Българска поговорка твърди, че парите не миришат. Използва се като оправдание, когато някой е припечелил нещо по начин, от който се чувства неудобно. Може и да не миришат, но надушват страха ни от тях, точно както животните. И ни захапват. Не със зъби, а с предубежденията, свързани с тях.
В различни интервюта, свързани с книгата ми „Секс, любов и други глаголи”, често ме питаха не мисля ли, че днес връзките са много меркантилни. Първо недоумявах леко – то не може, бе хора! Времената, в които родителите са сгодявали децата си по икономически интереси, са в учебниците по история. Когато сами правим избор, няма лошо да имаме предвид как се справя социално възлюбеният, но не е възможно интересът към него да остане траен само заради повечето нули в банковата му сметка. Телата ни няма да го позволят. Не може да спим до някого, чийто феромони, чиято специфична миризма не понасяме. Ако ще да е богат като Крез, не е ли вашият човек според безкомпромисния биохимичен анализ на природата, ще ви трябва противогаз за по-дълготрайно общуване. Няма свикване с това. Дори труженичките на този фронт работят на час. Онези, които се ангажират за цяла нощ, прекарват повечето време в шмъркане на кокаин и други игрички, отколкото в непрестанен интимен допир с разгонените мъже. Дори и те приемат да бъдат компаньонки на по-дълги воаяжи само ако наистина са сексуално привлечени от клиента си.
Но една от журналистките, съвсем младо момиче, бе така добра да ми обясни причината за въпроса си.
Най-модерният трик за разкарване на мъже бил да го попиташ: „Имаш ли кинти?”.
Изчезвали на мига. Е, щом са магически думи, които държат надалеч неопитни ловци, цялата работа има някакво обяснение. Разказах за този трик на приятелки и като по-зрели жени веднага включиха алармата: Ами ако каже, че има? Ако реши, че сега му е паднало да си прекара добре, без да му пука за емоциите?
В тази връзка се сетих за думите на мой познат, който много бързо се ориентира коя жена на какво ще клъвне, и съвсем искрено не разбира какво сложно има в това да си намериш момиче. Според него жените, които веднага отварят приказка за пари, са чист подарък за мъжете: „Въобще не си дават сметка, че така ни излизат по-евтино. Ако започнем да се виждаме редовно, да ходим по заведения, да споделяме някаквите неща в ежедневието, да ходим насам-натам през уикенда, ще ми излезе месечно около 2000 лв. Когато сама поиска пари, максимумът е 500 на месец. Да речем, че инвестирам тези 1500 спестени от нея в бизнес или акции, след година-две ще имам за мазерати. И тогава същата тази (или някоя друга с подобна психика) ще дава мило и драго да попадне в моята кола, в моя апартамент, в моята вила. При това напълно безплатно. Ще започне да ми го играе толкова влюбена, че няма да смее да поиска и пет лева за такси.
Най-евтино излизат онези, които директно си искат,
и онези, които са толкова неуверени в своята стойност, че са ужасени някой да не си помисли, че са с него заради парите. Нямам нищо против да чукам тези жени. Те умират да се доказват и може да стане много забавно, но няма да избера такава за съпруга. Винаги ще предпочета жена, която се е погрижила за собственото си благосъстояние, дава си сметка за усилията, които аз полагам, и начинът ни на живот е сроден. Иначе за какво ми е? Винаги ще има курви за 100 кинта на вечер.”
Макар тези примери да не изчерпват цялата картина, все пак говорят, че живеем във време, в което имаме щастливата възможност да преподредим пъзела на взаимоотношенията по нов начин. А емоционалната, сексуалната, финансовата и духовната грамотност са първите ъгълчета, които трябва да открием, за да подредим визията на света, в който ще ни е приятно да живеем.
Женските страхове, свързани с парите, са наследени от миналото.
Минало, в което работещата жена е била изключение. Тогава е било нормално да търси сигурност у мъжа, да се уповава на неговата способност да се справя с бюджета на семейството. Тогава страхът от раздялата е бил основателно свързан с опасността да останеш без покрив над главата си. Одавна не е така. И е пълна глупост да си носим този страх по инерция. Знам, че е навик, а навиците трудно пускат човека. Особено онези, които ни създават илюзия за комфорт, дори когато са чиста проба „свръхбагаж”. Но когато си дадете сметка, че този товар е пречка да сбъднете мечтите си, може да се престрашите да го зарежете, все едно ще отказвате цигарите или мазните храни.
Имам приятелка, която за малко не зачеркна бъдещия си хубав брак и целия нов свят на инвестирането само защото се страхуваше той да не си помисли, че е с него заради парите. След като се разведе млада, дълги години предпочиташе женените любовници. Те не й ограничаваха свободата, помагаха й кой колкото може, но както казваше: „Не съм принудена да слушам мъжки съвети какво да правя и съм спасена от битовизмите”. Беше ме заклела да не казвам на нейн любовник, когото познавах, че си е намерила добре платена работа, за да не вземе да й спре петъчното препълване на пазарската количка с продоволствия за дома.
