А аз си я представям c ей такива очи, огромна, с привидно разсеян поглед, който обаче вижда всичко. Пищната й гръд се разлива от предизвикателна монументалност, а бедрата й се плъзгат плавно и неусетно винаги до някого, за да поддържа гордото си равновесие.
Завистта!
- Какво би представлявало обществото ни без нея! Нито един успех не може да се измери точно, ако на другото блюдо не кацне тя – като единица мярка.
- Как щяхме да познаваме добродетелите и достойнството без нейната агресивна намеса!
- И колко сиво щеше да бъде нашето трудово всекидневие без лентяйското й себелюбие!
Много лика и изобретателна, тя умее ловко да завладява съзнанието с елементи на грижовност и одобрение, и изкусно да прикрива пораженческото си влияние върху нравствените устои на живота.
Тя е навсякъде.
Човекът е постоянно застрашаван.
С похотливото шумолене на фустите си тя препъва моралната му готовност за творческа реализация, парализира стремежа му към красота и хармония, заразява мислите му с нечисти подбуди. Зловонният й дъх завладява съществото му и от най-велико природно творение го превръща в лице, добило оня животински израз, от който всеки обръща с отвращение глава.
Живата представа за нейното хилядолетно присъствие, свързана с увереността, че
тя е винаги сред нас, би направила повечето хора неспокойни,
недеятелни, дори физически несигурни, ако не носехме в себе си оня свещен заряд на подтика за себеопазване. Всичкият ни стремеж към деятелност, непреодолимата ни склонност към красота, отговорността ни пред едно изрядно бъдеще – това са предпоставките на нашето предимство. Необходимо е енергията на смелостта ни да се организира в борба с препятствията, които завистта поставя на пътя ни. Развитието, до което е стигнало обществото ни, способства напълно за изграждането на едно действено презрение, за да разпръснем враждебната й сянка.
Защото явлението „завист“ няма място в нашия граждански, обществен, човешки ред!
0 Коментара