Терминът „Парите на другите хора”, или съкратено ПДХ, е не просто позволена, а абсолютно задължителна стратегия за забогатяване в големия и сериозен финансов свят. Впрочем в астрологичната си карта всеки от нас също има сектор, който указва благоприятните възможности за ползване на този огромен ресурс. И в двата случая ПДХ означава намиране на инвеститор, спонсор, меценат, издател, продуцент. А понякога и на богат съпруг или любовник. Означава още взимане на кредит, печалба от акции, от пенсионни, застрахователни и здравни фондове, от лихви, от наеми… „Парите на другите хора” са онези пари, които получаваме,
без да „копаем на нивата от зори до мрак”.
Има за всеки от тези пари. В астрологичната карта на абсолютно всеки човек на земята има указания от коя кошничка могат да се вземат с най-голяма лекота и кои са най-добрите периоди за това. За да се възползваме от полагащите ни се пари на другите хора, не трябва да работим. Трябват гъвкав ум, добри контакти, доверие в интуицията и кураж да следваш мечтите си, разбира се.
В това отношение обаче също има някакви глобални предубеждения. За мъжете ПДХ най-често означава да намерят инвеститор, меценат, издател, продуцент или да се впуснат в света на акулите и да изкупуват дялове от големия бизнес, за да увеличават доходността си. За жените ПДХ най-често означава да намерят мъж, който добре се е позиционирал в някоя пълноводна на ПДХ река. Ако не го намерят, по-скоро ще отидат на варианта доход от наеми, осигуровки… надеждата, че децата ще ги хранят, като пораснат. Нещо дребно, но по-добре от хич. Глобално нещата изглеждат точно така.
Това устройство е… човешко.
Сами сме си го направили. В идеята на сътворението със сигурност не са заложени нито граници на възможностите, нито световни финансови кризи. Когато човек почете малко биографии на успешни личности, става все по-ясно, че богатството и успехът съпътстват онзи, който се усети, че това е илюзия, с която не е необходимо да се обвързва трайно.
За да се ползват парите на другите хора, подходът трябва да е толкова строго индивидуален, че чак да бъде уникален. Така че спрете да разлиствате вестниците, в които ви бомбардират посланията за всевъзможни увеличения на цените, за финансови кризи и прочее ужасии. Излезте от „паник стаята”. Погледнете към небето и си задайте въпроса: „На тези ята от птици, които отлитат на юг, пука ли им от световната финансова криза?”. Никак даже. Те просто летят в посоката, в която ще намерят своя комфорт.
Седнете и помислете какво може да направите, на кого точно да се обадите, какви контакти да привлечете, на кои партита да отидете, заради кои свои уникални качества можете да получите от парите на другите хора. Ако ви е трудно
да направите това упражнение сами, астролози дал Господ.
Но задайте много конкретни въпроси. Ако сте прекалено отдалечени от интуицията си и прекалено обвързани с обществените илюзии, онова, което ще ви кажат астролозите, може да ви прозвучи толкова невероятно, че да задраскате възможностите, дадени ви по рождение. Каквото и да чуете, не го отричайте. Ако е ваша съдба, и най-невероятната фантасмагория може да се превърне във ваша реалност. Обърнете внимание на тези възможности. Постепенно ще влезете в тяхната „вибрация” и ще започнете да ги желаете. Ако са вашите неща, те ще си намерят своите тайни и парадни входове, за да влязат във вашия свят. Влязат ли, илюзията за световната финансова криза никога повече няма да е ваш проблем. Всичко, което се иска от вас, е да се научите да разпознавате интуицията си и да й се доверите на 100%. Много е трудно, но след като веднъж ви стане навик, няма да ви се вярва, че сте вършили непосилно по-трудни неща само за да оцелеете и този ден.
Знам какво ще си кажете…
на теория е чудесно.
Дай сега примерите. Ами, нямам примери около себе си за този „нов ред”, който ми се вижда толкова логичен. Но ако се замислиш, дори Мадона е пример. На мен обаче ми се искаха примери от хора, които можеш да срещнеш всеки ден. За да се сдобия с някоя незвездна история, цял месец пробутвах теорията си на приятелки с различно социално положение, на различна възраст, с различни занимания и призвания. Не мина. Напротив, започнаха да ме убеждават, че е крайно време да спрем да мислим, че можем да се справяме сами, че така само се изгърбваме от работа и в резултат губим женската си прелест. Една от тях, дизайнерка, каза простичко: „За дрехата трябва добър хастар. Иначе работата е половинчата.” Спорът, който се разгоря между нас, дори стана леко драматичен – всяка започна да „набива канчето” на другата, че е изпуснала този или онзи мъж (разбирай „хастар”). Едната каза: „Идеята с инвеститор е пълна тъпотия. Опитвала съм. Намерих и се оказа, че имаха такива изисквания към мен, че трябваше изцяло да преработя концепцията на бизнеса си. И да не правя моите неща, а онези, които инвеститорът мисли, че ще бъдат успешни. Само си загубих времето. Трябва ми мъж, който да вярва в мен, а не инвеститор, който ще очаква да си върне парите още на първия месец.” Другата каза: „Достатъчно е да имаш просто готин партньор, който да се грижи за режийните. Така ти ще имаш свободен ресурс да развиваш идеите си.” Третата допълни: „Най-важното е да имаш някого, на когото да разчиташ в онези периоди, в които просто си уморена и имаш нужда от почивка. Не може всеки ден да бъдеш състезателен кон.” Накрая дигнахме тост за „Хастара” и отстъпих няколко крачки назад от собствените си теории. ОК, щом „Парите на другите хора”
за жените все още означават парите на мъжете…
нека поне да дам съветите на „заслужили деятелки” в тази област.
