Както знаете, в „Жената днес” сме привърженици на идеята, че приемането на себе си такъв, какъвто си, е основата на здравата психика и удовлетворението от живота. Но така или иначе, първите крачки към приемането са свързани с осъзнаване на онова, което наричаме „несъвършенства”. Независимо дали са в психиката ни, или дразнят погледа, когато се погледнем в огледалото.
Целият ни женски живот е като бягане с препятствия в изпробване на различни техники и методи за поддържане на конкурентоспособна визия и… боя се, че едва след това се замисляме за укрепване на духовната сила. И нека не приемаме това за нещо лошо. О кей е, защото сме жени. Такава ни е природата.
А изправим ли се пред мъжете, последното, което ни хрумва,
е дали ни харесват душата
Те ще я почувстват в някакъв момент. И на онова, неосъзнатото ниво, на което се случва химията, със сигурност ще бъдат привлечени от нея. Но тук важното е не какви са те, а какви сме ние, ама наистина. Убедена съм, че когато става дума за харесване, и най-приемащите се и интелигентните от нас първосигнално мислят за физиката, не за химията. Наскоро се видях с приятелка, която не бях виждала отдавна. Изглеждаше фантастично, помислих си, че е влюбена, и я попитах какво става, че така блести. А тя отговори – гримирала съм се. Разбира се, пет минути по-късно сподели, че отново се е влюбила в съпруга си, което е чудесно. Но това, което искам да кажа, е, че се е гримирала, защото се усеща влюбена. И това емоционално състояние я кара отвътре да се погрижи и за подчертаване на красотата си.
Провокацията за този текст дойде от Соня Момчилова и нейните разсъждения, свързани с едни рекламни послания, апелиращи към симетрия в женската красота. Съгласна съм, че това
унифицира, обезличава
и води до девалвация на други ценности – морални, етични, интелектуални… всякакви. Но не мога да си премълча за вредата от обратния капан, който също води до обезличаване и изкривяване на ценностите. Да се приемаме каквито сме е просто чудесно, само че не го умеем. Не и преди да направим нещо, за да се харесаме. Такава е женската природа, а може би и човешката. Нищо лично. А колкото до онова, другото, пълно приемане, то не случайно се нарича „посвещение”. И е толкова сакрален и интимен акт, и изисква толкова зор, че „естественост” е най-неточното му определение.
Факт е, че методът на себеприемане отвътре навън е по-устойчив, но за него е нужна осъзнатостта на опита. Смея да твърдя, че имам сравнително приличен напредък по отношение на въпросното устойчивото самоприемане. И въпреки това
никой не е по-голям от часа ми за маникюр
Така стоят нещата. Зяпвам от почуда, когато научавам, че родителите подаряват на дъщерите си силиконов бюст за абитуриентски бал, но уважавам приятелките си, които след второто дете отидоха да си повдигнат бюста. Когато Джаки Колинс беше в България, избягвах да я гледам в лицето. Имах натрапчиво усещане за недъг, защото заради многобройните операции приличаше на восъчна фигура. Но поощрих решението на приятелка, която редовно пътува до Индия, да си сложи ботокс, защото от климатичните разлики на 35 години челото й се набръчка като на 80-годишна. Независимо че често ходя без грим, съм суетна и харесвам това свое качество. Като цяло се радвам, че живея във век, в който има технология за безкръвни операции, лазерно коригиране на зрението и методи за трайна епилация, независимо че нямам нужда нито от едно от трите. Ако имах обаче, щях да се възползвам. И не харесвам чак толкова аргумента, че е разбираемо да коригираш нещо само ако имаш здравословна причина. Моето верую е, че не съществува здравословен проблем, чиято основа не е психична. Всяко придобито заболяване е резултат от
напластени страхове и комплекси
И при това положение не смятам, че е тъпотия дори с помощта на естетичната хирургия да намалиш бройката на комплексите. Критерият за психична стабилност не е да не ползваш достиженията на съвременната козметика и естетичната хирургия, а да имаш усещане за мярка. И за онова, което се нарича „потребителска култура”, независимо дали става дума за сирене, за фитнес или за цици. Това са нещата, които зависят от теб. Останалото е въпрос и на професионална етика на специалиста, при когото ще отидеш.
Затова когато Соня Момчилова разви своите тези за симетрията, веднага се сетих за друга гледна точка и професионална политика, която споделя пластичният хирург д-р Михаил Скерлев: „Малките асиметрии правят хармонията”. Той сам се определя като хирург от консервативната школа, което ще рече, че няма да предложи повече от онова, за което си отишъл, ще ти даде време да си помислиш дали наистина искаш да се подложиш на операция, след като е обяснил всички плюсове и минуси, а се е обградил и с екип, който поддържа обратна връзка с пациента и след интервенцията. Вярва, че мисията на естетичната хирургия е да се постигне хармония, а не задължително да се отстранява дефект. Важно е в партньорство със специалиста да се прецени какъв ефект е добре да се постигне, а не какъв дефект да бъде отстранен. Освен това е национален секретар за България на ISAPS (International Society of Aesthetic and Plastic Surgery) и има активна роля в създаването на стандарти в естетичната хирургия. Все в тази пуста връзка с психиката, която ми е на сърце, веднъж го бях попитала дали когато да речем човек си направи корекция на гърбав нос, това после
се отразява и на характера
Нали има цяла наука, която обяснява какъв е характерът на човека по чертите на лицето. И се чудех, ако нещо външно се промени, ще се промени ли и вътрешно. Разсъждавах по логиката, по която йога мастер Пракаш ми беше казал, че упражненията и сами ще ми помогнат да преодолея депресията си, че изправянето на гръбнака ще изправи и гледната ми точка. Следователно, ако римският нос например те прави властен и с чепат характер, то промяната му във фино и нежно носле ще „обере” ли чепатостта в характера? И той ми отговори много интересно:
„Преди години, когато практикувах в Южна Африка, си взех BMW, което като маниер е малко по-агресивна кола и изведнъж се улових, че аз самият ставам малко по-агресивен. И това е причината да не харесвам BMW, не е моята марка. Хубава е колата, доволен съм, но просто не отива на моя нрав. Така че и една корекция може да вмени различно поведение. Най-често това се забелязва при промяна на гърди. Една жена, която е ходила прегърбена и се е свивала, изведнъж изправя гърба си и започва да ходи гордо по улицата. Не гърдите сами по себе си, а самочувствието й я правят по-успешна, но важното е, че ефектът е налице.”
