Преди много, много години, когато още бях толкова скандално млада, че бърках сексуалната страст с любов, имах един любовник, с когото в крайна сметка никога не се стигна до секс. Причината бе, че в годините на социализма нямаше хотел, където можем да отидем, ако в паспортите си нямаме печат, че сме женени един за друг. Този негов довод тогава ми изглеждаше твърде несериозен, но човекът беше непоклатим. Беше само наполовина българин, по-голямата част от годината живееше оттатък желязната завеса. И оттатък нея беше женен. Къщата, в която живееше тук, беше препълнена с негови роднини. Моята – също. Тогава не разбирах
защо не взема ключ от апартамент на приятел
и дори защо да не изконсумираме страстта си някоя вечер, когато в тогавашната ми редакция вече няма никой. И бездруго той идваше всяка вечер там, за да се целуваме като обезумели хлапаци. „Не, с теб не може така. Никога не бива да си го позволяваш”, отговаряше ми той. Не спорех, защото ми звучеше като комплимент.
Разказваше, че за такива обезумели един по друг като нас в света си има хотели, че това е преди всичко уважение към жената и колко мрази тази простотия, която забелязвал тук – да се чукат хората по офиси и канцеларии, в жигулките си даже. И така – поцелувахме се малко, говорихме една година по телефона от всички точки на света и толкоз. Отшумя си тази страст.
Появиха се нови. Но години наред не срещнах никой друг, който да се заинати, че сексът извън рутинната връзка трябва да се случва задължително в хотел. Нещо повече –идеята да се отиде в хотел у нас по-често се асоциира с това, че някой те третира като проститутка.
Но иначе няма никакъв проблем да унижи и теб, и себе си, и жена си,
като те пльосне на брачното им ложе, докато по някаква причина женицата я няма. Няма проблем и да те качи на изтърбушен трабант (дори и да е джип, все тая), да те заведе в някоя близка горичка и да пита дали тази полянка ти харесва. Не е ясно какво по-точно трябва да ти хареса на тази полянка, при положение че не те е довел, за да береш цветенца.
Не че имам нещо против полянките и секса в автомобили от всякакъв калибър. Но такова нещо може да си позволиш, ако позираш за лайфстайл издание, ако си в лимузина, която има минибар с изстудено шампанско, или ако връзката ви е достатъчно отдавна, а
полянките и автомобилите внасят допълнителна емоция
и удоволствие в сценария на съпружеския ви живот.
Още от времето на мадам Бовари (че и преди това) само и единствено хотелът е метафората, която дефинира ясно спецификата на отношенията с даден мъж. За етикета на любовните взаимоотношения, свързани със страстта, има само една класика – френската. И е безсмислено да се спори по въпроса. Съпругът е този, с когото споделяш отговорностите у дома. Любовникът е този, който аргументира изпепеляващата си страст с наемането на будоар, емоционално свързан с пиетета към вашата взаимна страст.
Французойките си знаят – страстта му нищо не струва, ако не е готов ако ще с последните си пари да плати за мястото, на което може да те люби, сякаш от това му зависи животът.
Знам, знам, много добре знам какво си мислиш:
– За какъв хотел ми говориш, като аз му плащам цигарите,
като той едва свързва двата края и аз съм единствената му утеха и радост? Ако поискам такова нещо, ще реши, че не го обичам, и ще ме зареже, абсурд, не мога така да го обидя, а и защо зорлем да го карам да се разделяме, нали после аз ще страдам?
– Да бе, хотел. Ще умра от срам, докато рецепционистката ни регистрира. Въобще няма да мога да се отпусна.
– Ако бях французойка, щях да съм се родила във Франция и т.н, и т.н.
Имам и приятелка, която директно била наречена курва, когато предложила да идат в хотел, при положение че не може „нито у вас, нито у нас“. Тя е достатъчно адекватна и отговорила: „Така да бъде. Следващия път пробвай с порядъчна жена, очевидно нямаш ресурс да чукаш курви.“ И тя никога не му пусна, а той и до днес я почита като божество, до което няма как да се докосне.
Моралния казус на изневярата ще го подбутна настрана. Това е тема, която много често въобще не е въпрос на личен избор. Зависи повече от базовия сексапил на един човек, отколкото от мисловната гимнастика to be or not to be.
Ако има палав, секси дух в бутилка,
ще си намери начин да излезе и да помете онова, което си намери по пътя. Такава му е природата. Нищо лично.
Ето затова е хотелът. Да си представим какво се случва, когато ви се иска, но предпочитате да плащате данъка „няма къде“ вместо хотелска стая. Срещате се, харесвате се, после колената ви омекват, после не можете да седите мирно, ако този мъж не ви сграбчи, ама веднага. Но няма как да е веднага, защото няма къде. Започвате да пиете, да си говорите глупости, да се чудите „ама той защо не ме харесва толкова, че да измисли нещо“, натоварвате страстта с емоция, на която въобще не й е тук мястото. Започвате да наричате тази своя среща любов, но в същото време единственото, което искате, е да я изконсумирате веднага, наведнъж и завинаги. А последното по принцип не е характеристика на любовта. После все се намира някоя кола, някой ключ от чужд апартамент, някой празен офис, някоя полянка или в краен случай тоалетна.
