Ние. Двете. Говорим си почти непрекъснато с прословутата женска логорея, придружена с леко хистерични лашкания от кикот до сълзи. И винаги ни е интересно. Женска му работа. Едната е Разумът, другата – Глупостите. Интересното е, че тази с глупостите почти винаги побеждава. Ама защо така се получава, нямам идея. Примерно – тя се поглежда в огледалото на излизане и тържествено заявява, че истинската жена трябва да е готова да прави секс винаги и по всяко време. Следователно трябва да е в подходящата физическа кондиция, пълна епилация, перфектно бельо и ала-бала-портокала глупости.
Разумната не е против, но някак не й допада така формулираната теза. Мама, царство й небесно, казваше, че жената винаги трябва да е перфектна от главата до петите, щото не се знаело къде може да падне (разбирай да й се случи нещо неприятно) и било ужасяващо да има примерно бримка на чорапите. Е, то е почти същото, но казано с доста повече тревога, отколкото с неопределената вероятност на случайния секс. Но пък сексът безспорно води по точки пред гадостите. Това е лема. Няма как да го оспориш, дори и много да ти се иска.
Да, но къде е любовта в цялото това упражнение,
казва разумната. Онази с глупостите винаги има готов отговор – ама, моля ти се, хайде да не бъркаме едното с другото. Любовта си е любов – това е друг род преживяване и емоция. Сексът си е секс. Винаги добре дошъл. Ако пък и се получи както трябва – още по-хубаво. Ей, ужасно ме изнервяш с твоите глупости. Няма как една истинска жена, умна жена, жена с опит да мисли и да действа по този начин. Никой не прави секс просто така.
Да, ама аз съм си извоювала правото да правя каквото си поискам. Ако искам, ще чукам, ако не искам – няма. Поне докато се влюбя. После ще му мисля. И изобщо, ама хич не ме интересува кой какво мисли и кой какво говори. Не те интересува, не те интересува, ама ще ми ревеш после. Както стана последния път, нали си спомняш. И дълго писа думи, пресмята, мисли, плака, пак анализира и до какъв извод стигна самата ти, а?
До никакъв – и грейва в щастлива усмивка. Стигнах до извода, че ще правя каквото искам, ако мога да си го позволя. Платила съм си цената за това удоволствие. И без това принцовете са на изчезване.
Или вече си имат принцеси, или са се превърнали в принцеси.
Помниш ли, когато Ема ни обясни, че след една възраст жената избира или лицето, или задника (т.е. или да е слаба, но сбръчкана, или да е пухкава, но с изпънати бузки). Това е почти същото. Нали и тогава ти казах, че шансовете да се появи принц са толкова пренебрежимо малки спрямо още по-бързото време, че рискът да си останеш с чакането не оправдава под никаква форма пропускането на възможностите за лежерни и неангажиращи контакти. Всъщност така притъпяваш чувствителността си.
Глупости, чувствителността да не е сапун да се измие, моля те. Гледай сега – колкото по-малки очаквания имаш, толкова повече се увеличават шансовете за добро прекарване. Колкото си по-убедена в това, толкова повече ти се отварят възможности. Защото в противен случай издигаш между себе си и мъжете стена. Да, бе, да. И стената се казва дрехи, в твоя случай. Значи – ако не скачаш в леглото с първия, който ти хване окото, прашките да ги броим за бетонна ограда.
Абе какво сме се вкопчили в това. Човек едно изречение не може да вметне, без да захапеш като питбул. Стига вече. И без това няма никога да сме на едно мнение по темата. Аз така ги разбирам нещата, така и ги правя. Не ти се бъркам – живей, както намериш за добре. Единственото, което отбелязах, е, че за мен
истинската жена трябва да е готова за секс по всяко време.