В този ред на мисли, професионалната етика в естетичната хирургия включва необходимостта
лекарят да бъде добър психолог,
без да прави опити да влиза надълбоко в личното пространство на пациента: „Причините, които карат един човек да се оперира, са много и различни. Няма как от една консултация да разбереш какъв е личният проблем, но трябва да си наясно, че след като пациентът е дошъл при теб, такъв съществува. Много често се случва човек да не е фокусиран върху нещо, което аз виждам като дефект. Преди години дойде една жена с много гърбав нос. Бях готов да започна да й говоря за ринопластика, но се оказа, че тя иска да си уголеми гърдите. Нямаше да насоча вниманието си натам, защото имаше хубав бюст. Е, можеше да понесе още обем, но през ум не ми мина, че това й е драмата. Аз бих коригирал носа, но тя не виждаше това като дефект. И в такива случаи етичният психологичен подход на хирурга е да не насочва вниманието на пациента към нова причина за създаване на комплекс. Тя може да е приключила връзката си, може някой да й е намекнал нещо неприятно за гърдите й, някой неволно й е създал комплекс и е дошла, за да й реша проблема, а не да й създам нов. Нещата не само са индивидуални, те са много лични. Затова не одобрявам метода хирургът да каже на пациента какво да се направи. Моят подход е пациентът да си каже какво иска и хирургът да каже какво може да направи. Единственото, което си позволявам да предложа, е по отношение на кожните тумори и брадавици, когато са на неестетични места. Друго – не.”
Ето още няколко съвета от д-р Михаил Скерлев:
Консултацията не е операция. Това е правило при всички медицински операции извън онези в спешното отделение. За съжаление то често се нарушава в клиниките по естетична и пластична хирургия, защото се случва някой лекар да не иска да изпусне пациент. Но пациентът трябва да знае, че трябва да си даде време да помисли.
В момента на европейско ниво се правят стандарти за естетичната хирургия и там е залегнало едно правило, наречено cooling of period – да се даде на пациента време за „охлаждане на емоциите”. Има пациенти, които сами искат веднага да легнат на операционната маса. Никога не го допускам. Периодът за размисъл, който ще бъде въведен със стандартите, е до две седмици. Причината е, че дори пациентът дълго да е искал някаква операция, да се е информирал, да е попрочел, именно на консултацията научава специфичните детайли, които засягат неговия конкретен случай. Едва тогава нещата стават твърде лични и има нужда от още малко време, за да реши дали наистина иска тази промяна.
Грешка е да имаш нереалистични очаквания, че
операцията ще ти оправи живота изведнъж
Изключително важно е пациентът да направи корекция заради себе си, а не защото съпругът, младото гадже или някой външен човек е започнал да губи интерес. Ако ти не си хепи със себе си, няма как да си щастлив с другия човек. И да направиш корекция, ако има нещо, което те яде отвътре, то пак ще те яде. Такива пациенти са вечно недоволни. Те са склонни, от една страна, да прекаляват с манипулациите, а от друга, да обвиняват за това лекарите. Аз отклонявам пациенти, които имат нереалистични очаквания – били те за самата манипулация, било за последващия ефект в живота им. Например, прочели някъде, че се прави операция без белег. Това просто няма как да стане. Минимален белег винаги има. Наивността, съчетана с напереност, обикновено се отразява на житейските очаквания и не може да бъде основа за доверие между лекар и пациент. А успехът на подобни корекции в огромна степен зависи от изграденото доверие по време на взаимно взетото решение.
И нека завършим с причината да се роди този текст: „Уникалността е в асиметрията. Ние сме създадени с различна лява и дясна половина. Каква е причината, само Господ знае, но е факт, че
едно абсолютно хармонично лице е стерилно.
То няма емоция, няма характер. Малките асиметрии дават физиономия на нещата”.
Чрез съвременната естетична хирургия не можеш да извършиш сакралния акт на приемане на себе си. Факт. Но то пък не може всички да сме Буди. Докато сме в тяло, външността е от значение. Бюст не се увеличава с медитация. Лично съм го проверила. А когато приключих разговора си с д-р Скерлев, установих, че през цялото време съм мачкала нещо в ръцете си – меко, приятно и успокоително. Оказа се силиконова протеза… Жените понякога не ги разбирам, но след това интервю определено разбирам мъжете по-добре.
0 Коментара