Нищо общо с Бриджит Джоунс. Честно. Може би единствено страстта към романтични изблици и тежестта, натрупана с годините в областта на дупето.
И още нещо. Категоричността, с която отказвам да се откажа от предновогодишните заричания, суеверни жестове и планове, отразяващи най-сериозните ми намерения. Признавам с ръка на сърцето – мятала съм и чаша, застанала с гръб към отворен прозорец, само и само да не се повтаря лошото, преживяно през една година в средата на 90-те.
Сега имам само позитивни мисли (е, на 80 процента), затова си поставям повече цели, не гледам назад. Естествено, от тях постигам успеваемост до 30 на сто. Все пак е нещо.
Нямам дневник, нито блог – мисля, че оправданието “липса на време” звучи убедително. Не записвам мислите, идеите, емоциите и задачите си в тетрадка, която след време да крия от децата си. Убедена съм, че и повечето жени не го правят. На хвърчащ лист се пишат само нужните покупки от “Метро”, но това е тема на друг разговор.
Въпросът е в Новата година.
Тя идва и си отива вече 36 пъти за мен, но от поне две десетилетия едно не се е променило – убеждението, че следващият новогодишен купон ще е още по-вълнуващ, а годината, която тръгва на път – още по-хубава.
И точно тогава – в трескавите дни и часове преди празника, винаги се отваря място в сърцето и ума за онези желания и цели, които съм пренебрегвала успешно в последните 12 месеца. Готова съм на приличен облог, че това важи за повечето ми познати. Не съм ги питала изрично – предновогодишното заричане е личен процес.
Но съм убедена, че има неща, валидни за всички жени, еднаквост на желанията – прости, затова и почти неизпълними.
Какво искат жените? Освен Мел Гибсън, за кратко поне….
Вярвам, твърдя го, настоявам – първото, което искат поне 70 на сто от жените, е да се отърват от поне 5-10 кг. Тъй като не са успели да го сторят по никакъв повод през изминалата година, възлагат всичките си надежди на следващата. В дните преди 31 декември изчитат всичко в интернет по темата “диети”, купуват си последния хит за разделното хранене, появил се на книжния пазар, влизат във всички форуми на фитнес-маниаци и настояват пред себе си, че още след вдигането на празничната маса почват борба с теглото.
За съжаление на повечето от тях след Нова година идва Васильовден, Ивановден, Йордановден, рожден ден на достатъчно близък приятел, който да заслужава жертвата от още 2000 калории. Към март опитите да влязат в пролетни дрехи с два размера по-тесни са окончателно провалени, следва успокоение до лятната ваканция, бързо смъкване на кила заради плажа, задължителен “йо-йо” ефект и наесен идва нагласата: “От Нова година – пак”.
Така – Нова след Нова година, всяка от нас с изключение на благословените със свръхсветлинен метаболизъм, мечтае за дрехи с по-малки размери. Всичко това – поради една-единствена причина – да се харесваме. Първо – на самите себе си. Второ – на Оня, когото още не сме срещнали, или на Този, с когото делим пространството под обща завивка.
Заричаме се, че преди всичко важно е здравето, залъгваме се с мисълта, че “може да съм пълна, ама пък съм пълна с живот” или някакви подобни домашно приготвени поговорки и афоризми. Истината е, че отражението в огледалото има потискащо сериозно влияние върху настроението, самочувствието, походката, вдъхновението. Затова за поредна година си обещавам да следвам собствената си компенсаторна програма – ако нещо в образа отсреща не ми хареса, ще вложа една минута повече да харесам друг. Ако панталонът видимо теснее, ще го сменя с пола и ще променя прическата, грима, ще се усмихвам повече – има ефект.
Иначе ще бъда крива и лесно раздразнителна, а нима някой ми е виновен за това, че обичам да си похапвам. Както казваше една моя приятелка: “Нещата са прости – човек или е пощалив, или – не.”
Тази пощаливост – склонността да искаш по малко, но от всичко, е отношение не само към храната, а към всичко във всекидневието.
Дали има смисъл да се заричам отново и отново, че ще бъда по-организирана и по-“прибрана” в действията си – поне в следващите 12 месеца? И в края на краищата доколко това е нужно?
В ден, който е подреден от другиго, по причини, които не зависят от мен, разграфен до последната минута от ангажименти, за които не съм молила, които не съм търсила, малките забежки встрани от графика са просто дар Божи.
Тази година ще си обещая именно това – ще се опитам да оставя 15 спонтанни минути за себе си. Все някак ще ги открадна от мъжа си, двете деца, работата, съня. Идеята не е да имам 15 минути просто за себе си – те са лесно постижими, с чаша кафе и две страници от книга например. Смисълът е в спонтанността, която дава усещане за свобода. Факт е – едно планирано отдавна сядане на чаша червено вино с приятел не радва толкова, колкото бързо взетото решение за малка бира в близко заведение и повече споделяне.
Да имаш време за себе си не значи просто да ходиш на фризьор и козметичката да ти е най-добър приятел. Наскоро чух разсъждения именно в този смисъл – щом една жена е “добре тунингована”, значи има достатъчно време за себе си. Нищо подобно. Времето за себе си не би трябвало да влиза в подобна, както и в други рамки.
Да имам време за спонтанни решения – ето нещо, което би се харесало на всяка жена независимо дали е майка, съпруга или живее в щастливо безбрачие. Колкото и да хвалим връзките си, или пък колкото и да прикриваме техните недостатъци, едно ги обединява – задължителното лично пространство, което пазим. Ако го имаме, охраняваме територията му с настървеността на пинчер (няма по-самоотвержено животинче!) Ако сме се лишили от него, спешно трябва да предприемем офанзива за отвоюването му.
Свободата, между другото, изглажда и бръчките, чисти тъмните кръгове под очите, дава им блясък, гони умората. Така че планиран фитнес, позитивно мислене и доза свобода на ден вероятно ще бъдат от полза.
Но ако не си поискаме, няма да ни се даде.
Та и това си струва да си пожелая за Новата година – да имам смелостта да искам. Да искам промени, от които се нуждая, и да отстоявам статуквото там, където го смятам за необходимост.
Колкото повече вали, толкова повече вали, ще каже Мечо Пух, при мен е същото, само че с желанията и идеите. Прескачат се, сливат се, отказвам се от една, заменям я с друга. Със сигурност ще имам още
0 Коментара