Когато заспивах като дете, сънувах. Или по-скоро мечтаех насън – все прости и обикновени неща. Исках да имам собствен дом, пълен с деца. Всички да ме харесват и най-важното – да ми завиждат. Никога не съм прекалявала дотам, че да се виждам как водя до олтара Антонио Бандерас примерно. Исках добро момче, дори нямах претенции да ме обича. Тогава не знаех колко важно е това.

Всичко стана толкова лесно – къщата, детето, мъжът, работата… После изведнъж ми стана тясно. Ама страшно тясно. Исках да избягам от всичките тези сбъднати мечти. Трябваше ми нещо ново. Бях хубавка, по-скоро интересна. Не съм тъпа, чета много и вероятно избивам комплекси, но гледам да не ми личи – това с комплексите, а не четенето.

Накратко – ловях окото.

Само сбъднатият ми съпруг не се интересуваше вече от това. Всичко се повтаряше всеки ден – работата, детето, леглото… Скука, от която ти идва да крещиш. И отново започнах да сънувам, по-скоро да мечтая насън. Никога не съм мечтала да си легна с Аполон или с някое от съвременните му копия. В мечтите ми мъжете просто ме обичат и се интересуват от мен. Но тъкмо когато скромните ми фантазии все не успяваха да намерят очертания, аз го срещнах. Съвършения модел, който женското въображение може да нарисува в бляновете си. А не бях го и търсила, просто го срещнах. На улицата, ей така, както си вървя. И се влюбих. И пак като в сънищата и той взе, че се влюби в мен. По дяволите, наистина не положих никакво усилие –

тази любов просто се случи.

Връхлетя ме най-зашеметяващото нещо, неописано дори от онази (както и да се казваше), дето произвежда денонощно любовни романи с щастлив край. Той всепризнато бе отбран екземпляр. Много красив, здрав, атлетичен, дългокос, загорял от слънце и вятър. И на всичкото отгоре – умен! Потаен, добър, мълчалив, внимателен. Винаги изненадващ в прекрасностите, които измисляше за мен. В ненаписания ми роман имаше всичко – романтика в космически количества, цветя, небе с много звезди за двама, страшно много любов и страст. Имах всичко, боях се да го споделям, за да не отлети и за да не ми го вземат. Бях щастлива, най-щастливата. Имах мъжа мечта за всички жени. Никакви скандали, никакви номера, никакъв алкохол, груби думи, цинизъм (Боже опази). Възхищаваше се от всичко, което правя, вярваше в мен и в това, което ще постигна. Художник, истински при това. Художник, който изрича:

„Мечтая да те нарисувам.“

Четяхме заедно, ходехме на кино заедно, мълчахме заедно. Не мислех за нищо друго – само за него. Той предусещаше всяко мое желание. Аз бях влюбена във всичко, което върши. Споделяхме плановете си за работата, обмисляхме всеки детайл. Изобщо дишахме заедно. Животът ми отново имаше смисъл. Имаше защо да се събуждам – бързах, за да го видя. Имаше защо да заспивам – нали трябваше някак да мине досадната семейна нощ и отново да настъпи денят, който ще прекарам с него.

Вкъщи всичко свършвах мигом, за да няма причина за скандали – нали всяко свое задължение съм изпълнила в срок. Прибирах се само за критичния минимум семейно присъствие. Почти не говорех с никого, изричах само задължителните реплики. Дълбоко в себе си осъзнавах, че лъжа толкова много хора.

Накрая реших, че не мога повече да живея с тази лъжа, и предложих да се разведем. Мъжът ми се съгласи. От месеци спяхме в отделни стаи и аз присъствах в общия ни дом само физически, и то ако много се налага. Дори не исках да зная какво е правил той през всичкото това време. В сърцето ми нямаше място за проблемите на другите, аз бях влюбена. Разделихме се тихо и без скандали. Но мъжът от моята мечтана любов и първа бурна изневяра си замина. Тъй изненадващо, както се появи. „Боя се, че ще поискаш да живееш с мен, а аз не мога да ти дам живота, от който имаш нужда“. Това каза и си отиде.

Мислех, че ще умра.

Неземна несправедливост почерни дните ми. Ревях денонощно, чаках го, мразех всички и себе си. Прекарвах бедните си нощи до телефона. Страдах за него, а не за проваления си брак. Не бих имала сили да обясня на съпруга си, че съм сгрешила, защото не мога да нарека най-голямата си любов грешка. Сега знам, че онзи красив, умен и възпитан мъж е бил прав. Сигурно не бих могла да живея със „самото съвършенство“ и неговия аскетичен дух, омразата му към света и обикновените неща. Или може би той е такъв само в спомените ми. Какво ли щеше да се получи, ако бяхме заживели заедно? Какво щеше да стане с възвишените думи при вида на куп мръсно бельо или сметката за тока? Вероятно същото, както при всички нормални семейства. Щяхме да свикнем един с друг и да си омръзнем.

