Вероятно ви е направило впечатление, че в добрите еротични (а и порно) списания словото става все по-изящно. Колкото по-хард са снимките, толкова по-елегантни и целомъдрени са интервютата. Интуитивно е постигнат баланс – това, което фотографиите показват, няма нужда и думите да казват. Всичко е по правилата на любовната игра. Текстът е мъжкото начало (виагра за ума), фотосесиите – женското (изкушение за въображението и плътта). В същото време в т.нар. модерна българска литература формулата „хикс-игрек-и-кратко” (по израза на една приятелка) често се среща през куплет или абзац и това минава за много талантливо. Модерните млади писатели твърдят, че тяхната „супервулгарна натурална поезия” е „протест срещу
квазиреволюционната геронтомодерната менструална ендекарска поезия
Приятелката, за която споменах, пусна в блога си (Dolce Vita) текст, в който изказа предположение, че младите отворковци с поетични души може би са най-обикновени инфантилни дегенерати. Препратих линк към статията й на автор в предхристова възраст, в чийто текстове (изключителни сами по себе си) винаги има тройна доза „х…й…к”. Той обаче, май че се засегна, защото в отговор получих пространно писмо.
Ето част от него: „В страна, в която от всеки ъгъл те псуват на майка, как да говорят героите в романите според теб?
Нали изкуството трябва да имитира живота?
Нали най-големият грях, който един писател може да допусне (освен да е тъп и скучен), е да бъде нечестен? Мъжете имат пишки, курове, хуйове и пениси. Те нямат жезъл, бил той на любовта или на омразата. Пенис е медицинската дума, но ако героят няма да бъде обрязван, нито му предстои уретроскопия, другите думи са по-истински и точни. Всяка дума има своето конкретно значение, своя размер и своя стадий на възбудимост. Пишката виси. Курът предполага мъжественост, грубост и сила. Хуят е най-безликата посредственост измежду цялото анатомично разнообразие.”
Извинявам се за твърде дългия цитат, както и за думите в него (подходящи за литературен алманах, а не за еротично списание). Но съгласете се – прецизната категоризация на мъжките атрибути, направена от младия писател, е висш пилотаж, откъдето и да го погледнеш. Полезен и практичен наръчник за двата пола: в ретроспективен и в перспективен план. Мултифункционален.
Момчето се оказа и добър политически анализатор.
(Понякога и политиката имитира изкуството.) Благодарение на имейла му разбрах какво всъщност означава „феодални старци” и какво имаше предвид премиерът преди пет години (когато беше все още само главен секретар на МВР) с онази култова реплика, огласила „Графа”. „Тъпи хуйовци! – така бе креснал на някого по телефона до втората сергия на пазара. – Аз нали ви казах, че сте тъпи хуйовци.” Синът ми, тогава на 6, бе страшно впечатлен и седмици наред ме пита: “Мамо, какво е това тъпи хуйовци?” Поетът намери точния отговор:
„най-безликата посредственост измежду цялото анатомично разнообразие”
в родината. Прилагателното „тъпи” в случая е тавтология, посредственото и безликото са по презумпция тъпи.
Има и други интересни въпроси, които трябва да обсъдя с младия автор: С кого говореше по телефона Б.Б.? Къде са сега тъпите х…и? Ако преди 5-6 години са били х…и, дали пък днес не са тъпи п…и, провиснали по клоните на разни министерства? Как се управлява държава с такъв материал? И до колко травматично е това за мениджъра на подобен тим, ако той самият е олицетворение (според медийния си образ) на най-висшия (по скалата на поета) стадий на възбудимост? Микс от мъжественост, сила и грубост. Мъж, чиято „свобода сякаш се крие някъде в челюстите му, а радостта от живота напира с такава сила и плам из гърлото му, че за зрителите не е лесно да устоят пред нея”. Този път цитирам Кафка, разказа „Издръжливецът на гладуване”.
Вероятно ви е направило впечатление, че градя тезите си главно върху чужди цитати. Прави сте – и аз съм част от безликата посредственост. Важното е да си го признаеш. Най-големият грях, който един журналист може да допусне, е да бъде нечестен. Както и един политик.
Кафка е писател, който гради образите на героите си без поглед впит в първичните полови белези. Вторичните белези при него са достатъчно красноречиви.
Челюст, в която се крие свободата
Това не предполага п…а, която виси. Нито казана дума, която виси. Нито пък изгнил картоф. Нали най-големият грях, който един държавник може да допусне (освен да е тъп и скучен), е да бъде нечестен? Нечестен към издръжливците на гласуване.
Не знам на какво мнение са поетите, но според мен издръжливците на гласуване имат пениси. Медицинският термин е най-подходящият за наредените пред изборните клетки. Изборът е винаги един: обрязване или уретроскопия.
Нали и животът трябва да имитира изкуството.
Погледнете жълтата преса – тя е животът. Скоро в нея ще прочетем: „Протестът на модерните български писатели срещу ендекарската поезия свали шефа на НДК и сега самите те ще могат да четат стиховете си в НДК.” На жълтите й страници изразът „топнали чушките” е заместител на онова, което модерните поети наричат е…е, а ние наричахме секс. Сексът вече не продава. Чушките продават. Картофите продават. И саламите също.
Свободата е в челюстта
Не вярвайте на еротичните списания, които се опитват да ви убедят, че свободата е в красотата. И поетите вече знаят, че не е. „Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!“ – така каза Кас, най-красивата жена в града от „Любовни истории на обикновената лудост“ на Чарлс Буковски. После си преряза гърлото. И Буковски преряза гърлото си, макар и не буквално.
За едно не е прав моят познат, младият писател – има (ло е) и мъже с жезли на любовта и омразата. Буковски е един от тях.
0 Коментара