Докато се опитвам да подредя живота си и (отново) да го вместя в рамките, или по-скоро кутиите на очакванията си, се сблъсквам с моменти от миналото, които не съм разбирала преди. Все се чудех – защо ме връхлитат такива предизвикателства? Без пауза, без време да спреш и да се огледаш. Като видео игра с гърненце злато за награда на финала. Но аз все се борех с чудовища, а не достигах този финал. Битките следваха една след друга, а гърненцето си стоеше все така далеко.
Сега виждам, че всички трудности са част от пътя и картинката на големия пъзел се подрежда, но се питам –
заслужаваше ли си цената? Борбата на инат.
Струва ли си да останеш на инат?
Няма гърненце със злато. Има път, който те върти в кръг и такъв, по който си струва да вървиш. Реших да избера втория вариант.
Разхождам се по алеята на спомените отпреди 10 години, докато събирам багажа. Казват, че носталгията е смесица от сладки и горчиви емоции. Сладко и горчиво се преплитаха с всеки предмет и снимка и си налагах да изхвърля излишните вещи. Как ще е излишно, след като имам спомени с това, мислех си, но място не остана от спомени. Рафтовете се запълниха, умът се въртеше между отминали събития и се опитваше да ги облече в някакъв нов смисъл, а сърцето ту плачеше, ту се отпускаше в медено кресло.
Вадя снимки, албуми, предмети и подаръци… и само с поглед усещам емоциите върху тях. Какво се е случило, на какво съм се надявала? Гледам стара снимка от пътуване с любим някога човек, преди да ми разбие сърцето и илюзиите на парчета.
- Затова ли беше всичко? – още кънти гласът на майка ми – и… щастлива ли си? Това ли искаш?
Тогава и аз си задавах тези въпроси и явно ми е личало.
Щастлива ли съм? Не знам, но продължавам.
Опитвам, напъвам се, ще стане по-добре. Колко лесно се самозалъгваме. Сърцето отдавна е усетило, че не е на прав път, но умът се опитва да намери оправдания и обяснения на всичко и продължава да ни върти в кръг. Ще се променим, ще се разберем, ще стана по-мека. Той ще го види, ще го оцени, ще стане по-грижовен към мен, ще ми обърне повече внимание – както беше в началото. Началото никога не се върна. Началото е предизвестявало самия край. Фойерверки и глъч и след това – тъмнина и тишина.
Спомням си как мислите в главата ми се блъскаха денонощно, също като пчели в кошер. Къде сгреших? Какво казах неправилно? Много шумна ли бях или прекалено тиха? Какво направих неправилно отново? Какво остана недоизказано? И още, и още въпроси, които ме правеха неспокойна, крадяха от съня и от здравето ми. Свито сърце, свит стомах, умора и тъга – това ли е любовта? Така ли изглежда една щастлива връзка?
Няма как любовта да е толкова разрушителна.
Беше болезнено, но успях да затворя тази страница и с малки крачки продължих напред. Започнах да се усмихвам повече на живота и както става понякога –
усмихна ми се и той.
Срещнах любовта, онази истинската, която не изисква постоянно. Заради която не си задавам хиляди въпроси, просто защото знам отговорите, усещам ги. Любов, която ме успокоява, окрилява и не краде от съня ми.
Оставям снимките настрани. Отново подреждам багаж и се надявам това да е последният път, поне за известно време. Защото е много хубаво, когато човек има пристан, опорна точка. Спомените се показват от някое прашно ъгълче, пускат ме по спиралата на сантиментите, но достатъчно. Край. Научих си урока. Време е за ново начало. Нов старт, осъзнат, с желание и фокус върху настоящето и бъдещето.
Разчиствай, помислих си.
Разчиствай, стига живот в миналото.
Живей сега, погледни напред. Създай живота, който искаш и както ти харесва. Направи го както ти нашепва сърцето и както го вижда умът ти. Твори и живей, защото миналото вече спи, а настоящето няма да те чака –
пясъкът изтича в часовника и затрупва всичко назад, докато мигнеш и го изпускаш.
Носталгията е криво огледало, няма място за съжаления и предположения.
Преместването ме поведе към ново място, където не искам разрешение и одобрение как да живея живота си. А старите вещи и снимки ме придърпват – не ни забравяй! Но с лек багаж човек върви по-добре и стига по-далеч.
Просто трябва да направиш избор. Винаги можеш да започнеш да живееш по-красиво.
0 Коментара