Каквото и да ви говорят дзен будистите, Паулу Коелю, най-добрата ви приятелка или онази стара и мъдра баба, колкото и да стоите от слънчевата страна на улицата и да мислите положително, в живота неизменно настъпва период на мрак и тъмнина. Добре де, не ви заплашвам. Но дори и да не е съвсем черно и окончателно, гадости – бол. Появяват се под всякакви форми. Понякога са дребни проблеми и досадни задачки от ежедневен характер, друг път – по-едрогабаритни, като цял тир с проблеми, паркирал неочаквано пред входа на нашия апартамент, и скромен живот. А стане ли дума за апартамент, не дай боже собствен, първите асоциации са от тъжен и неизбежен характер.
Едната се казва „кредит“, а другата „ремонт“.
И двете поставям в ТОП 3 на житейските заплахи от битов характер, с неочакван край (номер 3 допълнете сами). А този тъй лелеян край най-често е в необозримото бъдеще. От онези завършеци, за които си викаме: „веднъж да дойде, веднъж да оживея!“. И ако и вие като мен не сте потомък на леля Гошка от Испания, с онези изумителни 68 милиона, при това в евро, се налага да се справите сам – със собствени средства и с ей тия двете. Хайде, кредитът за апартамента как да е. Взимаш го веднъж, и има-няма 35 години и хоп, ето че вече си го платил. И ей така, почти неусетно заветните 35 квадрата, почти всичките жилищна площ, са твои завинаги. Можеш да си правиш каквото си искаш. Почти. Да преграждаш стаи, да вдигаш стени, да събаряш други, да усвояваш балкони, да окачаш тавани, да откачаш арматури, изобщо каквото прецениш, че инженерът и архитектът са карали през просото, а ти, разбира се, много добре знаеш как да стане далеч по-добре.
Аз, да ви кажа, съм голяма късметлийка. Не, не ме е осиновила леля Гошка, просто си имам един апартамент, ремонтиран и съвсем приличен, с балкон. И щях да си живея в него необезпокоявана и доволна, ако един ден пред очите ми
не се изпречи кресло, което грабна сърцето.
Към притегателната му сила бе добавен фактът, че е намалено на почти 50 процента при разпродажба. И всичко бе решено за секунди – поръчах креслото и го зачаках, и започнах да обмислям съвсем дребните и малки подобрения, които трябва да направя, за да сложа креслото в стаята и да седна удобно да чета, а кучето да мърка като котка до мен. И понеже нали все искаме и ние „като хората“, и аз като един нормален човек, викам си, дай да направя някои козметични промени. Разбира се, не ги наричам „ремонт“, за да не звучи страховито. Ето тази немалка стая, която не ползвах по предназначение досега, ще си я направя удобна за приятни занимания – четене на книги, гледане на филми, гости, кафе на балкона, абе супер ще стане! И то не ѝ трябва кой знае какво – паркетът нов, дограмата алуминиева, чудна секция. Една боя, малко пренареждане, взимам един телевизор, креслото за четене идва съвсем скоро и това е. А то не е какво да е –
модел пачуърк, френски провансал. Кой би устоял?
Тук искам да вметна, че имената и описанията на мебели са сред най-странните неща, които съм виждала. Вярно е, че отдавна не съм била в света на интериорния дизайн, да не кажа никога, но когато прочета описание на някоя мебел, ми е трудно да си представя веднага нейното предназначение – за баня ли е, за спалня ли, легло ли е или шкаф. Но се свиква, де – нали има картинки в Гугъл. Затова в момента живея с гардероба Патрик, масата ВЕДЕ, нощното шкафче Сириус, в цвят „коко боло“. И те са мои съквартиранти. Допускам, че имат такива имена, за да ги приемеш по-лично и да не можеш да се държиш лошо с тях. Наименованията на цветовете на мебелите са съвсем друг раздел на обучение, в който Ван Гог би стоял безпомощен и разплакан. И освен веднага да си отреже и другото ухо, няма какво да направи.