Минути по-късно той си дърпа ципа и изчезва.
Сякаш целият този зор, всички месеци на напрежение, на трепетно очакване са били едно безцеремонно „нищо лично“. Така започва серията налудничави sms-и, от които очаквате светът ви някак по чудо да се преобърне. И той се преобръща – надолу.
Той се чувства, сякаш го гони стадо бизони.
Вие изпадате в депресия, напивате се с приятелки, които ви диктуват поредния тъп sms, който, ако не ви върже в кърпа работата с пича, значи „тоя е голям простак“. Въпреки колективния ум на приятелките в главата ви кънти: къде-пак-сбърках, защо-все-на-мен, къде-пак-сбърках, защо-все-на-мен, къде-пак-къде-защо-на-мен…
А сега си представете същия сценарий сред декора на кокетна хотелска стая. Преди това сте се срещнали, духчето на страстта е размекнало с влагата си твърдата почва, на която обикновено стъпвате здраво. „Искам те“, казва той. И ти го искаш – веднага, наведнъж и завинаги, не те интересува защо, дефинициите – за меланхолиците, моля. Отивате в хотел. Към този момент вече сте си спестили няколко месеца напрежение, чудене „това любов ли е“ и серия нелепи срещи, на които се държите като влюбена ученичка. Рецепционистката въобще не се оказва строга детска учителка. Мило иска „някаква лична карта“. Той дава неговата –
червена точка за жеста му
да запази вашата анонимност. Стаите в хотелите за една нощ обикновено са съобразени с условността, че не отиваш там на семейна почивка с три деца и куче. В повечето случаи са кукленско уютни, с огромни легла. Важното е, че вие сте там само двамата, защитени от всичко, което възпрепятства вашата страст. И на всичкото отгоре има минибар, румсървиз, презервативи и чисти чаршафи. Как ще протече вашата нощ, е въпрос на темперамент. Може да се нахвърлите бурно един върху друг веднага, може първо да пиете по питие, докато той поцъка каналите на телевизора (изглежда, им действа успокояващо, защото почти винаги това им е първата работа, щом влязат в хотелска стая), докато се посмеете, разказвайки си някакви истории, може да се изкъпете и първо да се посгушите, може всичко.
Ако сте у тях или у вас, има риск
да стане така, че той да не може да го вдигне по разните им там мъжки психологически причини. Но в хотел почти няма такава опасност – съзнанието му, че е платил за тази нощ, ще го накара да стори чудеса от героизъм само и само да останете доволна. На всяка цена. Всичко това ще ви остави с усещането, че сте много специална за него. От друга страна, още като прекрачите във фоайето, границите на емоционалните отношения са пределно ясно дефинирани. Не сте там, защото ще се жените след четири месеца. Там сте само заради секса. Там сте заради рядко красивото усещане, че живеете в някакво тук и сега, което не е отровено от никакъв минал копнеж и затова не може да бъде разбито от срив в предварително зададени очаквания. Дали ще си измислите бъдеще, в което да перете чаршафите точно на този мъж, вместо да оставите тази работа на камериерките, е друга тема. След нощта в хотела може да закопнеете за още и още. Може и да ви мине желанието да повторите експеримента. Но и в двата случая ще останете с усещането, че сте специална. Цялостна. Дори страстта с този мъж да остане заключена само в хотелската стая, определено ще започнете да стъпвате по-уверено. Само когато си цялостна, сърцето ти не се разбива, а обича. Обича света такъв, какъвто е.
В астрологията страстта и парите се управляват от Меркурий. Според индийската система на чакрите (енергийните центрове в тялото ни) базовата е тази на секса и парите. Сори, обаче до никаква духовност не можеш да се докопаш, ако базата не задоволи стремежа си към пълнота.
Комбинацията пари–секс винаги създава
усещане за цялост на първа база – това е материализиращата субстанция на нашата планета. Опитай се да разделиш секса от парите – и херметическият принцип ще те цапардоса по главата. Безсмислено е да вървиш нагоре, ако не стъпиш на първа база, защото винаги ще стъпваш в нищото, а после ще си блъскаш главата къде-пак-сбърках и защо-на-мен. Разбира се, първа база може да се укрепи и в адекватна връзка, и, дай боже, всекиму. Но ако по някаква причина в живота ти не е точно така, а държиш да имаш здрава психика и здрава първа база – хотели да искаш. Вече има. И не се притеснявай, че може да се пристрастиш. Нищо подобно. Напротив – много по-лесно ще откриеш този, с когото хотелът ще стане напълно излишен. Друг път ще обясня защо.
0 Коментара