Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Ража Файез Ел Мадхун е фронт-уомън на бандата Dead Man’s Hat, текстописец и композитор. Учила е финанси в УНСС, но животът я среща с музиката на 22-годишна възраст и сцената я отнема от финансите. Dead Man’s Hat са се качвали на сцените на най-големите фестивали в България (Kapana Fest, Radio Park Fest, One Design Week, Sofia Film Fest и много други). Също така е била на турнета с групите ОСТАВА и Jeremy? в Холандия и Германия. Ража е палестинка, родена в Кувейт, но живее в България от 1992 г.
Защо се съгласи да участваш?
Защото мисля, че трябва да говорим открито за личните ни борби, за пътя, който сме извървели, за трудностите, които срещаме, защото осъзнаването и говореното помага освен на нас самите, а и на хората, които преживяват сходни емоции и състояния. Вярвам, че всички ние изпитваме еднакви чувства, без значение в коя точка на картата на света се намираме.
Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?
Бих казала, че по време на пубертета, когато бях тийнейджър. Тогава осъзнах, че имам женско тяло. Преди това нямаше много значение, защото водех нормален детски живот с момчета и момичета, играейки пред блока, ритайки топка, жмичка, къщи по дърветата и т.н.. Моите родители никога не са ми казвали – не ритай топка с момчетата, ти си момиче или нещо подобно. Но не мисля, че това осъзнаване промени кой знае колко много в мисленето си. Винаги съм била унисекс.
Как се промени отношението ти към тялото ти през годините?
Напоследък внимавам с какво се храня, чета всички дребни шрифтове на опаковките, избягвам принципно пакетирани неща и предпочитам сама да приготвям храната си ежедневно и пия много вода. Това преди 2-3 години го нямаше. Но майка ми е биолог и съм израснала с много здравословна средиземноморска диета (палестинска кухня) и вкъщи никога не са присъствали газирани напитки, чипсове и всякакви такива изкуствени и вредни храни. Гледам да се движа основно с колело или пеша, за по-далечни точки в града хващам метро. Мъча се да спортувам често, защото като малка моите родители са ме учили на това, че спортът е важен елемент в нашето ежедневие и съм тренирала няколко неща.
Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство?
О, да! Особено като бях тийнейджър, смятах че имам огромен нос, че съм дебела, че съм грозна също, че не съм напълно развита в тялото си спрямо съучениците си, понеже бях с една година по-малка. Сега от време на време си намирам по някой недостатък, работя върху това да се приема напълно такава каквато съм все още. Тя тази борба е вечна при жените поради много причини, особено като живеем в инстаграм ерата, където всички са перфектни, красиви и щастливи. Вече не е само (the girl on the cover of a magazine thing).
Върху какви концепции си изграждала и изграждаш идентичността си – пол, възраст, националност, спортни пристрастия, ценности? Какво откриваш за себе си през и за тези концепции през годините?
През годините се научих, че най-важното при всеки един от нас е ценностната му система. От нея извира всичко останало. За мен е важно да си честен и добър към хората, да си толерантен към различното, да гледаш към света с любопитство, а не със съд. Да приемаш грешките, а не да ги криеш и отхвърлиш, да се учиш от тях, да приемаш и критика и да знаеш, че всеки ден можеш да научиш нещо ново, което не знаеш. Напоследък всеки ден чета на телефона различни исторически събития, като гледам да наблягам и на история на изкуството и литературата. Това, че имам в себе си две култури разшири моя мироглед, пътуванията, които съм имала – също. Живеем в толкова голям и толкова малък свят едновременно, че единственият ни шанс да израснем като раса е именно приемането, че сме различни, но и еднакви донякъде.
Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?
Мисля, че като един музикант тези моменти ги изпитвам много често. Изпитвам страх, изпитвам понякога това, че не съм достатъчно добра, понякога си мисля, че няма смисъл, но като се кача на сцената всичко това изчезва, като видя как тийнейджъри ни се кефят, това ми дава стимул и причина. Сега примерно преживявам голям стрес покрай издаването на дебютния албум на бандата, но като чух резултата (който и вие ще чуете скоро) се успокоих много. Забавихме се, сменихме екипи с Илияна (момичето с виолончелото и русата коса), но заедно успяваме да създаваме от нищо нещо, това осмисля живота ми и ме кара да искам да продължавам напред заедно с всички тези чувства и изпитания.
Имало ли е моменти, в които страховете ти са надделявали и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Мисля, че да. Но като човек смятам, че имам хармония със себе си и като осъзнавам, че се чувствам така – гледам рационалността да води и търся някого, с когото да говоря. На мен ми е достатъчно да го споделя с някого. Осъзнала съм го. Мисля, че е и добре да се търси професионална помощ в такива моменти, ако човек не знае какво да прави със себе си и се чувства объркан и нещастен. За съжаление водим живот, в който ни е страх да се усамотим, постоянно гледаме в телефоните си, или заглушаваме вътрешните въпроси и нужди с алкохол и наркотици. Аз обичам да остана сама, да мисля, да чуя вътрешния си глас и да дам на себе си това заслужено време. Така вярвам, че се чувствам по-добре и мога да съм по-добра и полезна към себе си и хората около мен.
Цялото интервю четете в сайта на проекта КОЖА
0 Коментара