Здравей, как си, мъниче?
Хайде сега, не се сърди, че те наричам така, нищо че вече си голяма. За мен винаги ще си детенце. Това е писмо, което може би някога ще ти дам, ако не съм го изгубила и забравила измежду купищата уърдовски документи, както се случва с доста от нещата, които пиша.
Сигурно ти се струва странно, че „творя” този странен завет към теб сега, когато още не си дори замислена, но не съм сигурна как ще ме завърти животът и в каква роля ще съм решила да се вкарам, макар тайно да се надявам да съм успяла да се запазя каквато съм сега и сама да се придържам към всичко, за което ти опявам по-долу. Ако не съм успяла – позволявам ти да си разменим за малко ролите и да ме нахулиш, ще съм си го заслужила.
Надявам се също и да съм ти осигурила щастливо детство,
ще се постарая, ще дам всичко от себе си, за да се научиш първо на безгрижие, а после на отговорност. Но най-вече искам да разпознаваш с цялото си същество що е то обич – не само моята към теб и обратното, но и за тази към другите, с които не си кръвно свързана. Пиша в женски род, защото винаги съм усещала, че някога, когато му дойде времето, ще родя момиче. Е, не знам дали така е станало, но искам да знаеш, че за мен това няма значение. Защото първият и най-важен урок, който искам да ти предам, е да гледаш на останалите преди всичко като на хора и чак след това да ги разделяш по пол. Да бъдеш добър и благороден човек, да си достоен и честен, да се отнасяш с уважение към другите – това не се определя от физическото наличие на топки, а от това дали характерът ти е достатъчно устойчив, от това
дали си смел или не в душата си,
от това дали сърцето ти е достатъчно голямо, за да понесе отговорността на избора да бъдеш истинска, да бъдеш силната личност, която търси своя път и не се спира пред нищо, за да си го извоюва. И все пак –
не се страхувай да бъдеш слаба.
Слабостта не е порок, въпреки че аз самата все още много се боря да приема това. Знай, че винаги ще бъда до теб, но ще се опитам да те оставя да направиш своите грешки, колкото и да ми е трудно. Сигурно вече знаеш колко обсебваща мога да бъда и колко силно се опитвам да защитавам онези, които обичам, от всичко, дори и от самите тях. Надявам се, докато се появиш, да съм се научила да им оставям луфт въздух за погрешни стъпки. Защото това са най-трудните, но и най-важните уроци, онези, които ще те научат на нещата, на които аз няма да мога.
Четеш ли? Иска ми се да мисля, че ще си наследила любовта ми към книгите. Кои са ти любимите автори? Имам една колекция с „вечните детски романи”, ако не съм ти дала да я прегледаш и да си избереш нещо, напомни ми. За тези книги няма възраст, не се сърди, че се наричат „детски”. Там има прекрасни неща, истории, герои и приключения. А филмите? Иска ми се да ходим заедно на кино понякога… е, когато не си с приятелите си. Ако си се метнала на мен, съм сигурна, че си бунтарка до мозъка на костите си и че вярваш, че можеш да промениш правилата, по които се движи светът. Не съвсем в глобален план, ами поне доколкото засяга лично теб. Вярвай в това, дори и да се опитвам да ти казвам, че няма смисъл, защото аз самата може да съм се уморила. Не ме слушай, аз съм станала стара и глупава, бори се.
Имаш ли си гадже, влюби ли се вече поне веднъж?
Любовта е нещо чудесно, дори и когато боли. Тя те пренарежда, особено когато не е щастлива. Отваря очите ти за красивите неща в живота, влюбеният човек по-лесно намира очарованието във всичко, дори и в малките глупави неща, които иначе може да подмине с пренебрежение. Отваря ума ти и за другата гледна точка, но най-вече те учи да познаваш по-добре себе си.