Марина Ганева, Варна Това не е истинското ми име. Промених го, за да не засегна хората, за които разказвам.

Всички сме женени. И какво от това?

Любимата ми филмова сцена: гара, шумотевица, влакове заминават в различни посоки, хиляди хора тичат нанякъде. Робърт де Ниро среща красивата непозната Мерил Стрийп и я пита: „Тръгваш ли с мен?“ Но аз съм женена! – отговаря тя. И тогава най-жестоко привлекателният мъж на Земята изрича култовата реплика: „Всички сме женени.“ Която в мой превод означава: не всички, които се влюбват, първо се развеждат. Не е задължително да го правят и след това.

Събличай се бавно

Няма много варианти за това как да изневериш на половинката си. Ако си мъж, е лесно – просто ти трябва място. За него изневярата е сто процента равна на секс и в мнооого редки случаи става дума за любов. Той не е виновен, че така е устроен – чувствата тръгват от слабините му, а не от сърцето. Затова и мъжете не отдават чак толкова вълнения и нерви на извън семейните си занимания.

По-сложно е, ако си жена. При нас леглото идва на дневен ред едва след като сме решили, че с „този мъж“ ще прекараме и стари­ните си. Такива сме си – все правим планове за дом и семейство, дори ако от нас се иска само по най-бързия начин да се освободим от дрехите си (и много-много да не говорим). Пък и по-трудно от мъже­те си признаваме, че го правим ей така – за освежа­ване на паметта. Най-важното е да не забравяме, че любовта си отива, някога рано, друг път по-къс­но, но все някога това става, щем не щем. Тази ми­съл трябва да свети дори в най-тъмното кътче, където се скриваме с любовта на „най-после намере­ния истински мъж“. И когато чуваме „Менделсон“, още щом се измъкнем от намачканите чаршафи на първата си изневяра.

Този път завинаги

Всеки се­меен човек знае как благотворно се отразява една тайна връзка на семейното щастие. Изневеряващият става по-грижовен и внимателен вкъщи. Първо, за да си осигури алиби за „престъплението“. И второ, защото никой не обича да руши създаденото от него самия с любов. Този е по-добрият начин да си обмениш хормоните (каквото е всъщност „любовта“), а и да освежиш семейния климат. Ние, жените, сме далеч по-склонни от мъжете, когато изневеряваме, то „да е завинаги“. Правим го от криворазбрана вярност и обреченост на моногамност – ТОЙ е единствен, само на него даваме себе си и заради това очакваме същото в замяна. В повечето случаи не става точно така. И страдаме пак само ние. Затова не решавайте, че първият мъж, който ви е обърнал внимание, заслужава да му посветите живота си и да зарежете всичко останало, в което много често влизат и децата. Все някога може да се появи някои по-добър, по-умен, по-… Тогава пак ли ще се развеждаме?

Направи го

Ако все пак срещнеш мъж, от когото ти пърха сърцето и на когото не си безразлична, изживей това чувство. Няма нищо престъпно, но не бързай да отсичаш миналото си. Не живеем във времена, когато ти закачат червена буква на гърдите само защото си кривнал от правия път. Мъжете го знаят и затова са на „ти“ със съвестта си, когато се прибират вкъщи след бурен секс навън. Те дори не тормозят главата си с такива неща като „абе, тая как точно се казваше“. За тях този епизод няма нищо общо с чувствата, нито пък със семейството. Те продължават да твърдят, че обичат жена си, и можете да сте сигурни, че не лъжат. Не ги оправдавам, но такова поведение е по-безболезнено и за тях самите, и за всички останали. Затова е по-здравословно да се поучим от силния пол.

Лесната плячка

Омъжената и въобще „заетата“ жена е желана плячка от всеки мъж освен от собствения. Не ги разбирам това мъжете, но явно просто не обичат лесните неща, а и умират да си съперничат с някои друг. Това обаче съвсем не означава, че само като си покажеш халката, и всички мъже околовръст ще изпопадат в желание да те ухажват. Просто в този случаи не очакват заплаха – мислят си, че няма да тръгнеш да си проваляш семейството, а просто ще се забавляваш истински, каквото те искат и за себе си. И когато стане скучно, мислят те, ти просто ще се върнеш при съпруга си, без драми и обяснения. Точно заради тази увереност обаче такъв мъж много трудно превръща паралелната връзка в нов брак. Затова никога не забравяй, че вие двамата мислите различно за любовта и секса. А със сигурност последното нещо, за което той се сеща, е сватба. Просто и ти не смесвай двете неща.