Чудни купони ставаха благодарение на този пазар. Но дойде моментът, в който се влюби „като ученичка” на стари години. В много по-успешен и интелигентен мъж от онзи, който препълваше пазарските колички. Не каза и дума за свобода, залепна за него, искаше го само за себе си. Тамън си мислехме, че е ударила джакпота, тя се появи с подути от рев очи – ще се разделят, не можела да издържи така. Как? Ами, ей така, както си го е направила от чиста проба шубе. На него се изфукала с престижната си работа и започнала да препълва пазарските торби, да създава уют в дома му с маниашки аксесоари в интериора. Правела всичко това като подарък, без никога да му поиска стотинка. Страхувала се да не я помисли за поредната меркантилна кучка. Убедена била, че той я дебнел дали ще му поиска нещо, каквото и да е. Съмнявам се, че я е дебнал, но в случая важното е, че тя е вярвала.
И харчела ли харчела – и заплатата си, и парите в кредитните карти само за да му доказва,
че е с него единствено защото много го обича. Когато се появи с подути очи, имаше 20 000 лева кредитни задължения, 10 лева до края на месеца и неприятности в службата. Вече нямаше откъде да изтегли, нямаше кой да й даде назаем, беше на ръба да я уволнят. Дума не можеше да става да си признае дълговете пред него. Разбира се, не си помисляше, че е виновна тя. В такива моменти винаги ни е виновен другият. Той не се бил сетил, че и тя има нужди, не отвръщал със същото, той това, той онова… фактът, че много го обичала, не означавал, че може да се държи с нея така и онака… Но мъката й беше толкова безмерна, а желанието да бъде с него толкова силно, че накрая се усети как сама се беше вкарала в капана. Разбира се, отне й време. Направи опит да си върне бившия любовник. Той я чакаше да му падне като зряла круша, по свои си причини убеден, че такъв рахат като с него няма да намери другаде. Но рахатът е едно, а сетивата – друго. Въпреки че пет години нямаше проблем, тогава се оказа, че й е хипергадно този човек да я докосва.
Жадуваше единствено за прегръдката на другия.
Тази история има своя щастлив край, защото за разлика от хората парите не миришат. Мъжът, създаден за нея, така и не се досети каква е причината за внезапната им раздяла, но като всеки практичен и успешен човек реши да си я вземе, защото нея искаше. Предложи й брак. Тя прие с огромна радост и успя да си уреди още по-голям кредит. Нямаше идея как ще се оправи с дългове, които хората обикновено взимат, за да имат къде да живеят. Тя ги натрупа, за да се омъжи за милионер, пред когото не искаше да си признае, че е „бедна”. Да се съвземе й помогна новата среда, в която попадна. Покрай приятелите на съпруга си се запознала с жени, които въртят бизнес наравно с мъжете, говорят за някакви „айпота” (IPO), за публични предлагания, а женските им мозъци, които уж не можели да смятат, за секунди изчислявали някакви „проценти възвръщаемост” – все думи, които не била чувала. От съпруга си пазела тайната за своите дългове по-осторожно, отколкото се пази панагюрското съкровище. Един ден споделила как го е закъсала с жена, която знаела какво значат странните финансови думи. Тя й предложила да й помогне, като я включи като инвеститор в някакви курортни селища. За тази цел моята приятелка трябвало да тегли кредит за още по-огромна сума. Отказала, възмутила се, помислила, че я взимат за наивница, която да измамят, и бясна от всичко това споделила с мъжа си за малоумната оферта. Той обаче проявил интерес и казал: „Можеш да не се занимаваш с това. Мога да ти направя затраховка рента и живот, за да си спокойна. Но като си те знам колко държиш да си имаш свои парички, може да опиташ. Аз ще ти помогна за кредита и ще те науча как да инвестираш в недвижими имоти и да играеш на борсата. Ти си прецени дали го искаш.”
Дума да няма –
след тези думи тя преживя поредния емоционален шок.
Заради това, че той не я разбирал, заради впечатлението, което беше оставила за себе си, защото асоциираше това, което й предлагат единствено с подигравка, нищо че хората й даваха преференция да се включи в собствената им „баница”. Не знам дали е имала по-голяма емоционална драма от кризата на осъзнаване на финансовата си неграмотност. В крайна сметка взе чудовищно големия кредит и се вслушваше във всяка дума на съпруга си как да го използва за инвестиране и как да го връща. Дори вметнала небрежно, че има едни стари дългове, удобно ли е да ги покрие с този кредит и тях. Вживян в ролята на учител, той я похвалил колко бързо схваща, след като се е досетила, че точно така трябва да направи. След третата сделка, която направи, и много безсънни нощи, в които трябваше да се адаптира към новото си отношение към парите, стана горда еднолична собственичка на имоти в курортни селища и както беше казал съпругът й – има си свои парички.
Свидетел съм как самоуважението й порасна по много готин начин и покрай сделки разни постигна онова, заради което някога си изрева очите – да бъде равна на съпруга си, за да е ясно, че е с него, защото много го обича.
Цялата работа има и духовна част. Тя също ходи на йога при „моя” Пракаш. Когато взе решението да се научи що е инвестиране, той й каза: „Супер си! Ти направи избор да разширяваш Вселената!”.
0 Коментара