Сетих се за моя приятелка, която от 20-годишна се катери по стълбичката на успешните бракове. И може да й се признае, че четвъртият е най-успешен. Освен че е обезпечена до края на дните си, във връзката й има толкова много страст, че нито едно 25-годишно момиче не може да й стъпи на малкия пръст. Т.е. не е невъзможно да получиш и двете, ако наистина го искаш. Е, не развива свой собствен бизнес, онова, което прави последният й съпруг, добре се съчета и с нейните представи за успешна кариера (запозна се с него, когато си намери работа в неговата компания). Така че момичето работи.
Няколко часа седмично.
Според нея – денонощно, защото се грижи да отпусне напрежението му от делника и у дома. Феноменалното на техните семейно-работни отношения е, че си говорят за работа само в онези часове, в които тя е в офиса или са на съвместна бизнес среща. Когато си почиват, бизнесът е тема табу. И има време за своите приятелки, за фризьори, козметици, за пътуване по света… Та преди много години тя ме убеждаваше да остана във връзка, срещу която аз роптаех с аргумента: „Какво като е богат?! Ако остана с него, няма да мога да пиша нещата, които искам да пиша. Това ще ме съсипе.” Тя ме убеди да приема поканата за почивка, за да видя как ще се чувствам, пък после да преценявам. Убедена беше, че шестзвездният лукс на богаташки гръцки остров ще промени „дивачката у мен”. Изпращаше ми mail след mail с точни инструкции как се правят нещата:
„… Я вземи завий човека с едно хубаво одеяло. На това му викам аз „грижа за любимия”. След това казваш – нямам бански, нямам летен панталон, капарирах разни работи… ти заслужаваш само най-доброто, трябва да си с най-прекрасната и модерно облечена жена… А после в Гърция го разпердушинваш както трябва… и готово. Ако сте с компания, още по-добре. Събрани накуп, мъжете винаги се състезават кой харчи повече и по-маниашки неща за своята жена. И работи над човека – казвай му, че никой не е бил по-грижовен, по-нежен и по-интелектуален (това на теб ти е важно и ако не му го кажеш, няма да ти повярва, каквато си ми интелектуалка) от начина, по който Той съчетава тези невероятни качества. Накарай го да се почувства „безсмъртен”. И е твой! Завинаги!”
… Заиграх се и след като той наистина ми даде пари за шопинг преди заминаването, инструкциите от моята приятелка продължиха така:
„Браво, браво, браво!
Умните жени правят следното с 1000 лева. Купуваш си банския, чехлите, плажната чанта… само от марковите магазини. Знам, че парите ти трябват за много други неотложни неща, но на този етап най-важното е да заявиш класата си. Това е тест! Както се поставиш, така ще те третират после. Като си купиш Bruno Magli или Di Sandro, ще му е ясно накъде духа вятърът! И най-важното – задължително е да ти останат някакви пари, с които да купиш подарък на човека – CD с музика, която харесва или каквото ти хрумне, но задължително придружено със стихосбирка с любовна поезия. Този момент е най-важният в цялата история – обратната грижа за човека!Пожелавам ти да прекараш фантастично, да си купиш десетина парцала и да не преставаш да повтаряш на човека, че е най-великият на света. Знам, че трудно ще ти се обърне езикът, но репетирай пред огледалото и изиграй ролята си като за “Оскар”!”
… Не успях да прескоча себе си и да купя стихосбирка с любовна поезия. Но за всичко друго я послушах.
И се оказа, че работи.
Класата, която показах с ненужно скъпата плажна чанта и чехли, го беше накарала да преосмисли хотелската резервация – сменил по-евтината стая с най-скъпите индивидуални бунгала със собствена градина в луксозния комплекс. Въобще не знаех какво е резервирал, когато ми каза за промяната, предпочетох да се задавя с вода, отколкото да види изумения ми поглед. А когато си получи CD-то на Compay Segundo и малката книжка с дзен-мисли, не вярваше на очите си – била съм първата жена, която го била оценявала! Ти да видиш…
Както и да е. Изиграх си ролята, но когато се върнахме, ме попита каква готварска печка искам за „у тях” … Не исках готварска печка у тях. Исках да не се грижа за месечния доход, докато пиша текстовете и книгите си. Този мой единствен ищах не беше посрещнат с ентусиазъм. Взривих се вътрешно колко много от ресурса на ПДХ отива за парцали и шестзвездни хотели… а за онова, което душата ти копнее – нищо.