Не позволявай обаче да те променят, бъди вярна на себе си винаги и на всяка цена. Вероятно ще срещнеш много хора, които няма да харесват едно или друго в теб, но ти се постарай да знаеш какво те прави щастлива, коя си. Не се притеснявай да бъдеш понякога глупава или да проявиш някоя своя негативна черта – никой не е съвършен. Хората, които трябва да бъдат до теб, няма да се интересуват от моментните проявления на характера ти, те ще обичат ядрото, онова нещо вътре в теб, което има значение. И помни: най-добрият компас в света са собственото ти сърце и твоят ум, които могат да работят заедно – противоречието помежду им е само привидно, научи се да слушаш и да се чуваш. Ако не успяваш, не се притеснявай да споделяш с мен, когато имаш нужда. Вероятно ще имам куп неща да ти кажа и дори и да не ти харесат или да не те разбера съвсем, ще знаеш, че сме един отбор и аз
винаги ще викам за твоя тим, когато съм на скамейката.
И че те подкрепям, дори и да си сгрешила. Почти всичко е поправимо, ще се справим заедно. Това ми казва баба ти на мен, това казвам и аз на теб. Като заговорихме за семейството – виждаме ли се с чичо ти – сигурно все още се караме непрестанно, но ти знаеш, че това няма значение – ние се обичаме, а съм сигурна, че и теб обича много. Обръщай се към него за помощ, ако аз не мога да се включа или не искаш да ми казваш нещо.
Искам да ми казваш и как се забавлявате – пафкате ли, пиете ли, какви наркотици взимате? За последното сигурно няма да съм много толерантна, защото съм виждала прекалено много хора да стопират пътя си с този неприятен знак „задънена улица” – дори и да са живи физически, тези неща прецакват ума и най-вече душата – не е яко, както и да изглежда в началото. Можеш да си отвориш чакрите по много начини, зарежи кой какво разправя – силните наркотици само ти ги задръстват. Но аз съм сигурна, че вече сме говорили за това и ще си наясно какво означава подобен избор за живота ти – ако не сме, накарай ме да ти разкажа няколко истории. Те ще бъдат съвсем истински, а житейският опит няма време – за добро или за лошо
хората не се променят много, нито съдбите им са толкова различни –
само обстоятелствата обикновено са малко по-други и технологиите, заведенията и дрехите са по-лъскави. За останалото – няма да те съдя, защото аз самата не съм имала най-примерното тийнейджърство на света. Накарай ме да ти разкажа някоя случка оттогава, независимо дали се дърпам – има на какво да ми се посмееш. За твоите преживявания – недей да се тревожиш, че нещо може да ми се стори много шокиращо – виждала съм и съм минавала през доста нередни неща, така че – споко, маме, давай смело, ще го понеса. И ще съм там за теб.
Предполагам и баща ти ще бъде. Все още не съм го срещнала, но ще се постарая да избера човек, от когото да имаш какво да научиш – най-вече що е то любов, разбирателство, добро, колко е важно семейството и предполагам – някакви отнесени неща за света, философията, литературата, музиката и как да бъдеш свестен човек. И той, и аз ще имаме пороци и лоши черти, но по-важното е, че (надявам се) ще се обичаме заедно с тях и към теб ще се отнасяме по същия начин (в това съм сигурна).
Като казах музика, ти каква слушаш? Ха, да, добре – предполагам, че
от бебе си силно и постоянно облъчвана от песни, групи и концерти,
с каквито започват и завършват дните ни. Надявам се това да не се е променило, както и да не си намразила музиката заради нас с баща ти. Предполагам също и че ще се опитвам да ти казвам какво да харесваш и какво не, обаче съм сигурна, че няма да ме чуваш. Недей. Вземай каквото ти харесва от мен, другото нека си идва от тебе. Със сигурност и ти ще ме научиш на много нови неща, любопитството към новото и непознатото си е семейна черта. Пази отворени очите си за всичко наоколо и не бягай от нови неща, различни хора или гледни точки. Важно е да си толерантна и любопитна, защото това, което те заобикаля, може да посява в теб красиви идеи и мечти. Като говорим за това – за какво мечтаеш? Какво искаш да ти се случи? Пътуваме ли – надявам се да съм успяла да те водя да видиш „свят” и да сме ходили поне на един концерт заедно или даже на фестивал в чужбина. Сме, нали?
И накрая: искам да ти кажа да не ми се сърдиш, ако понякога съм рязка или не успявам да бъда уравновесена и мъдра – това е само когато не знам какво да правя. Целуни ме и веднага ще омекна. Такава съм си. Но ти сигурно знаеш по-добре от мен. Защото съм твоята майка. И безкрайно много те обичам.
От цялото ми сърце:
Мама
0 Коментара