От какво зависи семейното щастие?

От какво зависи семейното щастие? Има различни отговори на въпроса. Но според някои специалисти семейното щастие зависи не толкова от това дали партньорите си подхождат, колкото от това дали могат да приемат възгледи, напълно различни от своите, както и дали са в състояние да избегнат евентуални конфликти, т.е. караниците.

Според експертите най-често конфликтите в семейството са за пари. Кой ги изкарва, кой ги харчи и за какво. Изненадващо е, че колкото повече пари имат съпрузите, толкова по-чести са недоразуменията. Тези разпри отиват на второ място, ако семейството има деца. Тогава възпитанието им е причина номер едно за спорове. Сексът или е наред дори до евентуалния развод, или не е наред от самото начало. Секс наполовина не съществува. Съществуват обаче случаи, при които съпрузите рядко имат сексуални контакти или дори изобщо нямат и въпреки това са добро семейство, ако словесното им общуване е наред.

Основен препъникамьк са разговорите.

Има хора, които не умеят да водят най-обикновен разговор, а и никой не им е казал, че всеки смислен разговор има своите твърди правила. Най-напред оставяме другия да говори и слушаме. Не го прекъсваме. Това не само е учтиво, то е необходимо, за да разберем за какво става дума. След това този, който е слушал, трябва накратко да повтори какво е чул и как го е разорал, за да се избегнат грешките и недоразуменията, при което добавя и какво е почувствал и как то му е подействало.

Но някои семейни двойки не успяват да постъпят така. Обикновено всеки слуша само себе си и възникват безкрайни спрове. Всеки реагира само на определена фраза и дори предварително знае какво ще каже партньорът му по даден въпрос…

И отчуждението се задълбочава.

Не по-малко потискащо е, когато единият мълчи, независимо от това какво казва другият.

Размяната на мнения е най-доброто, което съпрузите могат да направят за себе си. Но много често те казват, че нямат време за това, че децата ги ядосват, че радиото и телевизорът работят, че съпругата готви и на този фон не може да се проведе никакъв сериозен разговор. Но семействата, в които нищо не се обсъжда и не се спори, са крехки.

Мълчанието пред телевизора,

празното бърборене в ресторанта или шумната караница за предстоящите празници няма да го заздравят. Мнозина оставят върху им да се стоварват проблемите на герои от книги и филми, вместо да решават своите.

Недоразумения възникват и от това, че единият от партньорите е убеден, че споделя всичко с другия, а той от своя страна има чувството, че често не знае какво става с половинката му. Някои мислят за себе си, че можеш да ги помолиш за всичко, и не се досещат, че не са дали повод партньорът им да прояви такова желание. Едни имат чувството, че в споровете винаги отстъпват, другите мислят същото за себе си.

Гадните чувства вземат връх.

Точно тези погрешни взаимни представи провалят разговора. А е нужен такъв, в който се влагат търпение и желание за разбирателство. Хората, които го умеят имат по-здрави връзки.