Но да се върна на моя случай. Спестявам ви всички подробности и цялата поредица от перипетии, но първо избрах гардероб за спалнята. Въпросният Патрик е висок, светъл и красив, направо Брад Пит на гардеробите. Така казах на момчетата, които го сглобяваха, а те ме гледаха почудени. Мили, любезни, точни и прецизни господа сглобиха Патрик за два часа. Но има малка особеност – гардеробът го носи една фирма, в един ден, а го сглобява друга фирма, в друг ден. Защо – не знам. Явно е свързано с трудовата заетост и отваряне на повече работни места. Така или иначе, ако искаш да ти сглобят гардероба, трябва да дадеш 60 лева за транспорт, 70 лева за сглобяване и да си вземеш два дни почивка, за да чакаш хората от двете фирми да извършат делата си. Гадост. Ще кажете нищо работа, като става дума за ремонт. Ще чакаш и ще плащаш колкото трябва, нали искаш да ти стане хубавичко! Да, но не съвсем. Ако ремонтът ви е като моя и трябва да се побере в малък бюджет, без кредити, тогава е друго. И тогава ми хрумна дръзката мисъл: ама аз не мога ли сама?
Един приятел ми каза: ами това, което правят майсторите, не се учи в университет, има особености, да, но все пак, ако не е много сложно, човек може да се научи и справи. И преди да ме нападнете и опровергаете, все пак в моя защита искам да кажа, че аз се обадих на майстор да ми боядиса хола и да направи замазка тук-там. Обадих се не на един, а на четирима майстори, все препоръчани, никак случайни! Да, обаче за коя се мислиш ти, може би, че ще идва някой да боядиса само един хол, и то не съвсем празен и нов. На всичкото отгоре –
искаш сега и не ти се чака да мине лятото, нищо, че е февруари.
Оказва се, че така наречените майстори или хората, които мажат и боядисват, не желаят и направо ти се смеят, като звъннеш само за една стая да ти се направи. Изпаднах в леко отчаяние и реших, че искам – не искам, сама ще го правя. Четох как се осъществява мазилка, гледах клипове, направих списък с необходими инструменти и материали, даже писах в един строителен форум, където ме направиха на едното нищо, и то съвсем заслужено. Та за коя се вземам аз, за да си мисля, че ще мажа и боядисвам сама, ще им взема хляба и занаята и то къде ще му излезе краят, ако всеки започне сам разни работи! Не, бе, хора, не искам да ви взимам занаята, ще си боядисам само хола, и ще си стоя с моя занаят, моля ви, не ме бийте, но не! Сринаха ме със земята писмено, на префасониран с брадвата български, но все пак дъно, да! Все едно, че просто не искам да си платя – аз малка, долна свидлива сврака! Искам, бе, искам, много, но няма желаещ да направи само една стая, обяснявам с последна надежда за помирение и знаме на мира! Кучка.
В крайна сметка ми писа един мъж, който явно ме съжали заради проблема и отношението и каза, че работи на един обект в моя квартал и ще ми помогне, ура. Ура, но не съвсем.
Кратка беше радостта на въстаниците, дето се вика.
Спестявам подробностите по комуникацията с майстора, за това, че колата му се развали и я бутахме по софийските улици с все материалите, няма значение, че взе двойно пари, няма значение и че ми обясни кое колко е зле направено в хола от предишните майстори, разбира се. Така прави всеки уважаващ себе си майстор. Спестявам ви го, но холът е боядисан. По принцип, аз исках да е светлосив. И, да, на пръв поглед той е сив, но ако се вгледате, което категорично забранявам (!), ще видите, че всички грешки на стаята, не на майстора, разбира се, докараха ефекта „50 нюанса сиво“ и то само на някакви си 4 стени, и без Крисчан Грей, за съжаление. Но аз все така умея да правя замазка и да боядисвам, и това никой не може да ми го отнеме. Чувате ли!