Така разбрах нещата тогава и зарязах и него,
и съветите на моята приятелка. Работят и ето, давам ги, който иска – да ги ползва. Това просто не е моята работа. Нито моята представа за щастие и свобода. Отговорът на моята съветничка беше следният: „Петрова! Внимавай в картинката! Престани да говориш за щастие и свобода, защото такова нещо няма. Това са състояния на духа, до които се докосваме само на моменти, за да съберем сили да продължим напред. През по-голямата част от живота си ние заместваме тези усещания с техните символи.
Припомни си какво беше казала Франсоаз Саган „Парите, това е свободата, отпечатана като банкноти.” Няма нищо лошо да ползваш символите на щастието и свободата в ежедневието си. Тези уроци ги научих още на 20 години. На теб ти е време да осъзнаеш,
че всичко е сделка, пазар
и ние се котираме на него в зависимост от ума, красотата и това кой е по-добър търговец. Когато имаш насреща мъж, който е готов да свърши нещо за теб, ти забранявам да го сравняваш с онези, по които коленете ти са омеквали и си намирала съкровената топлина на прегръдката в съня! Колко разочарования ти донесоха тези хора, знаеш сама… Това е златният ти шанс да си подредиш живота. Попътувай, срещни нови хора и светове, пиши – никой не може да те спре да създадеш нещо от тази въртележка.
Един ден, като сложиш в ръцете си книгите си, които може да си писала и тайно от него, ще разбереш какво имам предвид. Но няма да си изпитвала лишения, когато стигнеш дотам. Много те обичам. Пази се и ми вярвай. Животът е само временна спирка между сега и вечното. Изживей го в целия блясък, който заслужаваш.”
Тогава си останах дивачка.
Реших да не инвестирам енергия в този театрален спектакъл. Минаха години и един симпатяга, който имаше мераци към мен, веднъж ме попита: „Ти би ли приела кола като подарък от мъж?” Погледнах го изумена: „Не само че ще приема в миг, но не бих се доверила на мъж, който не ми подари кола… с всички необходими застраховки и месечна рента за бензина, да не забравяме.”
Симпатягата, с когото честно казано бих се позабавлявала и ако се возя на такси, го отигра cool: „Питам, за да знам каква кола да ти подаря.” После изчезна. Когато го срещам от време на време по разни купони, понякога ми намига: „Събирам за колата ти. Като съм готов, ще се обадя.”
Излишно е да казвам, че никога няма да е готов. Не е излишно да кажа, че ми е все тая за него. Тази история не е история. Тя е свидетелство, че колкото и да се чувствам добре в собствената си кожа, усещането за необходимост от „хастар” се е просмукало в мен като един вид съзряване.
Аз се справям с намирането на инвеститори,
издатели и прочее ПДХ за моите проекти. Чувствам се свободна и щастлива, продължавам да спя само с онзи, на когото цялото ми същество не може да устои. Но категорично не приемам партньорство, което ще ме натовари с безплатна работа (в моя случай най-често като психотерапевт). Убедена съм, че жената, която цени себе си, не трябва да бъде нито домашна прислужница, нито психотерапевт, нито компаньонка, нито актриса във взаимоотношенията си с мъжете. Това са умения, изискващи висок професионализъм и специално призвание. За тях трябва да се плаща. Неслучайно подчертах всички ключови думи в стратегията за намиране на богат мъж, очертана от моята приятелка – „работи над човека”, „репетирай ролята”, „инвестирай енергия”, „сделка, пазар, търговец”. Според моята логика, ако получавате доход за някоя от тези дейности, това си е full time job.
Ако не ми вярвате, обадете се на първата приятелка, за която се сетите, че живее по този начин. Попитайте я „Как си?”. Тя ще отговори: „Много съм уморена, почивам си” или нещо в този дух. Не й се подигравайте, вярвайте й.
Много е уморително.
Толкова много, че просто не ти остава време да започнеш да вършиш онова, заради което се захвана с този мъж. Ако получавате доход за някоя от тези дейности, това е работа. Не е партньорство. И тези пари не са ПДХ. Правилото е: за този ресурс не се работи, но без него… мечтите винаги ще си останат мечти. Не отричам класиката „Добрата дреха има нужда от добър хастар”, но не бива да се работи само за хастара. Да имаш само него е още по-тъпо, отколкото да имаш дрехата без хастар. Второто поне може да мине за fashion. Съгласна съм и с култовата реплика на Уди Алън: „Богатството е по-добро от бедността, дори и само по финансови причини.” Но богатството винаги се намира там, където е вашият уникален талант. Практикувате ли го с увереност, ПДХ за хастара ще се появят отнякъде. Ресурсът е достъпен, напълно законен и изключително честен. Условието е да намерите своята уникална пътека, за да си го вземете.
0 Коментара