той ме подхвана. Ако не го беше направил, щях да падна. Никога не съм харесвала такъв тип мъже, но той ми привлече вниманието.
Ще се опитам да опиша картината, която пък той е видял. Нелепо, русокосо, къдраво чудо, облечено в синя вечерна рокля (задължителна за изпита), с огромни сини очи и с очарователна усмивка.
Непознатият беше висок, добре сложен с тъмнокафяви очи, високи скули, открито чело, плътни устни, които обещаваха страстни целувки… Потръпнах от уплаха, от развихрилите се фантазии. Внимателно се изтръгнах от обятията му и промърморих: „Благодаря!“. Побягнах към първото спряло такси на улицата.
„Утре ще се видим ли?“, чувах гласа му, отдалечавайки се. Не се обърнах, нито издадох звук и се гмурнах в таксито. Макар и двадесетгодишна, не знаех как да се държа с мъжете. Помислех си за каква ли ме е взел и колко много имам да уча.
Бях отседнала при приятели на нашите. Жената беше елегантна дама, която, макар и в домашна обстановка, носеше прибрана на кок косата си и дълга перлена огърлица. Походката й оставяше впечатление в околните, че се плъзга. Радваше се на постоянен мъжки интерес, но никога не даваше ответни услуги. Имаше нещо аристократично-загадъчно в нея. Истината е, че изпитвах нездравословна завист
Влетях задъхана в апартамента и се облегнах на входната врата. Сърцето ми биеше учестено и не можех да си поема дъх.
Моята домакиня се показа от хола и ми се усмихна разбиращо.
„Някой мъж ти е взел акъла! Влез и си пийни вода“.
Настаних се на миндерчето в романтичната кухничка, приличаща повече на английска зимна градина отколкото на панелна кухня. Отпих от студената течност и се загледах в повърхността на водата.
“Не гледай така водата!“, прекъсна тя мислите ми. „Тя ще поеме твоите радости и страхове и когато я изпиеш, ще ги засили.“
Погледнах я озадачено.
“Всичко и всички сме свързани в тази Вселена. Всичко е енергия. И каквото искаш да ти се случи, можеш да го кажеш на водата и луната и те ще ти помогнат да се сбъдне. Така че внимавай с мислите си. Усмихвай се и се радвай, когато ги гледаш и ще получаваш само радост и усмивки от тях.“
Тонът, с който ми обясняваше беше мек и гальовен. И постепенно успях да върна самоувереността си, с която се славех до този момент пред моите връстници.
„Срещнала си мъж. Мъж, който е по-голям от теб и който е развълнувал цялото ти същество. Но ти трябва да внимаваш и да не му даваш аванс, защото тези мъже са много изкусни в съблазняването.“, така изведнъж смени темата моята събеседничка, но с нея смени и тона си.
„ Ако ти харесва и си решила да се срещнеш с него явно трябва да ти кажа някои тайни.“
Притаих дъх обзета от детско очакване.
“Когато се срещнете, остави го той да разказва за себе си. Слушай го внимателно и показвай удивлението си от думите му. Удивлявай се дори на това, което знаеш. Не му показвай, че знаеш повече от него. Радвай се на всяка негова дума като дете и показвай съблазънта на жена като разширяваш зениците си. Ако се опита да докосне ръката ти, ти се отдръпни. Важно е да останеш загадъчна и интересна за него. В днешните времена вие младите бързате. Харесвате се и лягате! Но това е грешно, много грешно, защото всичко е кодирано както в жената, така и в мъжа.
Бързата плячка омръзва…
След срещата ви не бързай да му се обаждаш. Ако не ти хареса – обади му се и така лесно ще го отстраниш от живота си. Ще се почувства с унищожено мъжко самочувствие. Ако ти харесва – каквото и нетърпение те владее – не бързай, изчакай го! Така ще разбереш колко силно те желае и дали е сериозен. След това можеш да му дадеш знак да продължи в ухажването си като му позволиш неволно да те докосне при следващата ви среща…“
Съветите й изиграха своята роля и след години високият предизвикателен мъж стана моя официална половинка. Градихме заедно семейство и кариера. Но в един момент приказката приключи.