И тази игра има правила

Първо, не разпространявай на целия свят, че си влюбена в друг и мамиш мъжа си. Новината ще стигне най-бързо у вас, дори да споделиш „само с най-добрата си приятелка“. Ще последва скандал, ще се срине домашното спокойствие, но ще засегне и връзката ти. Като зная какви сме, ти ще отидеш да плачеш на рамото на оня, другия човек. А пък ако и той е женен, бъди сигурна, че ще избяга като подпален. Такъв мъж си има достатъчно проблеми вкъщи, че да търпи и твоите, особено ако той е в основата им. Той е тръгнал да изневерява на жена си точно защото търси нещо различно от проблеми, скандали и ревове. Не наплевателстваи срещу съпруга си пред новия „избраник на сърцето“. Мъжете и когато не се познават, са солидарни. Той веднага ще си представи как след време ще плюеш по него пред някой друг. Изобщо, по-добре не го занимавай с домашните си кахъри, нито пък с професионалните си неудачи. И за децата не говори, поне не пред този мъж. На теб нали не ти е много приятно да го слушаш как сутринта е завел сина си на училище и как го е записал на английски.

Мъжко сърце, широко

Не го разпитвай за семейството му. За него това са различни територии. Знам, че е гот да чуеш каква мърла е жена му, но за него такова признание би означавало, че той е идиот, щом се е оженил за нея. Не се опитвай да заемеш мястото на съпругата, той такава си има. А в случай, че си решила да го отнемаш завинаги, не си и помисляй да го питаш в прав текст: „Кога ще се разведеш?“ След като се разсее димът от този взрив, ще установиш, че него вече го няма. По-добре се разположи комфортно в свободната територия на любовницата – това понякога е по-добрата част от него. Във всяко мъжко сърце има достатъчно място и за двете, доказано е. Другото става постепенно, но никога с директни заплахи: „Или тя, или аз.“ Спомни си, че ще му донесеш вместо чеиз цялото си домочадие и всичките проблеми от два развода. Затова, както казваше баба ми, „като стъпваш, разгръщай“, тоест в живота на мъж трябва да се промъкваш внимателно, те не търпят взломното нахлуване. Не искай всичкото му време, той поначало мрази да го ограничават (затова е кръшнал все пак).

Имаш по-важна задача от хленченето – трябва да си женствена, интересна, интелигентна, упражнявай чувството си за хумор. Нямай съмнение, това е качеството, което мъжете ценят най-много у нас. Едни американски изследователи даже твърдят, че мъжът, когато е влюбен в теб, те смята за прекрасна дори ако приличаш на рекламното човече на „Мишелин“. Да си призная, не им вярвам особено. Затова по-добре недей да дебелееш чак толкова и се грижи внимателно за външния си вид. Без привлекателна външност едва ли ще се стигне дотам да те преценява колко си умна. Не настоявай да те запознае с най-близките си приятели. Той сигурно вече го е направил с жена си и малко е неудобно. А пък ако не е, изчакай той сам да реши пред кого да те представи. Пък и нали вече си му казала, че той сам ти е достатъчен.

Вместо противоотрова

Най-комичното от цялата ситуация е, че по всичките тези правила можеш сносно да изневеряваш, но пък още по-добре можеш да си закрепиш семейството. Нали и без друго, ако искаш да не те хванат, трябва да си мила и внимателна вкъщи, всичко да е измито, подредено, сготвено, а ти „само ще прескочиш на едно кино с приятелка“. Когато са сити и обгрижени, мъжете не страдат от особена липса на половинката си. А пък и ако приложиш същите хватки на собствения си мъж, няма начин да не откриеш, че той е забавен, внимателен, интелигентен и романтичен. Също толкова, колкото и другият, заради когото се киприш всяка сутрин, а вечер виновно твърдиш, че шефът пак те е накарал да работиш извънредно. В крайна сметка важно е да не мислиш, че с брака свършва светът, а с него и любовта, и животът ти. И да не губиш интерес към човека, с когото вече си избрала да минеш пред олтара. Добре е да не забравяш, че и от теб зависи той да продължи да те обича. Изневярата е полезна само когато се приема в малки дози и по разписанието на съпружеската лоялност. Противопоказно е да се комбинира с развод. За него причините по-често са другаде.