Когато Харисън Форд влезе в седмото десетилетие, той напусна съпругата си и заживя с младата Калиста Флокхарт, обяснявайки: просто исках да скъсам с досегашния ход на нещата. Криза на възрастта, коментира с разбиране американската преса…
Животът около нас постоянно се променя и човекът – ще не ще, трябва да се приспособява към него. Кризите и хормоналните взривове са като стъпала по стълбата на личното израстване. И колкото по-нагоре по нея се изкачваме, толкова по-дълго ще се наложи да се спускаме, когато силите за катерене се изчерпят.
Първият звънец
В пубертета ни се струва, че 30 години са дълбока старост, за която дори не може и да мислим. Но в една прекрасна утрин звъни телефонът и словоохотлива приятелка писука в слушалката: Мила госпожо, поздрави за третото десетилетие!
Трийсет години – та нима не е дошло времето да се замислим за вечността?!
Да, времето на равносметка е настъпило със своите резонни въпроси: дали това е семейството, което искам, тази ли е работата, която желая да работя и занапред, пълноценен ли е животът ми и какви още мечти ми предстои да догонвам? Като правило между мечтите и тяхното осъществяване винаги има разминаване. Те са повод за душевните терзания: неудовлетвореността от себе си прераства в тревожност и раздразнение, а от тях до депресията има само една крачка.
Стъпало към върха
Най-важното е да се вслушаш в самия себе си и да разбереш, че “революционната ситуация” е още един шанс, който ти дава животът. Все още може да се върнеш към юношеските си мечти и да ги превъплатиш в живота си. Още повече, че сега това може да стане много по-лесно – имаш зад гърба си житейски опит и по-реален поглед към света.
Ваня и Христо са заедно от първи клас. Женят се веднага след завършване на гимназия и записват една и съща специалност в университета. На трийсет вече и двамата се доближават до реализация на мечтите си – той защитава дисертация и става преподавател в същия ВУЗ, а тя – директор на гимназия. Когато изведнъж Ваня се срива. Работата й става безразлична, нищо вече не я радва, животът й се струва безсмислен кръговрат.. Христо също е зациклил, достигнал върха на кариерата си, а оттам накъде?
Докато един ден със стар приятел започнали да прелистват ученическия албум. А на една от снимките – двамата като гимназисти, организират пикник за съучениците си – прекрасен празник, наситен с чудесни емоции. И в един момент ги осенила идеята – защо пък да не не опитат отново нещо такова?
Сега Ваня и Христо имат своя фирма за организиране на семейни и служебни тържества. Животът около тях кипи, човешката радост ги зарежда, чувстват се освежени и млади. Ако не беше тази криза, щях да си умра „вдаскалена”, смее се Ваня..
В търсене на адреналин
И четирисетте идват със своите изненади. Несъответствието между това, което си искал и това което се е получило стават все по-забележими и колкото по-сложен сте като същност, толкова по–тежко преживявате това. Да захвърлиш всичко и да започнеш отначало? Само че здравият авантюризъм е останал във времената, когато още не се е налагало да боядисваме белите косъмчета в косата. По същото време неудовлетвореността от живота се увеличава, заедно с проблемите на здравето…
Стъпалото към върха
Децата са пораснали, имат своя собствен живот. Това е чудесно! Отсега нататък личното ви време си е само ваше и може да го използвате както си искате. Все още сте в силата си – морално и физически, мозъкът ви е готов да попива и опознава нови и нови неща. Може да се отдадете на старото си хоби, за което досега не са ви достигали време, пари и сили, или пък да измислите ново. А придобитите умения току виж открили пред вас нови хоризонти в кариерата.
На Ваня никой няма да й даде 45 години – стройна, стегната фигура, гладко лице. Хобито й са ските и плуването. А късната страст идва, когато синът й я кани в планината да гледа състезания по сноуборд. Ослепителнобелият сняг и силното слънце разбуждат страстта в душата й и тя се чувства с десетилетия по-млада, жадна да добави порция адреналин към сивото ежедневия на монотонния си делник.Този възторг на полета, сладкото чувство от победата над собствения страх и предвкусването на празника помежду работните дни променят коренно живота й.
Удар под кръста
Прието е да отбелязваме петдесетте с шумни празненства – купоните и евтините забавления вече не са за нас! Само че на юбиляра от време на време му става тъжничко. В тази вселенска тъга има не само социални, но и напълно физиологически причини.
Климаксът е сериозна хормонална пренастройка на организма, а не просто претекст за елегантно изплъзване от нежелани ситуации.
Мъжът, колкото и да не иска да си го признае – също има свой климакс – понижава се нивото на тестостерона, либидото. Именно по това време мъжете по всякакъв начин се стремят да докажат и на себе си, и на обкръжаващите, че все още са – ехе-е-е-е!…
Път към върха
Да се обзаведе с младо гадже е изконният мъжки прийом да излъже времето. Основна грешка на съпругата в такава ситуация е да заеме позата на жертва, изоставена и ненужна никому. Кой е казал, че след климакса няма живот? Та всичко едва сега започва! С хормоналните взривове ще ви помогне да се справите гинекологът. Настъпило е най-доброто време да се обзаведете с нов обожател или да си спомните телефонните номера на старите гаджета. И, разбира се, смисъл на новия живот може да стане и любовта към внуците, към приятелите, а защо не и нова страст?
„Мъжът ми се побърка, споделя 54-годишната Яна. Преди година изведнъж заяви, че напуска семейството ни и отива да живее с жена, която е по-млада от дъщеря ни. Моят примерен, предан съпруг и прекрасен баща!… Отначало ме обхвана такава злоба, че го обявих за предател. После обаче размислих и стигнах до заключението, че семейството все пак не е затвор. Щом на мъжа ми там му е добре, значи не бива да го тормозя. Но не бива и да страдам. А вместо това да заживея свой нов, личен живот, да преоткрия себе си. Сега пътешествам, срещам се с различни хора, опознавам нови страни, събирам се с приятелки, имам времето и шанса да правя това, което на мен ми е приятно. Наскоро обаче бившият ми съпруг се скара със своята благоверна и настоява да се върне при мен. Мисля си – за какво ли ми е вече?
Балансът
Не е необходимо да бягате от кризата на средната възраст или да се опитвате да я задушите в зародиш. Възприемайте я като отличен повод да анализирате живота си. Какво не ви удовлетворява, кое не бихте искали да загубите, какво ви пречи да живеете? Трезво преценете плюсовете и минусите, припомнете си всички свои умения, хобита и интереси. Помните ли как по време на детството сте писали съчинения “Какъв искам да стана”? По същия начин и сега напишете своите желания за близките 10 години. Приемете това за свой житейски план и смело го следвайте.
0 Коментара