Минаваха годините и започвах все по-слабо и все по-малко да разпознавам човека, в който се бях влюбила. Виждах нещо съмнително в етиката на поведението му. Започна да се проявява и обидна реч. Той обиждаше жената, любовницата и майката в мен. Осъзнавах колко психологически трудно и болезнено е да говоря с него. Вече и „реалистичният оптимизъм“ не можеше да ми помогне.
Започнах да се чувствам емоционално нестабилна, което се отразяваше и на работата ми. В моментите, в които спорехме не можех да кажа нещо важно, с което да защитя жената в мен. Осъзнавах, че трябва да оценя разликата между това, че вярвам, че ще успея да запазя връзката ни и че ще трябва да я напусна, макар че няма да ми е лесно.
Не желаех да бъда от тези хора, които не действат, а рационализират бездействието си, облягайки се на когнитивни причини.
Трябваше да се концентрирам в процеса на вземане на решение и да върна жената, майката и любовницата в себе си.
Трябваше да стана АЗ без НЕГО.
Трябваше да настроя ума си подобно на жените, които успяват убедени на сто процента в успеха си да отслабнат и съответно да губят повече килограми от колкото тези със съмнения в себе си. Да изкажа на глас и да си призная, че няма да е лесно да го направя. Знаех, че говореното на глас е от решаващо значение.
Трябваше да намаля социалната заплаха от развода си. Знаех, че обществото ще подложи на съмнение моя статус, сигурност, автономия, родство и справедливост. Въпреки че има индивидуални и културни различия в степента и изразяването на всяка област, всеки се нуждае от чувство на уважение в групата, увереност относно своя опит в живота, свобода на избор, социални връзки и реципрочност и аз се нуждаех от тях. Заедно те образуват общата стойност на междуличностното взаимодействие: наградите и заплахите, с които се сблъскваме, когато имаме работа с други хора.
Когато говорим с някого, някой от тези пет бутона може да бъде натиснат, но най -често това е състояние, особено когато комуникираме по командната верига. Така че трябваше да изясня, че не искам да привлека никого на моя страна; нито задължително да приписвам лоша воля на човека, с който споделях съвместния си живот. Показвах му, че му предоставям обратна връзка за въздействието му върху мен, без да правя никакви предположения относно намеренията му. Казвах му: „Може да не си искал да ме обидиш, но ето как преживях тази шега. Аз съм на твоя страна и излагам това, защото ми пука.“
Когато сядах да водя разговор с него, тъй като той беше от хората, които ценят сигурността, изяснявах целите си напълно ясно в началото на разговора. Колкото по-добре познаваш човек, толкова по-добре можеш да адаптираш подхода си. Трябваше да си направя план. Несигурността поражда бездействие. Когато сте поставени в подобна ситуация, незнанието какво да правиш е основна причина да не действате. Това е разликата между мисленето „не знам какво да правя“ и „готов съм за това“. Оттук и необходимостта от създаване на план.
Планът ми щеше да ми позволи да постигна целта си, а тя беше да
върна Жената, Любовницата и Майката в мен.
Въпреки че нямаше как да предвидя спецификата на всяка ситуация, създаването на план за това как да говоря с мъжа до мен и близките ни можеше значително да увеличи вероятността да успея. Започнах, като предварително определях различните ситуации, които щяха да се случват в моята роля, при които може да се наложи да говоря. Например, когато забележа, че той убеждава близки приятели, че аз съм го изоставила и те ще трябват да вземат решение въз основа на непълна информация. След това трябваше да реша как ще се справя с всеки – ще има ли директен разговор, който предизвиква другия човек, или ще поема по друг маршрут? Ако все пак говоря – как ще започне разговорът? Събрани заедно, тези стъпки щяха да формират моя план „ако-тогава“. Ако видя това, значи ще направя това. И с този план щях да мога да говоря с уважение – и въздействие.
Дойде моментът, в който осъзнавах мястото си във връзката си. За това отворих моят коучинг-дневник и записах целта най-отгоре и започнах да редя въпросите към себе си. Беше ми тежко да бъда искрена със себе си, защото тайничко в себе си исках да се поставям в самозаблуждение и бездействие, като се пренасям мислено в хубавите моменти от нашия живот. Въпросите и отговорите се редяха един след друг и стигнах не само до целта, но бях обвързала всичко с конкретни действия. Емоционалната ми ранимост изчезваше постепенно с всеки отговор и с всяко конкретно действие. Знаех, че в огледалото ще открия новата Велимира.
(Следва продължение).
0 Коментара