И ето, така неусетно, идва време за мебелите.
Ако не правите ремонт и не обзавеждате, вие най-вероятно живеете в сладката заблуда, че вече всичко продават на пазара и всичко може да се направи. По принцип е така. Продават всичко, просто не е по вашия вкус, или по вашия джоб, или и двете. Но ако все пак с хиляди компромиси и самонавивания харесате нещо, може да бъдете сигурни, че размерът не ви пасва. Или ще стърчи 20 сантиметра, или няма да влиза. И става дума за мебел, нали, не за първично удоволствие. Ако се обадите за масичката, за която сте викнали „ура“ и „еврика“ – най-сетне намерих, тази е, ще ви обяснят, че е свършила. Преди малко са взели последната – и в склада няма, старшината знае, както казват. А ако си мислите, че ще ви направят по поръчка, пак не е толкова лесна задача и чакате 45 работни дни. А това са три месеца поне. Затова се връщате на варианта, че трябва нещо да харесате. И все пак, става така, че късметът следва ремонтиращия човек. Понякога.
Така си намерих наистина диван, който искам, разбира се, след едномесечно търсене. Страхотен скандинавски стил, дойде от Бургас (транспортът от Бургас до София беше колкото от София до пак в София). И понеже не исках да чакам и да се моля, да плащам и да се надявам, и да харча неврони като с бояджията, реших, че оттук нататък всичко ще си направя сама. Не съм била можела, това не било ей така работа, викнаха приятели и познати. Разбира се, че не е ей така, но всичко си има чалъм, дето викат. Има чалъм, има схема, има и инструменти. Така се научих
да сглобявам нощно шкафче с механизъм на чекмедже и рафт,
така сглобих красивото кресло – френския провансал, пачуърк, нали помните – меката мебел по друг начин става. Дойде ред и на дивана. И той не ми се опря. Триместния диван, разтегателен, с механизъм, колелца и скара. Нищо работа. За две вечери след работа го сглобих и дори изправих на крака, без да ги счупя (!), със своеобразен подемен механизъм. Тук искам да благодаря на госпожата си по физика, както и на ценните съвети по телефона, от фирмата за мебели. А после сама сглобих и холната масичка, въпреки грешка в схемата на сглобяване, за която алармирах веригата, от която я купих. Как ли? Ей така, с ей тия двете и по схема. На човек му трябват гаечен ключ (номер 13 в моя случай) и отвертка PZ2, гвоздеи, винтове и пирони, както и другите части, които идват сами. Всяка частица си има място и правилото е нищо да не остава. Лесно е.
Иначе няма дори винтоверт, а как само искам вече.
Никога не съм била сръчна, но веднъж си правих сама на себе си ВиК услуги – смених една батерия на мивката в кухнята и тръбите на канала. И тогава придобих самочувствие и вяра в себе си. Всичко става по схема в тоя живот, приятели, не само измамите. С питане и с гледане на клипче в мрежата, и с желание да не даваш пари, и с парченце от себе си. Накрая удовлетворението е велико – веднъж от добре свършената работа (повярвайте, така е направено всичко, че няма как да го сглобиш грешно!), от спестените пари и от силата на духа и разума, които придобиваш. С този разказ не искам да омаловажа труда на другите, а само да кажа на хората в беда от битов характер, че има начин и спасение.
Ремонтът не е пръв приятел на човека, но е необходим като зъболекар за красива усмивка. А моята е толкова широка сега, защото имам чудна стая. Луксозна, като от списание, което обаче издавам сама за себе си.
И все пак, ако решите, че не можете да сглобите някоя мебел, и не ви се дават много пари, ще направя намаление за читателите на списанието. Моля пишете до редакцията. За: Повелителката на битовите неволи.
Очаквам ви!
0 Коментара