Криза е. Финансовата криза ми докара и екзистенциална такава. Предколедната треска започва искрено да ме дразни. Не зная какво толкова привлекателно намират хората в този кишав, мъглив сезон. Рефренът I wish you a Merry Christmas, който звучи от всеки магазин, ме изправя на нокти. Вероятно, защото не мога да си позволя да вляза в магазина. Ако го направя, със сигурност ще се заразя от коледна истерия и ще го изкупя, а това не е здравословно за семейния бюджет. Като казах „семеен”, и стигаме до най-съществения проблем.
Всяка година досега аз измислям някакъв особено специален
подарък за Коледа на моя възлюбен.
Много съм добра. Миналата година го заведох на екзотична ваканция – посред зима се пекохме дибидюс на един райски плаж в Южното полукълбо. Преди това му подарих билети за любимата му група, която имаше турне из съседните страни. Въобще царица съм на приятните изненади. Той никога не знае какво съм измислила, но знае, че е нещо м-м-м, съблазнително и самото очакване е адски еротично.
Сега обаче не мога да си позволя разточителства.
Пък и когато го попитах какво ще правим по празниците, той ми хвърли онзи красноречив поглед, който предизвиква природни катаклизми. Очевидно нямам бюджет, с който да развихря невероятната си фантазия. Ще трябва да разчитам на импровизации. Все пак не мога с лека ръка да захвърля реномето си на “мис изненада” и да убия с години градения в семейството добър вкус с обикновена вратовръзка или ръкавели.
Споделих горните размишления с моята приятелка М. Тя е life coach, което между нас казано е ефимистичното название за „психоаналитик”. Аз обаче съм приятелка, а не пациент. Затова тя може да си позволи да ми каже в лицето какво наистина мисли за ситуацията.
Ето какво:
– Ти – каза ми М.- не страдаш, защото си във финансова криза.
За това не ти е виновна нито зимата, нито Коледа.
– Нищо подобно – опълчих се аз – страдам и още как. Не мога да си позволя страхотните подаръци, които съм измислила. Без пари се чувствам безпомощна. Не мога да си купя дори онази безобразно красива рокля с презрамки, която бях запланувала за новогодишния купон. Знаеш ли как ще ми отива на перлите!
– Не е вярно – отсече тя, като добави безапелационно – не се чувстваш хубава.
Това ме хвърли в размисъл. Може ли да не се чувствам хубава, защото нямам пари? Та аз съм поддържана жена. На краката ми може да завиди всяка абитуриентка, косата ми е дълга и гъста, гърдите са точно неговият размер. Казвал ми го е неведнъж. И всеки път, когато ми прави искрен комплимент, добавя, че с усмивката си мога да разбия всяко студенокръвно сърце. Всъщност той винаги ревнува, когато демонстрирам перлената си усмивка в мъжка компания. (Блестящите ми зъби се оказаха най-трайната ми инвестиция.)
Точно така!
Измислих! Аз ще съм неговият подарък за Коледа.
Ще бъда само по перли и усмивка. По дяволите роклята с презрамки. Ще се увия с червена панделка, която той сам ще развърже. Със зъби.
Откакто взех това решение, вече не бягам от магазините и техните коледни песнички. Напротив, спирам се пред витрините им, усмихвам се широко и се харесвам.
0 Коментара