Отвертката

С Отвертката знам, че няма да ни се получи още като го виждам да цикли сам срещу „живата“ си бира на рождения ден на Рапърката. Е, няма какво да губя пред напудрените режисьорчета, казвам си.

Гостите на партито са предимно арт хора, с артистични шалчета, специални шапки, с цигари в табакери и погледи, които гледат леко отгоре всички, които не се занимават с изкуство и по-конкретно с театър и кино.

Рапърката ми поръчва коктейл и ме води на една от масите, пълна с артисти, режисьори и сценаристи. Аз автоматично се смалявам до размера на стрък трева, затрупана от силното его на всеки един и осъдителни погледи дали съм една от тях.

Запознавам се с режисьорка с бръсната глава и изрисувани вежди. Изглежда страшно, но в същото време е чаровна като Кранбърийс. В момента работела върху документален филм за женските устни. Не смея да питам повече. После ме запознава и с актрисата Фифи. Много близка нейна приятелка. Красива, руса със сини очи. Играе в „Сълза и смях“. Наскоро я одобрили за ролята на Офелия в „Хамлет“ и тя не можела да се нарадва. Най-накрая щяла да изиграе самоубийство на сцената.

На същата маса в ярка червена рокля, вталена в кръста, стои и Пенелопе Круз –  танцьорка с шоколадова кожа и черна коса, която много прилича на испанската актриса. Говори бавно и заплетено. Извинява се, че ако не съм ѝ разбирала, това е, защото преди малко се е напушила и в момента ѝ се е отворило подсъзнанието, а от там никога не знаеш какво можеш да очакваш.

На същата маса цикли и Отвертката. С дълга коса, големи бакенбарди и черна тениска с надпис на метъл група. Харесва ми, защото е различен от всички. Казваме си наздраве с джин с тоник. Той ми разказва защо му казвали Отвертката. В техникума бил най-сръчен и твърдял, че всичко може да се оправи само с една отвертка. Важното е да е подходящата. Кара ме да се смея искрено. След час разговор, като се посближаваме, се чудя как мога да му казвам на галено? Отви или Верти? Решавам просто да не се обръщам към него по име.

Иначе Отверката слуша метъл, запален фен, от осми клас е с дълга коса до кръста, пие бира като смок, куфее по концерти, мята се на пого. Показва ми два белега от рани на ребрата си от пого. Аз, разбира се, не гледам белезите, а бледата му кожа и изпъкналото напред бирено коремче, стоящо несъразмерно на кльощавото му тяло. В лицето прилича на нещо между смърф и заек. И това ми харесва. Има нещо комично в него. Решавам, че е сладък. Поръчвам си още джин и обмислям кога и как да го целуна. Опитът ме е научил, че с мъжете трябва да се действа директно – тук и сега. Иначе може никога нищо да не се случи. Викам го навън да пушим по цигара. Аз по принцип не пуша, но тази техника я използвам в такива случаи, в които търся усамотение с обекта. Той вади цигара, аз му казвам, че съм забравила моите и ще пуша от неговата. Виждам, че се притеснява и докато ми подава цигарата да си дръпна, го целувам. Целувам го дълго, докато остава без дъх, отдръпва се и си поема дълбоко въздух. После отново притиска устните си до моите. Устата му е с вкус на джин и цигари. Целуваме се известно време. На мен не ми се занимава просто да се натискаме цяла вечер и го питам директно какви са му плановете за по-късно. Да бъдел с мен, отговаря ми.

Чудесно, хайде в нас, тогава. Нали ви казвам, техниката – тук и сега! Казваме довиждане на Рапърката, която ми смига заговорнически и ми прошепва в ухото: „Трепач си, бейби, да го разбиеш!“. Излизаме от бара, а навън завалява дъжд из ведро. Лято е и този дъжд носи потенциал за романтика. Но ние нямаме време за това. Вървим с бърза крачка по булеварда, хванати за ръка. Прогизваме от водата, прегръщаме се мокри по средата на улицата, целуваме се, натискаме се на стените на кооперациите. Всъщност е романтично и готино. Става за сцена на филм. Ако някой режисьор иска да го заснеме, да ми се обади за детайлите, че сега нямам време за тях. Стигаме до колата ми и завалява градушка. Ледени топчета удрят по покрива, а ние вече ще се изядем от целувки. Пускам касетофона на колата, в който от години седи все един и същ стар диск на Айрън Мейдън. Започва да звучи „Fear of the Dark“ и аз със сто километра в час тръгвам към едропанелния ни блок в „Иван Вазов“.

