Хубавите женски разговори са посветени на мъже и мечти. Подправят се с чаши хубаво вино или коняк, с тънки, дълги цигари, на едно и също любимо място.

Когато разговорите престанат, идва ред на писмата. За някои те са единствената възможност да проявят таланта си на писателки. Писмата между жени са посветени пак на мъже и мечти, но и на настоящето, и на спомените. Удобството им е, че могат да бъдат поглъщани отново и отново.

Понякога писмата са като хубавите филми, с които можем сами да терапевтираме живота си.

Първо писмо

Животът ми тук е като сън. От онези сънища, когато, мъчейки се да бягаш, непрекъснато усилваш темпото, а стоиш на едно и също място. Едва сега започвам да правя планове, а не да живея в неопределеното бъдеще. Разделихме се, следвайки естественото течение на живота, и сега сме като малки притоци на една река. Какво ли можехме да направим, за да останем заедно? Ще остана в България най-много до януари. Необходима ми е известна сума пари, за да се преместя някъде, поне на първо време.

Душата ми се храни със спомени и затова още я усещам жива. Носталгията ми по хората, с които се разделих, е голяма, но от всички ти ми липсваш най-много – като емоция и сърдечна близост ти си нещо много дълбоко. Знаеш за какво мечтая – да пътуваме заедно много. Да заминем за Италия, за Испания, да се влюбим, да видим всички красоти от снимките в календара (нали го помниш). Да гледаме изгрева първи в света от най-източната точка и залеза – от най-западната. Чувството за верния път се запазва винаги, дори когато пътеката криволичи.

Пишем си като руски пионерчета, но е много мило и симпатично. Ще завърша с една мисъл на Бекет. Неслучайно, неслучайно точно него съм избрала:

Не мога да продължа.

Трябва да продължа.

Ще продължа.

Доскоро, доскоро, доскоро! Още малко търпение!

Второ писмо

Мъжете те объркват. Напълно те разбирам. Дай си почивка от това общуване, оттегли се със себе си. Аз съм в точно обратното състояние – почти пълна изолация. Всекидневното напрежение е страхотна преса. Работа, курсове, липса на подходяща среда. И изведнъж се усещам някъде на предела. Имам нужда от свободно общуване, от най-нормални топли чувства и отношения с човек. Напоследък обаче съдбата се погрижи за мен. Запознах се с един французин. Абсолютен образ. Той е на 23, военен е. Беше тук за няколко дни и заминава на учение в някакво село. Почти всяка вечер ми се обажда. Последния път ме покани във Франция. Голямо хлапе е, но е весел. Гласът му е много нежен, пее ми по телефона.

Имам един колега. Почти не го познавам, общо взето го смятах за тих човек. Завършил е немска гимназия. Преди няколко дни обаче се скарахме за глупост. Детска работа, но не си говорехме няколко дни. И оня ден, преди да си тръгна от последната смяна, той ми оставя една сгъната салфетка. Отварям я и виждам куплети от стихотворения на Гьоте и Хайне. На немски. Беше много мило.

И ти учи немски сериозно. Ще ти отвори доста врати. Светът трябва да се опознава. Затова учи, учи, учи! Нямам търпение да се видим и да си поръчаме вино…

Трето писмо

Сядам да пиша веднага след като си говорихме по телефона. Не съм убедена, че искам да кандидатствам за тази работа. А когато се колебае човек, по-добре да не прави излишни движения. Ами ти? Не знам как възприемаш мястото, в което се намираш. Огледай се и прецени какво можеш да направиш за себе си сега и там и с хората около теб. Ако наистина няма ход, който да те удовлетворява поне отчасти, промени нещо – града, навиците, живота си. Но не допускай това да бъде само илюзия за промяна. Дай си време, успокой се. За да посветиш времето и живота си на нещо наистина ценно, ти трябват знания за самата теб. Нали никога не сме искали животът ни да бъде логично подреден, прозрачен и предсказуем? Защо тогава искаш отсега да знаеш как ще запълниш живота си следващите месеци и години? Щом вярваш в себе си и интуицията си, ще си сигурна, че не си сгрешила. Ако всичко ни е пределно ясно отсега, няма да сме това, което сме. Няма да имаме шанса да откриваме, да се изненадваме. Да спираме и да тръгваме. Не искай да изпреварваш събитията. Те сами ще те провокират, когато му дойде времето.

Предпоследно писмо

Сякаш мина цяла вечност от последното ни виждане. Имам да ти изповядвам емоции за цяла година. Много съм влюбена. Ники беше тук за няколко дни. Всъщност тръгна си тази сутрин. Всичко, което преживяхме заедно, ме накара за първи път да забравя цялото минало, с което живеех, без което не можех и към което непрестанно се връщах за малко утеха. Вече няма такова нещо. Той е страхотен! Напълно съм се отдала на любовта! Имахме шанса да се срещнем! С Георги, Влад и всички сенки от миналото е свършено. Нека останат там.

Той ме предразполага да се чувствам различно. Няма болка и всички компромиси, които знаеш, че съм правила преди. Бях забравила какво е да обичаш. Той ме прави по-силна, по-добра, по-умна. Покани ме в Мадрид и ще направя всичко, за да отида. Мисля да се възползвам – обстоятелствата невинаги се подреждат по наше желание. Шансът и късметът не са чак в такова изобилие. Имам усещането, че съм се събудила от уморителен кошмар. Този човек има мощно излъчване, прекрасен, внимателен и нежен. За първи път мисля, че обичам отново – след Калин. Досега всичко беше обречено, бях без надежда. Вече си представям как пътувам за Мадрид. Той също ме обича. Чудесна хармония.

Ти си много права, като каза, че влюбването е съзидателно и рефлектира върху действията и целите. Така е, по дяволите. Много искам да те видя и да си говорим.

Последно писмо

В събота бях на прощална вечер. Изпитах носталгия по всичко хубаво, което свършва, без да го очакваш. Но разбрах, че е важно да вървя напред, а не непрекъснато да се оглеждам, за да ми е лесно по обратния път. Напред е единственият ход, който трябва да уважаваме.

………………

Когато едната от две приятелки срещне Голямата любов – писмата са понякога единствената възможност двете да задържат връзката си. От друга страна, само връзка между жени може да приключи с писма.