Изглеждам готина, жизнерадостна, в разцвета на силите си…а на човека срещу мен – може би и гладна, защото настойчиво ме кани да отида с него на вилата му, където щял да ме черпи пържолки. Това, придружено със съзаклятническо намигване. И започва да изрежда гарнитурата. Детайлно, почти гейски. Не мога повече да слушам този досадник, изключвам слуха си и включвам мозъка. Какво кара това джуджеподобно прасе, с натегнати до краен предел копчета на бялата си ризка (с къс ръкав), да си въобразява, че ще му пусна да ме захранва с пържолки.
.jpg)
Не, сериозно, Моника Белучи е мъничко по-грозна от мен, но може би е по-добра домакиня, така че се определям за чиста седмица. Какво би накарало седмица като мен да излезе с мъж едно и половина, клонящ към едно. Това, че ще извади от гаража заради мен големия Жип, изобщо не е довод, нали ще видят и мен с него в джипа!? Веднъж една позната каза нещо за катастрофите по пътищата.
Катастрофи стават, защото мъжете са прекалено самоуверени, а жените прекалено несигурни.
Мисля, че не само по пътя, в живота също всички катастрофи и неуспешни връзки се дължат на това, че мъжете са прекалено самонадеяни и че мъж Eдиница и за секунда няма да се посвени да атакува жена Петица, докато жените са прекалено несигурни и като такива и Десетка може да позволи на Единица да й се качи на главата.
Най-често това става под обществения натиск-някак, колкото е приемливо за мъжа да е сингъл-свободен, неангажиран, интересен, волен ездач и т.н., толкова е неприемливо една жена да е сингъл-търси се под лупа, кое точно не й е наред, че е все още сама. Дори да го желае. Всъщност тогава най-подробно я проучват, защото жена да желае да е сингъл, е най-малкото признак за сериозна психодепресивна травма, корелираща в психосоматични и соматопсихични връзки на биполярните разстройства. С други думи-луда.
Има цяла индустрия, която подхранва мита за лудата самотница,
любителка на котките. Вземете която си искате романтична комедия и вижте за какво иде реч. Една жена (винаги има жена), реализирала се във всяко едно отношение и житейско поприще – от бизнесдамата, сладкарката, дори майката – денонощно копнее да срещне половинката си. Да сте гледали наскоро романтична комедия за мъж, който се чувства половин без женско присъствие до себе си?! Не сте! Щото няма! Те са си добре сами, филмите за мъже обикновено описват промискуитетни типове, търсещи незнайно какво, незнайно къде и ненамиращи го обикновено, но те не са половин, те са си цяло.
Жените са тези, за които е жизнено необходимо да не останат сами –
то биологически часовници тракат, то бръчки избиват, то конкуренцията, в лицето на прииждащите в пъти по-млади сингълки, нараства. Започвам да си мисля, че всичкото това е с цел да ни се натрапи продуктът „мъж”. Нещо като най-съвременната технология за липосукция или релаксиращ масаж. Жените престават да си търсят партньор, приятел, довереник, любим, те се включват в надпреварата да си хванат мъж със страстта, търпението и любовта, с които пестят да речем за една чанта. Точно така си го избират – като чанта, набелязват си го като таргет и си го преследват. Обикновено, Той е съобразен повече с вкуса на приятелките, защото в крайна сметка те са тези, които трябва да оценяват и завистливо да стиснат устнички за новата ни придобивка. Това, в случай че сте реализирана и завършена личност, просто ви трябва брошката на ревера, за да сте истинска дама.
Онези незавършени инфантилки,
които не могат без някой да ги дундурка и отглежда, си търсят материално способни господа, в чиито домашни любимки да се превърнат. Така, осъществени като писета, котета, мишета и подобни, те пак стават една стъпка над старите моми, ако, че успехът им се състои в изнамирането на стопанин, къде добър, къде не чак толкова.
А аз все си мисля, че е време да преосмислим самотата като свобода. На една жена повече не й е нужно. Тя умее да ползва свободата, защото я ползва отговорно. Тя умее да цени независимостта си, защото твърде дълго е носила окови. Нека не позволяваме в XXI век дебати за това, дали носим душа и е ли жена жената, ако не е майка. Ние не сме нещастни, защото сме сами, напротив – ние сме сами винаги, когато сме нещастни. А готови за Него ще сме едва тогава, когато разберем, че не сме половинка, а едно завършено цяло…
0 Коментара