Прилепът

Той дойде отново тази нощ в стаята ми. Всъщност идваше вече почти всяка нощ, но тази беше първата, в която кацна и остана. Не искаше да си отива. Откъде набра тази смелост? Та нали това беше една страхлива малка мишка с крила?

За първи път се появи преди около две години. През лятото. Наоколо имаше плодови дървета и явно неговото ято бе попаднало на тях. Опитали плодовете, харесали ги и останали. Посред нощ нещо запърха в тъмната ми стая. Ужасът ми бе безкраен. Разкрещях се. Майка ми дотича по нощница. Светна лампата и веднага разпозна прилепа. Размаха чаршафи и го прогони. Доста време ми трябваше, докато се успокоя и заспя отново. Повече това не се повтори и аз бях забравила за неприятното преживяване. Но… до следващото лято – отново пърхане на криле, пробуждане, писък, майка ми изтичва, размахва чаршафи и ме „спасява”. Този път се успокоих по-бързо, защото реших, че с това годишното му посещение е приключило. Уви. Успя да се прокрадне в стаята ми още два пъти. Докато не реших, че въпреки топлината, ще спя със затворени прозорци. Лятото отмина. Дойдоха други дни, а и с тях други неща навлязоха в живота ми, а част от тях дори и в стаята ми. Споменът избледня. Но ето, че и тази година заедно с лятото прилепът се завърна в моята стая. Затварях прозорците, потях се като в сауна, дишах пестеливо и успявах някак си за заспивам до… поредното пърхане на криле. Не знаех откъде успява да нахлуе в стаята ми. Докато в едни момент ми просветна –

той не напуска стаята ми

Той остава там скрит през деня и вечер излиза заедно с тъмнината. Изпаднах в силна паника. Нима няма начин да се отърва от едно нежалано същество, нахлуло в живота ми?

И понеже аз вярвам, че има смисъл във всичко, което ми се случва, и в посещението на прилепа има някаква символика, която аз още не съм разгадала, реших да впрегна всичките си сили и знания и да разреша загадката.

Какво е прилеп? Мишка с криле.

Мишката е символ на страха

Явно Господ се смилил над част от мишките и им дал криле, за да могат да възвърнат смелостта си. В сравнение с големината на тялото им, прилепите притежават огромни криле. Според Уикипедия прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно.

Дали крилете допринасят за смелостта? Разпространен е изразът „Горд като орел”,”Смел като ястреб”. Може би? Може би, ако беше си останал една обикновена мишка, нямаше да има смелостта да влиза в стаята ми и да остава там и през нощта? Всъщност и в това не съм много сигурна. Ох, не ми казвайте, че има вероятност и за мишки! Аз и без това вече спя в хола. Отстъпих му стаята си. Една малка крилата мишка се разполага в моята стая, а аз се изкривявам на дивана.

Преминавам към анализ на нещата.

Ако аз вярвам, че всичко, което ни се случва в действителността, е отражение на нашите модели на мислене, то с промяна на моделите в съзнанието се променя и действителността. Тогава нахлуването на прилепа в моята стая е отражение на мой модел на мислене. Явно този модел вече не ми служи добре и аз трябва да го променя. Вселената има множество и разнообразни способи да разговаря с нас. Изглежда, че посещенията на прилепа са един от тях. Майката Вселена иска да ми каже нещо. Нека се заслушам и разбера посланието.

Аз имам изградена стройна

Теория за територията

За да можем да изградим собствена територия, първо трябва да си изясним какво е според нас лична територия, какво се включва в нея, да изградим точни и ясни граници и най-важното, че преди да изискваме от другите да ги спазват, трябва да започнем да ги спазваме ние. В случая ми е ясно, че моята стая е определено моя територия. Някой е преминал границите ми и е нахлул в моята територия. И то без мое разрешение или покана.

Как аз реагирам, когато някой нахлува в моята територия без разрешение и покана?

И не е ли това отражение, че аз толкова се страхувам, че може някой досадник да ми дойде на гости и да не се сети да си ходи? Как мога аз като гостоприемна домакиня да го поканя любезно да напусне територията ми, без да го засегна? (Да си живее животинчето, не ми се иска да го убивам). Не се ли случи така със съседката, която дойде съвсем „за малко” и „нямаше време да седне на едно кафе”, а ме държа права до вратата цели два часа? Това не е ли отражение на това, че ме е страх да се обвържа в нова връзка. И какви думи – „обвържа”, „връзка”? Някак си не си подхождат с моята силно изразена свободолюбивост и независимост. (А спането на дивана, подхожда ли ми?)

Смешно, интересно. Разгадах го. Аз съм разведена вече 10 години и оттогава не съм имала смелостта да започна никаква нова връзка. Изпитвам

ужас от всякакви запознанства и сватовничества

Не приемам въобще този вариант. След развода останах дълбоко наранена, разочарована до болка. „Не искам повече мъже в живота си.” Обявих го високо, Вселената ме чу и както винаги изпълни молбата ми. Нито един, дори и с някакъв допустим малък потенциал не се е появявал. А и аз не съм го допускала като възможност. Винаги казвах на моите клиенти: „Всичко е възможно на този свят, с изключение на три неща – да отстлабна, да науча английски и да си намеря партньор в живота.”

За да постигнеш нещо, първо трябва да си го представиш като възможно. Всяко нещо, създадено от човека, първо е съществувало в неговото съзнание. Всяко изобретение първо е било идея, мисъл.

Бях започвала за уча английски безброй пъти, бях започвала диети безброй пъти, по третата тема – не, не съм ходила на срещи безброй пъти.

Понеже аз отхвърлях дори възможността, че мога да отслабна и да успея да остана слаба,

да започна да уча английски и да успея да проговоря, това досега не се е случило в действителност. В моето съзнание не съществува моят образ на слаба жена, с партньор, говореща на английски.

Добре, в теорията съм силна, а на практика?

Къде е личният пример?

Приех това за предизвикателство, наех си треньор и започнах да се тренирам на тема „Отношения между двама”. Защото досега моят мисловен модел е „Сама, една”. И наистина сама се справям с всичко, и то доста успешно. Но вече с наемането на треньор „счупих” модела „справям се сама”. Приех помощта му и сега бяхме двама. В процеса на тренировките се оказа, че един от големите ми страхове е, че някой ще нахлуе в личната ми територия, ще я завземе и за мен не ще остане място там. Не ми е ясно как мога да бъда с друг човек на една и съща територия и аз да се чувствам равноправна, стойностна. Затова или не допускам никого там, или при опасност веднага напускам, бягам.

Страхът има силна магнитна сила и ето, че както винаги, най-големият ми страх се е материализирал. И както винаги, по най-неочакван начин. И както винаги, ми беше интересно да разгадая поредната загадка на Вселената.

Прилеп – мишка – страх.

Нахлуване – стая – територия – двама – прогонване. И този път прогонената съм аз.

Може би вие познавате друг вариант за разрешаването на проблема ми, който, естествено, изключва съвместно съществуване с крилата мишка в една стая в лятна нощ?