Звънял ли ти е мъж по телефона до втръсване – денем и нощем? Причаквал ли те е след часовете в училище, или пък след работа? Случвало ли ти се е независимо в кое кафене се отбиеш той да е там? Винаги мил, добър, влюбен, с букет в ръка… Винаги и на всичко готов. Не казвай: „Дай, Боже, всекиму.“ Натрапникът е най-ужасното нещо на света, особено когато от вида му не ти трепка сърцето. Няма по-трудно от това да се отървеш от него. Но, както се казва, струва си да опиташ.
Всяка жена има в биографията си периоди, когато е чакала с надежда, молила се е и с часове е гледала в очите телефона – дано звънне, дано се обади Той. Търсила е поводи да Го види, да говори за Него, да чуе гласа Му. На това му викам аз любовно страдание – четеш книжки, мокриш възглавницата и тровиш живота на роднини и приятелки. Но когато Той се появи, слънцето отново изгрява и камбани бият… И така до следващия път, до поредното скарване или до новия герой на мечтите ти, с новите му номера и телефонни затишия. И пак неядене от мъка и рев до изнемога.
Знам, нещастната любов наистина е страшна,
но дето викаше баба ми – от нея не се мре, още никой не се е удавил в собствената си любовна мъка. От тези неща Джаки Колинс пише романи, а ние, обикновените, само поддържаме форма и опъваме бръчки – сълзите правят погледа бляскав и кожата еластична. Но в крайна сметка, като ти писне, сама си решаваш дали повече да участваш в мелодрами.
Има обаче ситуация, в която не можеш да се оттеглиш от сцената по собствено желание. В този сценарий главен герой е отново мъж. Без значание как изглежда, той може да стане твоят денонощен кошмар – дори ако е красив като Аполон. В този случай със страшна сила важи правилото, че колкото повече се дърпаш толкова по-силно става неговото влечение към теб. Това простичко женско правило за успех сред мъжете може да ти изиграе ужасна шега. Тогава няма спасение, а ироничното отношение към този феномен е направо неуместно.
Той е като наркоман
Така най-меко може да бъде определен мъжът, за когото твоето хладно отношение се превръща в наркотик. Най-страшното е, че той не може да бъде разпознат веднага, след временно увлечение и дори след продължителна връзка. Натрапникът няма характерни физически белези, нито възрастови, не вирее в точно определени социални или професионални групи, нито пък има задължителен образователен минимум или пък максимум. Отклонението му не зависи и от семейното му положение. Той може да се развие от всеки на пръв поглед нормален мъж. И най-гадното е, че ти и единствено ти си почвата, на която досадникът избуява. За другите той си остава същият.
Досадникът
Можеш да го срещнеш в компания, в службата или да се запознаете случайно. Той очевидно е заинтересован от твоята особа. Той е кротко настойчив, не прекалява, опитва се да ти се понрави. Следват покани за кафе, малък подарък. Незнайно защо (то си е химия) обаче ти решаваш, че не е това, което искаш. Хубав е, всички си падат по него, на девойките им изтичат очите… Но не, ти пък не си падаш. И ако, не дай Боже, мама те е възпитала добре (майките са виновни за всичко, да знаеш), не можеш веднага да го отрежеш. А и нали ние все на майки се правим на „нещастните“ мъжкари. Пък и какво лошо да се оставиш да те ухажват? Държиш се на разстояние, но приемаш една покана, после друга. Успокояваш се, че така не го нараняваш, а собствената ти съвест е спокойна, защото не му даваш надежди – нали вижда, че си като парче лед, какво повече? Да, ама не.
Той не се отказва, става все по-настойчив –
зареждат се цветя, телефонни обаждания, покани за срещи и пътувания… Тогава и ти нарушаваш хладното мълчание и му казваш в прав текст: „Виж к „во, не ми досаждай повече!“ Ей тая реплика е фатална. Тя сякаш възпламенява неговата настойчивост. Той започва да ти обяснява, че иска да е само твой приятел, но само да не го прогонваш. Дори ще преглътне, ако си имаш друг. Въобще вади целия арсенал. Може и да поплаче. И ако тогава омекнеш, си е за твоя сметка. Историята може да продължи години.
Такъв мъж не се отказва,
готов е да даде всичко мило, но да те има около себе си. Особено ако не си го допуснала в пристъп на лудост и отегчение до леглото си. Възможно е тогава да загуби интерес, но и това не е гаранция. Дори да се преместиш в друг град, този мъж ще те намери – ще се моли, ще сваля звезди, неуморно ще виси пред дома или работата ти. Докато омекнеш. Единственото лекарство е да го държиш далеч от себе си. Дори ако легне полумъртъв на прага, не бива да се смиляваш. Отвориш ли му вратата, той отново ще се шмугне в живота ти, съгласен на всякакви унижения. При този тип най-хубавото е, че не е агресивен – в смисъл, че никога не би те наранил, каквато грубост и обида да изречеш или да го злепоставиш пред приятели. Издържа на всичко.
Злият
И с него обикновено тръгва като при всяка нормална връзка. Харесвате се, минава задължителният розов период – срещи, цветя, романтични вечери. С една дума – любов. Решавате дори, че това е то, истинското чувство, и събирате на едно място четките си за зъби, пантофите… Ти се гушкаш в него пред телевизора, той те събужда с кафе. Запознаваш го с приятели, родители, колеги. Само въпрос на свободно време и повече пари е да сложите и оня важен подпис в гражданското. Независимо от това, че не сте минали по червената пътечка към книгата с браковете, той вече
се държи като твоя съпруг покровител.
Ти, разбира се, нямаш нищо против – коя жена не обича да се грижат за нея. Когато пропуска да купи цветя за рождения ти ден, веднага намираш оправдание, той иначе е толкова мил и го обичаш. След месец се прибира и влачи след себе си миризма на западнала кръчма и двама непознати приятели. Ставаш, посрещаш ги и си казваш: „Все пак трябва да си прощаваме, нали?“ Изцепките му обаче зачестяват и решаваш да си грабнеш шапката (дано поне има къде да отидеш). Но той не мисли така. В началото е добър – те всички умеят да го играят нещастни. Ние пък омекваме почти от първата сричка. Съгласяваш се да се виждате понякога за по кафе или пък да си помагате, „когато имате нужда един от друг“. Което е непоправима грешка.
Защото този тип става опасен.
Свикнал номерата му да минават, той започва истински тормоз – звъни без оглед кой ще му вдигне телефона, преследва те, започва да заплашва. Оттук до прякото физическо насилие той почти няма бариера. Затова, когато решиш да скъсаш с него, направи го рязко и завинаги. Прекрати навреме всички връзки с него и обкръжението му. Всяка крачка назад е в твоя вреда. Ще си призная, че срещу този човек нямам правила за отбрана. Само предварителните мерки може би помагат. Колкото и да си самотна, колкото и да имаш нужда от ласки и любов, не прави компромиси. Злият човек се познава по-лесно. Затова не затваряй очи за първите му уж леки прегрешения. Незачитането е сигнал да избягаш, и то веднага.
0 Коментара