В момента тече едно предизвикателство във Фейсбук – сложи своя черно-бяла снимка на профила си в знак на подкрепа на борбата срещу рака на гърдата. Както забелязвам, голяма част от жените го правят с удоволствие, а техните приятели одобряват това с многобройни „харесвания”.
Такава кампания не се прави за пръв път в тази мрежа. Например, преди години, трябваше да публикуваш статус със стряскащото съобщение, че заминаваш завинаги в … Аруба, примерно. На хората, изпратили лично съобщение с въпроса „Защо заминаваш за Аруба така внезапно ?” , трябваше да им копирам съобщение, че това е кампания в подкрепа на борбата с рака на гърдата. И онази, и тази кампания, имат за цел да напомнят на жените да ходят на редовни мамологични прегледи. И тогава, и сега, кампанията е приятна, забавна, привлича много хора и наистина концентрира вниманието върху болестта.
Доказано е от психолозите, че
силно стряскащите текстове и картинки имат обратен ефект
Далеч по – полезно е да прокарваш идея чрез приятни за хората средства и методи.
Само че ние, българите, сме особен народ! Само при нас, ако възникне протест, на другия тротоар се прави Анти – протест. Това го няма никъде по света, но при нас е съвсем обичайно. Така например, когато хората се заливаха масово с ледена вода, веднага възникна анти-движение срещу заливането. И, въпреки че ние побългарихме това заливане, като се заливахме в полза на избрана българска кауза – пак не бяхме одобрени, напротив. Бяхме овикани и оплюти от хората, които искаха да кажат, че сме нарцистични личности, които биха направили всичко за едната гола самореклама. Без значение какво казваме с посланието си.
Антипротестът е интересно и доста нарцистично явление. Ползата е в личната реклама. Значи, нека десет хиляди души да направят едно и също нещо, а аз ще изпъкна, като им кажа на тия десет хиляди души, че не мисля като тях. И хоп – кой изпъква над главите на десет хиляди? Аз! Аз съм различен, аз ги виждам нещата по-ясно от тези десет хиляди, аз ще им кажа на тях какви глупаци са и аз няма да направя като тях, та да е ясно, че струвам десет хиляди пъти повече…
Психология на антипротестанта.
Да оставим настрана платените антипротестанти в политиката. Тук не обсъждам тях. Нека да погледнем волнонаемните такива. Вече казах, че те имат нужда да изпъкнат над другите, но нека това да не се приема като стопроцентовата причина. В случая с рака има голяма доза лични причини. Някои от антипротестантите срещу кампанията в подкрепа на борбата с рак на гърдата са загубили близък, в резултат на смърт от неизлечим тумор. Някои от тях сами са били жертви на болестта. Тези хора са натрупали гняв срещу Болестта рак. Срещу Обществото, което не е помогнало достатъчно. Срещу Лекарите, които не са спасили болния от ампутация или смърт. Срещу Нас, които си живеем без болестта. Срещу Системата. И дори срещу Бог , който позволява добри хора да си идат преждевременно в жестоки мъки… Всяко говорене за рака докосва тази неизлекувана и болна тема в душата им и предизвиква отново гнева, а той е сериозен Гняв, определено. Особено, ако заподозрат, че хората се радват да участват в кампанията, вместо да страдат от нея , както страда антипротестанта.
Ракът – искрено и лично
На мен ми откриха скорострелно развиващ се рак в последен стадий, когато бях на 25. Никога няма да забравя момента, в който разбрах това! Едното ми дете беше на 4 години, а другото само на 8 месеца… От мисълта, че ще израснат без майка и дори няма да ме помнят – оглушах. Цял ден не чувах нищо. В света за едно цяло денонощие настъпи всемирна тишина. Дори не чувах собствения си плач. Но се съвзех, казах си, че за децата си ще направя ВСИЧКО и се излекувах! Аз съм дисциплиниран човек, изследвах се редовно – и преди, и след това. Слава Богу, оперирах се тъкмо навреме и оттогава насам – вече 22 години, съм напълно здрава.
Но не всички жени са като мен. Много жени не се проверяват, не се изследват, не ходят на лекар въпреки симптомите. Познавам жена, която е имала бучка на гърдата в продължение на 30 години! Трийсет години лекарите са й казвали да я махне, но тя не го е направила чак до момента, когато вече тази бучка е станала тумор. На двете гърди и на лимфните възли. Сега е добре, но мина през много тежко двугодишно лечение. Ето затова намирам тези приятни и забавни кампании във фейсбук за много важни !
Дори и само една жена да открие тумора навреме, означава, че е спасен един човешки живот. И няколко семейства няма да потънат в мъка и траур.
Какво като за тази цел са били необходими 10 000 черно-бели снимки? Нека! Един спасен женски живот е цяла победа за човечеството!
Така че, моля ви, приемете предизвикателството!
Авторът е психолог и психотерапевт.
0 Коментара