Във филма „Ели Паркър”, който горещо препоръчвам заради забележителната игра на Наоми Уотс, персонажът на Наоми – Ели – непрекъснато се явява на треторазрядни кастинги за роли: реди крокодилски сълзи, за да впечатли продуценти, търкаля се като футболна топка по пода, сменя гримове и рокли, за да угоди на разглезените режисьори, които – и те, милите, не са наясно какво точно искат от Ели… Е, Ели така и не печели „Оскар“, дори не се снима във филм, но поне пали колата и отпрашва с песен на уста, където късметът я отведе….
Между този филм и сайтовете за запознанства, в които объркани самотници или обратно, скучаещи купонджии, си губят времето, вместо да пуснат една прахосмукачка у дома, съществуват подозрително общи моменти. Кастингът да те приемат себеподобните в сайт за запознанства е по-тежък от филмна Дейвид Линч или на Явор Гърдев… В сайтовете за запознанства си имат ритуали, които обещават заветната среща с (псевдо)принца/принцесата. Но да бъдем последователни и педантични към обстановката…
Правило номер едно: визитката,
т.е. как се презентираш. Обикновено в сайтовете присъстват субекти, които твърдят, че са големи сладури, формат тип Казанова, и ще ощастливят всяка женска фантазия. Втори вид: скромните. Те непишат нищо за себе си с извинителното „като се опознаем, ще разбереш дали аз съм твоят човек”. Има и такива, които очакват други да им напишат що за стока са… Моята визитка е следната: „Търся човека! Ако киното, театърът, литературата и музиката са любимата ти дестинация – чувствай се поканен!”
Правило номер две: да сложим подходящата снимка.
Тук изобилието може да надмине Мис Вселена и всичките му там други пиршества на духа и тялото, главно на тялото! Силиконови нагръдници, мускулести Адамовци по слип, снимки на екзотични места – главно около басейни с палми, лолитки в оскъдно облекло, принуждават да изпиташ приятен гъдел и сърбеж в ръцете… Има и снимки на преуспяващи мъже в бизнес интериор – предимно пред лаптоп със зализан перчем и самодоволна усмивка. Моите постижения в тази област са повече от скромни: регистрирана съм от края на ноември.
Първоначално сложих собствена снимка – имаше резултат, даже един 59-годишен бизнесмен ми пращаше съобщения в стихове на Фотев, Лорка и Недялко Йорданов… Но когато предложих на чичкото нещо от рода на обвързването – уви, поезията се изпари. А така ми липсваше романтиката! Друг тип ме забавляваше с агресията си, коментираше всяка моя снимка, облеклото ми, лицето ми и т.н. На финала му отвърнах, че с неговото кубе дори и пода си не бих лъснала – човечецът, обиден от липсата ми на такт, ме блокира. Ей, това с блокирането на неприятни любопитковци е много куул – наистина върши работа.
Тактически номер за улов на добитъка:
сложих си по-непопулярни снимки на любимата ми актриса Пенелопе Круз. Логично, страницата ми щеше да изгори от толкова много доброволци за запознанства – то не бяха цветя, усмихнати емотикони, вричания за секс и незабравими изживявания. Позабавлявах се, но от общо 40 кандидати само двама познаха, че аз не съм Пенелопе – анализите сочат, че българските мъже не гледат кино или просто име все едно коя ще е красавицата, с която ще подострят егото си…
Опит номер три: имам една любима руска изпълнителка, продължаваща традицията на група „Кино”, малко пост пънк в умерени количества, клиповете й са перфектни, а тя на всеки от тях изглежда различно. Та сложих си снимка на Земфира- последен опит, преди да реша ще напускам ли тази сайтова авантюра. Този път мъжете ме назоваха ангел хранител… и пак цветя, пак разни лигави фрази.
Дотук със снимките. Омръзна ми, пък и тия хора нямат никакво въображение…
Комуникацията в сайтовете:
това е най-трудната за преразказване част. Но ще се опитам да бъда забавна като Бриджит Джоунс или почти колкото нея… Обичайното словоизлияние, след като те забележат, звучи в следните вариации: „Здр”,„Как е настроението?”,„Времето е приятно навън”, „Мила, много си симпатична”. …Вместо подобна комуникация щях да предпочета да си хвана някой вестник и да си прочета хороскопа, че то по-интересно някой да ме попита знам ли колко е броят на гладуващите деца в Сомалия. Имам претенции – знам, но какво да правя с високия си коефициент на интелигентост, освен да си пусна Бари Уайт за тонус. Комуникацията в сайтовете за запознанства е като кръчмарска чалга на каданс – елементарна, умопобъркваща, ленива… Тук-там се откриват кавалери, които знаят какво искат, но статистиката отчита тяхното бързо самоизтриване. Сигурно се хващат за главата, когато някоя двойничка на Мара Отварачката си отвори словесния речник. Може и да не съм права, може би моето място не е точното за подобна авантюра.
Следва Хамлетовият въпрос: Какво правя в подобна ситуация?
Регистрирах се, защото в социален аспект контактите в сайтовете са по-безопасни –- когато някой те изнервя, обижда или не ти е по вкуса, просто го „изчезваш”. Тайничко се надявах, че все някъде ще намеря човек, с когото ще ми е приятно да общувам. Ще бъдем на едно вибрационно поле. Истината е, че и самотата повлиява на подобен избор за регистрация. Наскоро запитах един мъжага от сайта: „Когато някой те помоли за помощ, въпрекиче не ти е чак толкова близък, как ще постъпиш?” Отговорът беше гадничък: „Ами ако този човек не ми е полезен, не виждам за какво да му помагам!”
Срещите с мъжете от сайта.
Това е друг доста забавен момент, в който се установява, че са по-притеснителни от жените… Първият кандидат беше дошъл с приятелка, която вероятно трябваше да ме прецени. Вторият през цялото време гледаше в ръцете си. Третият говорeше за кризата в строителния бизнес и за повредите на лекия си автомобил. Четвъртият? Надявам се да има четвърти, да ме чака зад някой ъгъл и да ми каже: „Ти си моята Барбра Страйзънд, тъй че давай да изтанцуваме заедно този живот!“
ПП Светът е голям и надежда дебне и от сайтовете! Както и спасение. Понякога.
0 Коментара