И, ако си спомняш, когато „ревах и писах”, направих модел на мъжете спрямо неангажиращите и случайни връзки. Базирала съм го върху притчата за трите бика, но после открих, че има кореспонденция с онзи прекрасен женски филм с Мег Раян „Някой като теб”. Има общо и не съвсем, обаче. Тъй като в притчата трите бика – стар, млад и такъв на средна възраст, виждат стадо крави на отсрещния баир. Младият възкликва: Я, стадо крави! Тичайте, момчета, да отидем при тях и да се забавляваме! Старият поклаща недоволно глава и казва: Неее, нищо подобно! Момчета, кравите сами трябва да дойдат при нас! А средният дава соломоновското предложение: Давайте, момчета – пасейки, пасейки и до кравите ще стигнем.
Та по този повод разпределих мъжете за случайни връзки в три възрастови групи – младите, старите и златната средна възраст. И наистина има зависимост.
Младите искат всичко и веднага. Те са напористи и в едното, и в другото отношение. Всичко започва и свършва бързо. Е, не говоря за технически подробности, а за връзката.
Младият мъж иска цялото внимание, цялото време и всичко.
Пише есемеси по всяко време, в което не сте заедно. В състояние е да те държи цяла нощ пред компютъра, за да чатите. Прави невероятни и съвършено неизпълними планове от рода на това – за уикенда искам да отидем в Китай и да се любим върху Китайската стена. Ако случайно връзката ти с него продължи малко по-дълго, имаш чувството, че те прекарва през центрофуга. По няколко пъти на ден. Хубавото при него е, че също толкова категорично приключва всичко.
Старият мъж е абсолютната противоположност.
Той е изморен, за да вложи голямо усилие във връзка, но за него връзките са повод да си докаже, че още става. На възрастния мъж му е достатъчен „скалпът на колана”, за да се потупа доволно по наедрелия си корем и да си каже – ммдам, пушка съм! Той не прекалява с комплиментите, не си губи времето в приказки. Появява се веднъж на три месеца (честите срещи и без това не са по силите му) тържествено и изчезва, тъй като е получил онова самочувствие, което да го топли още три месеца. Той никога няма да си загуби времето да пише есемеси, защото и без това, като му няма очилата – не вижда. Няма да пише мейли, защото това го върши секретарката му, а ако случайно се е излъгал да си направи профил във Фейсбук – ще се страхува, че жена му или дъщеря му ще го види какви ги върши. Затова и да има ФБ – той само кротко воайорства. От друга страна, той няма да ти досади с изисквания и претенции за обсебване. На него това не му е необходимо.
Ти си му като игла за вратовръзка.
Връзката с него има начало, но няма край. Всичко оттича някак естествено от само себе си.
Виж с мъжа в средната възраст нещата са най-сложни за обобщение. Там правилата са най-малко, вариантите най-много. Той е разнолик и ужасно различен. Може ужасно да те харесва, но ти под никаква форма не трябва да пречиш на основните му занимания. Бизнес вечерите му са много по-важни и значителни от флиртовете. Цялото му внимание е обсебено от него самия – в контекста на бизнес средата. Ако можеш да надникнеш в главата му, ще чуеш следното: Адски съм добър, по-добър съм от Боби, Владо, онзи смотаняк Димо или когото и да е! И как ми се получават проектите – те просто идея си нямат, нещастниците! Ама няма да ги отварям на игрите, като не са се светнали…И така нататък. Тази битка го е обсебила. Той ще те гледа, но няма да те вижда. Докато не свърши състезанието по бизнес, по влияние, по някакви адски важни схеми с другите мъже. Той не просто
ще иска да го слушаш, той ще иска да го чуваш, да му казваш, че е невероятен,
че Боби, Владо и особено Димо са нищо и половина. От друга страна, той ще ти направи очакваните комплименти, ще имате приятен секс и ще обърне внимание на неща, които ти не си очаквала, че може да забележи. Ще те притежава, но без онази истерия на Младия. Всъщност този е, с който може да имаш и по-продължителна връзка. Но за да се случи това, трябват много условия. Понякога си мисля, че не си струва, но това е друг въпрос.
И така задълбоченият разговор приключва без време, защото трябва да тръгна за работа. Без решение и без стратегия. Тъй като целта е неясна и никога няма да сме на едно мнение. Поне още не се е случвало.
0 Коментара