Моралът и религията столетия наред са налагали схващането, че не е редно жената да бъде активна и да подхожда първа към мъжа. Това се е смятало за безнравствено поведение. Затова и до днес на жените, които имат смелостта да “свалят”, все още някои гледат с не добро око, докато за мъжа всяко поредно завоевание е гордост. Малко хора обаче си дават сметка, че нимфоманката
често е много нещастна жена,
защото невъзможността й да достига до оргазъм я кара отчаяно да търси мечтаното удоволствие чрез чести полови контакти или смяна на партньора.
Причините за липсващия оргазъм могат да бъдат медицински, но и психогенни. Последните се изразяват в предразсъдъци и задръжки, плод на сексофобно възпитание, според чиито канони сексът е нещо нередно. Може да се касае и за страх от отдаване и отпускане, както и за хистеричен тип поведение, при което види¬мото държание е съблазнително, но близкият контакт плаши жената и страхът да бъде проникната и разголена (във всички смиели) блокира оргазма.
Повишеното либидо може да бъде и съпътстващ симптом при други видове разстройства – дисфункция на ендокринната система, интелектуален дефицит,
манийни фази или шизофрения.
При редица случаи ненаситното сексуално желание прикрива опита за компенсация на някаква друга липса. За такива жени сексът е нещо като дрога и бихме могли да говорим за смущение от т. нар. хиперконсумативен характер. Това е опит да се замести едно липсващо удоволствие с предозиране на друго. Такава динамика се наблюдава и при двата пола. Например: липсва ми принадлежност, чувствам се самотна, избягвана и чрез секса търся близост и утвърждаване, защото се затруднявам или страхувам да търся по друг начин задоволяване на другите потребности. Това заместване на едно удоволствие с друго обаче не води до мечтаната удовлетвореност и отпускане. Защото, когато човек е гладен и пие вода, гладът му не минава и обратното: ако е жаден, а яде, жаждата остава. Всяка потребност има своя начин на задоволяване и опитът за компенсация се оказва илюзия, завършваща с разочарование. То от своя страна води до непрекъснати следващи опити за достигане на удоволствието.
Съществува и вероятността нимфоманията да бъде криворазбран начин за себедоказване при жени, които са убедени, че трудно биха блеснали по някакъв друг начин, особено ако се заблуждават, че всички мъже търсят винаги и само ненаситните стръвници! Възможно е да липсва повишено: сексуално желание, а просто половите контакти да се използват като функционално оръжие за постигане на някаква цел.
Не бива обаче да се бърка нимфоманията със страстта и любовта при секс с любимия партньор. Защото всеизвестна истина е, че няма норма за честотата на половите контакти, ако те са преживявани като удоволствие и щастие. При който и да било от останалите изброени случаи, ако жената страда и осъзнава, че има проблем, трябва да прояви уважение към самата себе си, като потърси помощта на сексолог или психотерапевт.
0 Коментара