На шестнадесет години толкова ми се искаше да съм част от света на възрастните, че започнах да хлопам непрекъснато на неговата врата. И нищо чудно – отвориха.
Морийн Гибън
На границата на желанието
На дванадесет години сте. По време на неделен пикник в един голям парк в Калгари се отдалечавате малко от семейството си със Санди, най-добрата ви приятелка. По шорти и потник, вие си бъбрите, докато се разхождате по брега на езерото… Срещате двама младежи, които идват от срещуположната посока и единият от тях ви подхвърля: „Елате пак след две години!“
Това е всичко. Нищо друго не се случва през този ден, но, ето, вие сте… какво точно? Шокирана? Обидена? Не… Развълнувана. Очарована. Господи, казвате си вие, значи този мъж си мисли, че аз ще бъда красива! Една от онези жени, които карат мъжете да се обръщат и да ги проследяват с очи. Но тогава това означава… това означава, че… животът ми може да стане вълнуващ!
Нямате търпение животът ви да започне да пулсира. Малко се задушавате в протестантската си среда, блудкава и премерена, с нейните учтиви и скромни мъже, с очила и делови чантички, които отиват в офиса сутрин и се връщат вкъщи вечер; тези домакини и техните отегчителни разговори на чаша чай. Многочислено семейство, скучни проповеди, училищни домашни, досадни всекидневни задачи…
Онази зима през коледната ваканция си купувате чифт мрежести чорапи и ги обувате – нечувана дързост – с къса пола. Уау! Доведената ви майка е ужасена. Тя вика баща ви. „Погледни! Не може да се облича така! Ще я вземат за някоя…“ Баща ви отвръща примирено: „Абе, нали трябва да изпробва. Аз лично намирам, че ѝ отиват.“
Ликуване: благодарение на вашето отражение в мъжкия поглед сте удържали една малка победа над назадничавите и конформистки ценности на вашата среда.
Опасност за момчета, опасност за момичета
Друг неизбежен етап в живота на всички висши примати след раждането и детството е пубертетът, който и при двата пола се изразява в хормонален пик. Тогава всичко се напряга и изведнъж въпросът за половото сношение излиза на преден план. Кой мъжки екземпляр с коя женска ще има или няма да има право да се сноши? Но при нас, хората – които говорим, разказваме истории, имаме собствени имена, разделени сме на етнически и религиозни групи, всеки със своето старателно съхранено минало, всеки с доста непоклатими идеи за това кой е и защо е нещо повече от другите – достигането до сексуална зрялост е свързвано също с някои рискове и опасности.
Опасности за момчетата: долавяме ги не само по суровите ритуали на инициация, свързани с мъжкия пубертет, но и по рискованото поведение на младежите във всички човешки общества. Eдва освободил се от властта на майчиния свят, юношата се оказва лице в лице… с момичетата. С присъщите им „оръжия“ (красота, изкусителност) те представляват заплаха за него. Привличат го, събуждат желанието му, не му дават мира, примамват го, призовават го, изкушават го, подлудяват го, манипулират го, хващат го в клопка, притискат го, поглъщат го, подмамват го, всмукват го, разкъсват го. Да си припомним само образите на женствеността, които е създала нашата култура: Пандора, Ева, вещица, вамп, „фатална жена“… Загуба на свободата, на трудно постигнатата независимост. Да, защото задълженията на един мъж са тежки; и макар че в днешно време не поема сам материалната издръжка на семейството, той постоянно е длъжен да доказва, че е „истински мъж“, въпреки че толкова често се чувства слаб и безпомощен. Мъжествеността, която никога не е пълна, зависи от престижа на мъжкия индивид спрямо другите мъжки индивиди. (Рядко можем да чуем едно момиче да подвиква на друго: „Я ела, ако си истинска жена!“)
Що се отнася до момичетата, опасностите, с които се сблъскват в пубертета, са най-различни (дефлориране преди брака, изнасилване, нежелана бременност, проституция), но могат да се обобщят с една дума: обезчестяване.
Ако една, а камо ли повече от една от тези опасности настъпи действително, съдбата на девойката ще бъде променена. Осакатена. Съкрушена.
Навсякъде, където са живели и живеят човешки същества, тези различия между половете са били възприемани като важни. „Сериозна работа“. Това са реални разлики: непреодолими, неизбежни, непреходни. Да изнасилиш и да бъдеш изнасилена, не е едно и също нещо; да можеш да оплодиш и да можеш да бъдеш оплодена – също. Целият свят знае това… освен някои модерни идеолози в съвременния Запад.
Огледалото враг
На тринадесет години сте. Ето ви най-после с менструален цикъл, най-после напълно девойка и въпросът дали сте хубава, или не, доста хубава или не, вече-почти-хубава или не, става все по-стресиращ и натрапчив. Всеки ден, щом се приберете от училище, заставате пред огледалото и се изучавате от главата до петите с твърд, безмилостен поглед. Съставяте списък с всичко, което не е наред, и се опитвате да го поправите преди следващия ден.
Все още не ви е позволено да се гримирате… но го правите. В нарушение на родителските правила вие идвате всяка сутрин на училище десет минути по-рано и въоръжена с таен комплект, ги посвещавате на гримиране в тоалетната. Модата е „вамп“ по образ на анорексичния манекен с красноречивото име: Twiggy („Вейка“). Вие се гримирате по подобие на Туиги: бледи устни, хлътнали бузи, силно уголемени очи от дебел кръг с черен молив. В края на деня: второ посещение в тоалетната, за да махнете бързо грима. (Раздвояването се задълбочава: перверзната нимфетка и младото разумно и мъдро момиче, коя от двете е „истинското ви Аз“?)
Като разлиствате женските списания и мечтаете безкрайно за дрехите, сте разбрали, че пред огледалото вече не се възхищавате на себе си, а се поправяте: скубете вежди, удължавате мигли, уголемявате гърдите си, намалявате размера на ханша, носите ластичен корсет, който прибира коремчето, ходите на гимнастика, танци и фитнес, боядисвате, подстригвате и фризирате косата си, контролирате маниакално теглото си, броите калориите си, правите диети, тичате по разпродажби, анализирате и обсъждате безспирно с вашите приятелки диетите и разпродажбите…
Целият аз се е превърнал в тяло.
Огледалото дава на младото момиче първия урок по материализъм. „Щом пораснах – пише Нели Аркан, – огледалата започнаха да ме обсебват. Стоях пред тях неподвижна с часове, оглеждах се, докато не видех парче месо, толкова опоскано, че нямаше име за него.“ Аркан започва да си мисли, че самият ѝ дух се е превърнал в материя: „Като се гледа човек, най-накрая вижда своята вътрешност и би било добре, ако всички можеха да видят своята вътрешност, своето дълбоко аз, истинската си природа, и тогава може би щяха да престанат да говорят за своята душа (…), може би щяха да престанат да се смятат за безсмъртни.“
Други хубави жени възприемат по-положително своята красота и се научават да извличат полза от желанието, което предизвикват у мъжете.
Откъс от книгата „Отражения в мъжки поглед“ от Нанси Хюстън
0 Коментара