Никога не съм предполагала, ме ще стана апологет на брачната институция. Дълго време възприемах женитбата само като необходимо зло, за да изляза от опеката на родителите ми. И да се отърва от старомодното мърморене на баща ми, в чиято вселена има съвсем малко по-страшни неща от старите моми.
Браковете, които имах подръка, трудно можеха да ми служат за пример. Те обикновено завършваха с развод, скандали, разправии и
размекване на невинни дечица, принудени да избират между две семейства.
В повечето случаи даже се дивях на онези мои приятелки, които се втурват в църквата под ръка с някой наконтен глупак и го гледат с такова умиление, сякаш им е пратен от Господ.
При редките сбирки на стария клас с гордост се преброявах при неженените и се подигравах на онези, които не можеха да дойдат на събирането, защото трябваше да къпят детето, а благоверният беше в командировка. Което ние винаги разглеждахме като доста плосък начин нещастникът да се измъкне, за да ходи „по чуждо”. Защото колкото повече намаляваше бройката на неженените, толкова по-жлъчни ставахме в абсолютната си увереност, че женитбата си е чисто „набутване“. Да не говорим колко се гнусях от неловките ситуации, неизменни за всяка сватба, когато булката започваше да угодничи пред свекърва си и беше задължена да ухажва бълващите спирт чичовци на прясно новия си съпруг. Опитваше се (винаги неуспешно) да приобщи двете генерални групи роднини, а те се усмихваха с вбесяващо кисели физиономии, сякаш през живота си не са виждали такава селяния (снобария).
А най-вече се ужасявах от прокобното обвързване за цял живот,
което според доскорошните ми представи беше чиста проба доброволно робство. Виждах го ето така: не стига, че се цаниш за доживотна слугиня, ами това е гарнирано с анатемосването, ако внезапно откриеш радостта извън домашния затвор. И следваше обобщителното ми изречение: човек има един живот, важно е да изпълни с разнообразие, а това не става, ако си затворен между четири стени с един човек през цялото време.
Всъщност всичко това се оказа невярно. Сега съм от другата страна на бариерата, от т.нар. в една много свежа книжка самодоволни женени. И не се чувствам никак зле. Ще ви го обясня.
Нужно е първо да кажа кога не трябва да се омъжваме.
В никакъв случай не се хвърляй в подобна авантюра, ако се чувстваш самотна, отхвърлена, депресирана, ако просто искаш да имаш баща на своето дете, ако си несигурна, ако имаш нужда от пари, ако роднините ти го изискват, ако така е казано в Библията, ако се чудиш какво да правиш с поканите за двама, ако мразиш да заспиваш сама, ако дипломата му на архитект ти звучи престижно, ако апартаментът ти е празен, ако всичките ти приятелки са женени, ако ти се живее в Испания, ако много си паднеш по някой мъжки заден изглед, обут в прилепнали дънки. Щом са налице такива фактори, имаш нужда само от мъж, но не го бъркай със съпруг. Всяко едно от тези неща или даже всички заедно представляват толкова дребен повод, че само след година брак ще трябва силно да се замисляш, за да си го спомниш. И когато не успееш, животът ти най-вероятно ще се превърне в кошмар, защото оттогава нататък ще се опитваш
да докажеш на целия свят и на себе си, че не си сгрешила.
А това с доказването е задължително. Произтича от опита да запазиш достойнство. Защото бракът не е нищо друго освен защитаване на собствения избор. Дори той да се разболее от проказа, да се пропие, да остане без работа, да се окаже стерилен или алергичен, да влезе в затвора, да не се харесва на сестра ти, да стане мормон, да оплешивее и остарее, защитаваш избора си.
Когато заживееш с някого, без да се жените, винаги малко лъжеш. Защото си оставяш вратичка. Тогава имаш правото и свободата при първата сложнотия в живота ви да се махнеш, да избягаш и да го оставиш да се оправя сам. Както може да го направи и той с чиста съвест. Та нали вие двамата само експериментирате, пробвате как е, не сте сигурни и щом не става, значи не става. Липсата на брачна тапия въобще не пречи да имате деца, да живеете щастливо и да бъдете заедно до дълбока старост, но все ще е с едно наум. Защото и двамата ви е било страх.
Женитбата има едно единствено предимство пред свободното съжителство.
Извършваш тайнство.
Когато се жениш, показваш, че това е избраният от теб човек, вричаш му се. Номерът е в крачката, която си се решила да направиш – да носиш фамилията му, да се държиш мило с роднините му, да живееш с него, да отглеждаш децата му, да можеш да разчиташ само на него и да защитаваш донкихотовските му каузи. Страшничко си е. Изтощително е. Направиш ли го веднъж, означава след това непрекъснато да защитаваш избора си. Ами това си е цяло изкуство. Или по-скоро работа на пълен 24-часов работен ден. И усещането, че вършиш най-важното нещо в живота си, трябва да заглушава неизбежната умора от правенето на компромиси.
Разбира се, няма нищо фатално, ако се окаже, че си се излъгала Но пък ако не опиташ, как ще разбереш? Май с това изчерпах запасите си от агитдоводи „за“ женитбата. Дали звучат така? Сигурно след десетина години ще имам повече. Или може би ще натрупам аргументи „против“.
А! Сетих се! Ами, мамка му, говорим все пак за любов, нали? Не за предбрачни договори, които разделят бъдещите доходи, къщата, кучето и колата. Не говорим за натрупващото се лицемерие, което идва веднага щом започнеш да лъжеш. Не говорим и за псевдофеминизма, който оправдава паническия ни страх от обвързване, превръща самотата в култ, а всеки мъж – в потенциален враг, преди да сме успели да го направим приятел. Не става дума за нищо друго. Нито за сълзливи спомени, романтични напъни пред олтара или познаването в детайли на блудкавата Даниел Стийл.
И още нещо. В Централните софийски гробища има една занемарена плоча с портретче в рамка на възрастна двойка. По датите личи, че тя е починала и малко повече от месец по-късно си отишъл и той. Може и да го е блъснала кола – кой знае – но аз предпочитам историята, че той тихо и незабележимо е предпочел да я последва. Защото това е бил най-самотният месец от неговия живот. Липсата на някой, който по навик да го нахока, че не си е сложил чехлите на мястото, е била болезнена, фамилиите им не помня, но съм абсолютно сигурна, че тези двамата са били най-женените хора на света.
0 Коментара