В колата внезапно усещам миризма на готвено ядене. Сещам се, че баба ми беше сготвила храна и ми я беше дала преди три дни. На задната седалка в пластмасова кутия от сладолед „Фамилия“ мирише на развалящи се тиквички с копър, чесън и кисело мляко. А до тях стои кротко кора с 30 яйца, които ухаят така, като да са започнали и те да се развалят. Ееей, че късмет, трябваше да го сложа това ядене в хладилника. „Искаш ли тиквички?“, питам Отвертката, докато взимам левия завой на „България“. Той се налива с бира, клати глава на седалката и си припява песента от диска, без въобще да му пука от миризмата и от това, което говоря.

В нас, едва влезли и веднага се почваме. Прилично клатене, като изключим странните му почивки, за да пие бира и да пуши. Каква е тая бира по средата на тренировката?! Никаква спортна култура няма това момче. Не помня, кога заспиваме един в друг. На сутринта го гледам пича и си мисля, че беше готина вечер, но е време да си тръгва. Не обичам да се будя до непознати или скоро-познати. Той също се събужда, поглежда ме със сънени очи, усмихва се и ме целува. Хайде и аз отвръщам, въпреки че тръпката на вечерта е отминала и вече ми е все едно. Казвам му, че ще ставам да се изкъпя, а той ме притиска до себе си. Иска му се вечерта да продължи. Да, ама не. Знам, че сутрин сте най-активни, ама шоуто свършва при изгрев слънце.

Казвам му: „Ставам, отивам да се къпя“. „Ама чакай! Хайде заедно“, казва ми той. Значи, това по принцип хич не го обичам, къпането заедно. Какво като сте прекарали цяла нощ един до друг, един в друг, един под и над друг?! Било, каквото било, необходимо ли е и в банята да се блъскате двамата? Ама нали съм гостоприемна, влизаме двамата. Ееей, само се прескачаме във ваната, не можем да се разминем. Аз не мога да се насапунисам като хората. Въобще магията на вечерта се е изпарила. Един съвет от мен – като правите такива вечеринки, с ескорт от бара до вкъщи, най-важно е да се разделяте преди изгрев слънце! Важно е, ако може да го накарате, вашият гост, да си тръгне още докато е тъмно. Така всичко си остава в магията на нощта. Иначе денят като освети героите и ситуацията, като видиш в какво си се забъркал всъщност и цялото приятно усещане от вечерта изчезва.

Моят герой, дори след като се изкъпва, не иска да си ходи. Отваря си бира за закуска и пали цигара в стаята ми. След това започва да ми пуска песни на лаптопа на някакви „супер яки“ ъндърграунд метъл банди, които трябвало задължително да чуя. Викам, айде тръгвай, аз ще си ги изслушам сама. Но той не разбира и решава да ми пусне любимата му компютърна игра, на която играе по 12 часа уикендите и по цяла нощ, след работа. Дори ми я инсталира на компютъра и казва, че можем да я играем заедно в мрежа! И докато ми показва какво представлява играта, самият той се заиграва! Един час. Два часа. После спирам да ги броя. Той играе, аз пера чаршафи и чистя къщата.

Колкото повече минава времето, все повече присъствието му ме напряга и искам да се махне, да го забравя, да ме остави сама със себе си, да се наслаждавам на деня и да си върша  работата. Отвертка, пич си, беше готино, имаш хубави бакенбарди и метъл тениска, приличаш на смърф, жив и здрав бъди, а сега си тръгни! В рима го изгонвам. Значи, като затвориш вратата отвън, на асансьора трябва да натиснеш бутона за партерния етаж и като излезеш от входа, свиваш вдясно, покрай училището и отиваш на спирката на рейсовете. Не знам къде живееш, но там спират много рейсове за навсякъде. А между другото, преди да тръгнеш, как ти е всъщност истинското име? Чувам как се хлопва вратата. Така и не разбирам как се казва Отвертката!