Тя плъзна длан като копринен чорап през лицето му по средата на любима песен и еднообразното, кротко жужене на климатика. Пръстите й из първом хванаха кичур решили да сивеят коси, разтриха ги като розов лист и опитаха да разгадаят мекотата им.
Доволни усещания бухнаха в главата й, а лицето полека светна за пръв път от дълго време. От опит знаеше, че щастието я зари и прави красива. Почувства се такава. Вдиша дълбоко и задържа дъха си, докато разгледа главата, занимавала така продължително мислите й. Очите й се усмихнаха, а синьото им се насити. Зарови ръка в косата му. Разтвори като маша пръсти. Допря и погали кожата под тях. После бавно ги издърпа към средата на челото. Събра ги като за молитва и натисна невидима точка.
Мъжът в леглото се размърда. Усмихна се. Усмивката му я накара да се почувства в безопасност. Тогава с женското, което нямо долази и се сви като котка в ниското на корема,
тя разбра, че е изгладняла за милувки
Навлажни устни. Приведе лице и започна да го целува право в устата. Удиви се на дързостта и лекотата, с които се остави на богатите звуци в главата си и на тършуващите в тялото й тръпки. Щом се насити на устата, докосна ухото му и го облиза. Влагата на езика й стигна надълбоко. Носът й допря малкия ушен отвор, а дишането й нарочно се накъса като на запъхтяло се от бяг куче. Щастлива забеляза как тялото му се стяга, а космите настръхват, сякаш зимен хлад бе промушил ръце през хотелските прозорци. Потрепването на утробата й в едно с лекия шум в ушите и бързащото сърце я помолиха да обича.
Продължи алчно с още целувки, жигосващи я от главата до стъпалата, въпреки тревожното, готово да я колебае. За миг стисна здраво преизпълнените си с блясък очи. Помоли се това да не се случва и пусна надеждата в ума си. Надеждата като мътна вода я плашеше най-много. Видя го да притваря очи.
Тогава отклони поглед от високото му чело, едва набраздено от две разминаващи се като на шега бръчки. Разгледа ситните около очите. Красиво извитите вежди, подслонили гъсти клепки и сякаш не дотам правия му нос. Бе твърде млад за нея. Личеше му въпреки брадата и мустаците.
Плътните му устни отново я изкушиха.
Приведе се по-близо до него, улови дъха му и безсрамно ги облиза. Зъбите й ги придърпаха в любовна захапка, от която ожадняла се залови да пие. Тогава едната му ръка я хвана и привлече, а другата я последва, за да се свият в хлабава прегръдка. Устата му се разтвори и покри нейната. Топлина, разтапяне, копнеж…
Едва загатнати иглички в ниското на корема. Тежест, готова да изригне като гореща лава. Влага и желание да го почувства на онова тайно място, което не всяка жена познава. И тя им се даде, изоставила друго. Пусна кълбото на страстта да се размотае из тялото й.
Той долови и разгада чувствата й:
– Прекрасна си! Къде изобщо си била, та не съм те срещнал По пътя? – изрече, като я отдръпна за кратко от себе си.
И тя прогони страха от себе си. Подпъхна ръце под рамената му. Опря буза на гърдите му. Притисна се още по-плътно към него, осъзнала, че телата им си пасват като по чудо. Вдиша мириса на „Angel’’ и се запита дали този най-любим за нея аромат не е предвестие на друго. Дълбок, горчив и чувствен аромат, каращ я да трепери и да иска.
– Притеснява ли те нещо? – попита тихо мъжът.
– Не. – прошепна тя и погали страните му с опакото на дланта си.
Приведе се към гърдите му. Докосна всяко зърно с език. Сви устни и издуха лек въздух. Видя ги да се втвърдяват като блестящи камъчета. Отново ги облиза, но задържа по-дълго влагата върху им, давайки им време да разберат, че ги е приютила. Погали чувствено корема му, грабвайки всяка тръпка из под влажните си пръсти. Проумя гладкото на кожата. Улови мекотата на светлите косъмчета по нея и го обходи с език, окуражавана от накъсаните му стонове. Наситена, обладана от страстта, свлече тялото си още.
Побутна краката му. Нагласи се между тях и подви своите. Опря ги на стъпалата си. Изопна гръб и изви рамена в езическа поза, отдадена на искрящото удоволствие. После с натежали от желание гърди и блестящи стъклени очи отново го погледна. Хубав бе. Сведе глава и докосна всяка гънка на красиво прибрания му пъп,
очертавайки древни кръгове, които го обрекоха
Чу го да стене, сплел здраво пръсти в косата й. Гласът му я доближи само с едно глухо „О, боже!” и се накъса до шепот.
Тя продължи влажната си пътека до мъжествеността му и лиши любовната си ласка от мисъл. Сетне го възседна. Смътно долови, че едва сега болката я напуска. Свободата влезе в сърцето й. Изпълни го с радост. Светът се завъртя. Люшна се като корито посред доволството на телата, грабнати от стар ритъм.
Мъжът се надигна и я целуна почти грубо. Мушна ръка в косата й, дръпна назад главата й. Проследи с устни шията й. После я прегърна, завъртя и положи по гръб. Погледна в потъмнялото до виолетово синьо на очите й. Докосна клепачите, които тя с въздишка притвори и погали гърдите с устни. Ръката му слезе по корема, а кожата й, като гладък камък го привлече. Целуваше я като обезумял, докато ръцете му хванаха и повдигнаха бедрата й. Главата му се допря нежно до женското й начало. Погали я с влажен език. Дълга и обезсилваща я милувка.
– Моля те, – прошепна разтреперана насред вилнеещото удоволствие жената, – люби ме!
Притиснаха тела. Преплетоха се със страстта и като обречени от звъна й отново се сляха.
Звънът продължи дълго, прекалено дълго… Опипвайки напосоки из леглото, напълно объркана, с разтуптяно сърце и не вярваща, едвам откривам телефона. Със затворени очи и дрезгав глас сухо изричам:
– Да?
– Добро утро, красива! Как си? – идат като хубава вест към крайно напрегнатото ми тяло изречените на руски думи. Впрочем, руският език е много звучен и мелодичен. Усмихната се протягам в кревата.
– Добро утро! Добре съм, а ти къде се изгуби, драги? – готова за упражнение, питам, протегнала крак по дължината на кревата.
– Бях по работа в Москва. Нямаше ме, но съм вече в Солун. Ела, красива. Ела и ми позволи да те обичам. Стори го и не мисли за друго… – нетърпелив като пламък, изрича.
Разговорът си е все същия. От дълго време… Радва ума ми, само дето в очарованието на младостта си, мъжът отсреща забравя за годините, вкоравили сърцето ми, пуснало там и тъгата да се свие… После, преизпълнена от милите му думи, от светлината, пробиваща си път иззад спуснатите щори, от чародейството на новото утро, галещо прошепвам:
– Андреас, мили, та аз вече те любих в съня си…
И прегърнала въодушевено големия дар, че съм жива, искрено се разсмивам.
Откъс от книгата на Таня Тонева Танна „Речник на изневярата“, която можете да намерите в книжарниците на Ciela, „Хеликон“ и „Хермес“.
0 Коментара