Голям проблем в общуването ни е отчуждението. Идеята, че някой се държи зле с нас, че ни харесва, че ни пречи да сме щастливи. Че ако не беше това, щяхме да сме много по-… НО не сме. И не сме дори когато човекът и причината изчезнат, защото идват следващите.
Сами се слагаме в кутията
Сами решаваме, че трябва да избираме. Че зависим от външни обстоятелства, за да сме щастливи. И толкова много сме свикнали да повтаряме това, че другото, ни се струва не естествено. Струва ни се неестествено, подозрително, когато успяваме, когато ни се получава.
Крачка напред, две крачки назад
Или синдромът “Много хубаво не е на добре”. Предпазваме се от “разочарование” и никога не започваме. Помислете колко неща не сте започнали, защото сте имали някаква много основателна причина. Зад която се крият страх, мързел и ниско самочувствие.
На вечен минус
Един от основните проблеми на конкуренцията е, че тя създава дефицит. Отделяме толкова много време да се съревноваваме, да отслабваме, да търсим партньор, да се доказваме на работа, че накрая сме тотално изтощени и обезсилени… от самите себе си. От интерпретациите, които правим на живота си, на света си. За нас винаги няма, ние не ставаме, той ни изневерява, тя е по-добра….че тотално забравяме да живеем реално.
В бокса/ крио камерата
Аз много обичам да пиша, да пея, да уча, обаче сега не ми остава време. Трябва през отпуската да си отделя време, да седна, да го помисля, да започна. През отпуската се разболях, омъжих, родих… и така завинаги. Никога няма да започнете, ако не започнете веднага. С нещо малко дори, но старт. Никога няма да продължите, ако не продължите. Никога няма да завършите и да имате усещане за смисъл, принос и удовлетворение, ако го правите за себе си. Не си пишете “вашите” неща. Помислете кои са проблемите ви. Кое ви липсва, от какво ви боли. Огледайте се: около вас хората имат същия проблем. Проявяват го по различен начин, но в основата си ги боли, както и вас. Пишете за тях. Говорете на тях. Мислете, молете се за тях и тяхното решение.
И с него ще дойде и вашето. Сериозно!
Недейте да затъвате на седянка с проблемите си. Помислете какво можете да подобрите веднага и го направете! После го споделете на 5 приятелки по телефона, напишете пост във Фейсбук. Хората ще реагират автентичността ви, на това, че вие сте в това и помагате на тях. Не се оплаквайте, а помислете: ако искам да помогна на 500 жени да решат този проблем, как ще го направя? Какво ще им кажа?
0 Коментара