Да защитаваш мнението и свободата си, не означава непременно, че си войнстваща феминистка. Може би просто си интелигентна и модерна.
Било модерно, казват, да си турнеш една престилчица (може да е късичка и секси), ако искаш да се правиш на палячо – прибавяш и готварска шапка с дъно, и да забъркваш опияняващи мъжките фантазии ордьоври зад печката. Така правела, четох в някакво американско списание, Жената от Новия век. Тя знаела, че удоволствията от домакинството разхубавяват (особено като погълнеш 3 кг прах, щом се опиташ да сглобиш прахосмукачката, която оня некадърник все обещава да я оправи), докато напрежението от правенето на кариера, стресът от непрекъснати командировки, обремененото ти с грижи за епилация, маникюр и прически съзнание и, разбира се, ходенето на високи токове само и само за да се харесаш на шефа – загрозяват, застаряват, развращават и въобще са отречени от съвременната американска наука.
Колко по-женствено било да си бременна за трети път, отколкото да пишеш трета дисертация! Тя, американската прогресивна мисъл, е решила, че духът на феминизма е окончателно погребан и е време грубият мачо, тип тексасец, миришещ на крави, да върне съпругата си в огромното имение, а любовницата си – във фитнес залата. Явно мъжете вече много ги е страх от дамската инвазия, която не прощава и вече е завзела повечето чисто мъжки допреди половин век ниши. Не говорим за извращенията на соца като жена кранистка, два пъти герой на труда. Става дума за най- съвременните професии, в които интелектът, бързата приспособимост и находчивост са по-важни от мускулите.
Пък и ние си имаме своите предимства, недостижими за мъжкия кариеризъм. Те са изброени в горния абзац, от който се вижда колко мъка ни причиняват (става дума за споменатите епилация, маникюр, прически, но могат да се добавят още подплънките на сутиените – благословен да е авторът на патента – и липосукцията).
Нямам намерение да развивам тезата, че жените по принцип са по-умни, устойчиви на промени, трезвомислещи същества. Оставяме темата на вниманието на психолозите и гениите биотехнолози (или както там се наричат онези, които доказаха нещо за лявото полукълбо и връзката му с доброто шофиране).
Но, огледайте се около себе си. Жените просто могат повече. Животът го доказва. Дори да не изтъкваме своите неоспорими качества, използваме ги непрекъснато. Ерго, не трябва да погребваме идеята за равноправието на половете. Това, че търсим свободата си, не ни превръща автоматично в истерични фригидни феминистки, нали?
Аз например се опитвам един месец преди световното и още един след него да обясня на мъжа ми, че вярно, светът е футбол, ама чиниите за миене са си чинии за миене по всяко време на годината. Той, докато гледа лежерно излегнат, поредния мач, изцапва повече, отколкото през всяко друго време. В едната са му семките, в другата – люспите от семки, а третата я използва за пепелник. Както и да е. В това време на годината с него не трябва да се говори за друго освен за фаталния ляв на някой екзотичен бразилец.
Затова избрах заспалия зимен сезон, когато вървеше само фигурно пързаляне (към което той проявява пренебрежително отношение), за да се опитам да му обясня, че не съм шесторъкият Шива, че искам свободно време, за да си направя кола маска, че кучето го взехме при изричното условие той да го разхожда сутрин, въобще – че и аз съм Човек. Получих усмивка. Намерих я за снизходителна. Той твърдеше, че била умилително-виновна. После поля цветята (къде ми беше фотоапаратът в този момент!) с жест, демонстрираш, че това е толкова елементарна работа, та чак не си струва да се занимава с нея и всеки може да я свърши, но нали аз трябва непрекъснато да го тормозя.
После се зарови в компютъра и от следващия ден забрави за всичко, за което бяхме говорили. В очакване той да повтори онова с цветята, замалко не ми увяхна мушкатото. Примерът е лош. Доказва, че обикновените методи не хващат дикиш, Особено когато ги прилагате в средата на брака и това понякога се превръща в негов естествен край. Тъй като мъжът (половинката) не може да разбере какво се е случило с онази приветлива домакиня и чистичкия му дом.
Затова трябва да се действа радикално, но от самото начало на връзката. Още докато той се умилква около теб и представлява твой съпруг само във въображението на майка ти, трябва да му покажеш, че държиш на мнението си, на правата си и на свободата си. Нека кокетните букетчета, ефирни целувчици и уютни заведения не те разнежват до степен пълно разтапяне на мозъка. Мисли! Той трябва да знае, че не те купува. Иначе – прав му път. Ако веднъж отложиш важно пътуване по работа само за да му държиш мокрите кърпи на челото, понеже любимият му отбор е загубил – значи вече си се предала. И без да е бил такъв, той ще се превърне естествено в твой тиранин. Но ако успееш да го накараш да забърка няколко яйца, понеже ти имаш бизнес вечеря, значи си направила генералния прелом. Ако пък той се сети сам, без никакви подсказки и после не мърмори около 2 години за сторения жест – грабвай го и бягай. Дори не смея да си помисля каква идилия би била, ако на всичко отгоре се съгласи (ама с охота) да изгледате заедно „Дневникът на Бриджит Джоунс“! Забравете, това е само бленуване наяве,
П.П. Днес му казах, че няма да купя лекарство на майка му, ако ми опява за онази вечер, дето я прекарах с приятелките си от студентските години. Той ми отвърна, че ако продължавам в този дух, ще купи нов компютър с парите, заделени за миялна машина. Каква ти Бриджит Джоунс, та аз живея в патриархата на праисторията! Чакам някой да отмъсти за мен и целия женски род.
0 Коментара