Принц на бял кон

“Добрият баща е човек, който прави майката щастлива!”, казва Джон Траволта и съм напълно съгласна с него. Но къде да намеря такъв мъж?

Тик-так и без да разбера, ще стана на 24 години. По това време майка ми вече е завършвала университета, работела е, имала е двегодишно дете, била е омъжена и е готвeла, чистела и перяла за своето съвсем отделно домакинство. От изброените мероприятия аз мога да натъртя само: „Аз работя!”, но някак подозирам, че едва ли сега работя повече от нея тогава.

За мен е най-вълнуващо как на момиче на 20 му е хрумнало да се омъжи за момче на 20 и бидейки самите те деца, да си родят свое. Аз съм дете на тези хора, обаче

само при мисълта за възпроизвеждане ми става страшно

Има толкова много неща, които трябва да ми се случат – работа, образование, а и раждането на дете е присъда за доживотна отговорност, мисля за пари, кроя планове, но най-вече – чакам да срещна човека, с когото бих искала да отглеждам детето си.

Като всяка съвременна Пепеляшка или Спяща красавица, или друга женска, пасивно очакваща своя спасител и завоевател, обичам да си фантазирам за това как Той ще се появи. Добър и умен, и богат, и красив, и разбира се, лудо влюбен в мен, и ще живеем щастливо, и ще се множим, и ще се плодим, и прочие женски тъпотии. Ама да си го кажем направо – мъжете наистина са задници и за да станеш генералша, трябва да се омъжиш за сержант. Пък и не всеки, с когото бих прекарала живота си, е човекът, с когото бих отгледала дете. И, разбира се, имам подръка

строен план-график на мъжа чудо.

В моите халюцинации относно бъдещето ми като майка бащата на моите деца, макар и да няма все още лице, има някои други много важни свойства.

Като за начало Той има добър набор от гени. Изпадам в дълбок размисъл за наследствени болести, оглеждам кожата на гаджето си за бенки и си мисля, че е предразположен към рак. И в моето семейство има рак. А и с тези розови ръце… това говори за лошо кръвообращение. Пък баба ми има много високо кръвно. Тц-тц, лоша работа. Започвам да се двоумя дали трябва да се раждат деца. Щото е Опасно и Ужасно и то, горкото, ще бъде Обречено на болести и замърсяване, и всякакви екологични катастрофи – колко е лошо бъдещето. Успокоявам се с мисълта, че има много тестове, които могат да установят генетични заболявания на бебетата още в корема на майка им. Относно Глада и Жаждата си викам:

а не е ли по-добре човек да има шанс да живее,

вместо аз изобщо да не му го дам? По-добре е. Ама дали майка ми е седнала да помисли за това, когато ме е раждала? Или по нейно време бъдещето е било много по-голямо и по-светло?

Моят Принц е умен. Ще чете на детето, ще играе на логически задачи с него, ще му показва съзвездията и ще му трупа книги, които си струва да бъдат прочетени. Оглеждам със съмнение мъжете около себе си и ги подозирам в глупост. Лоша работа.

Онези, които не са глупаци,

ми приличат на първокласни гадняри.

Как да се намери мъж, който едновременно е умен, нециничен и неотегчен от живота? По-важното – къде растат тези редки екземпляри? Едно е ясно – няма начин да си намеря някого, който вече си е стъпил на краката, защото със сигурност ще е в категорията Успял Задник.

Значи Принцът трябва да се отгледа.

За целта трябва да се инвестира продължително в инфантилен, но обещаващ мъж. Ама не значи ли това аз да свърша сама повечето работа? И колко време трябва да се обработва Принцът, за да може да стане Успял Баща? Ако ще си имам Принц – дете, трябва ли ми изобщо друго дете? Дали майка ми е сканирала баща ми така внимателно, както сканирам мъжете аз, за да разбере доколко той ще бъде Отговорен и Величествен? Още точки за безплодието.

С пресметливо спокойствие си мисля, че като всеки Принц и моят е добър. С голямо, благородно сърце, в което има място за всички болни и бедни на света, фантазирам си го

как носи на конче моето дете през цветна поляна

и му показва голям мравуняк. Само дето малко се притеснявам, че в Големия Лош Свят няма място за Малък Добър Принц и любимият непрекъснато ще е губещ и обиден. Как ще защитава малкото дете, като е толкова прощаващ и мек? Пък мачовци вкъщи не щем – вариантът за Смел и Твърд мъж отпада. Аз съм гадна еманципантка, не ми трябва нахалник, който си въобразява, че може да се “грижи” за мен.

Истината е, че при по-задълбочен анализ познатите мъже сериозно губят позиции като евентуални бащи на детето ми.

Не са принцове, няма как.

Сещам се, че във „Виж кой говори” Джон Траволта казва нещо, което ми се е забило в главата (ситуацията е ужасна – жената току-що е родила, няма работа, няма мъж, а Джон е просто един млад и влюбен шофьор на такси): „Какво му е толкова сложното да бъда добър баща??? Добрият баща е човек, който прави майката щастлива.”